Проф. Николай Слатински
…Погледни какво става – мракобесието излиза от всички пори на обществото и най-вече на елита. Навсякъде са плъзнали едни примитиви с нрав на копои и с „ценностна система“ на мракобеси – изпечени мерзавци, шампиони по оцеляване и побеждаване. Размножават се помежду си и парадират с невежеството и некадърността си.
Но пасват на процесите в обществото и превръщат обществото в такава гмеж, в която те да са отгоре и само такива като тях да пробиват.
Мракобесието не е свързано с образоваността, макар че днес образование – това не са знанията, а знаенето как да се сдобиеш с диплома, с научно звание. Ние с теб сме виждали мракобес, който е професор, мракобес, който е министър, мракобес, който е хирург, мракобес, който е генерал, мракобес, който е преуспяващ бизнесмен.
Пълна мракобесница е наоколо, край нас.
Това съешаване на копойския нрав с мракобесната липса на ценности произвежда морални уроди, които ще унищожат всичко под тях и ще се подмазват и подлагат на всичко над тях, докато не станат част от тези, които са „над“, за да плюят с презрение по тези, които са „под“.
Пак ти казвам – това не е песимизъм, това е реализъм. Това не значи да се предадеш, а значи да се посветиш в оставащите ти години само на стойностни неща. Неща, заради които си струва да живееш.
Ние вече сме в безвремие, отново в безвремие. Преди безвремие беше соцът на 70-те години, „средният“ соц – стагнация, запушеност отвсякъде, лицемерие, страхливост, невъзможност на промяната. Сега сме в безвремието на „средната“ демокрация. Демокрацията е изнасилена, превърната в наложница. За нея се сещат само като им трябва бързо и евтино удоволствие. Те я обладават на бърза ръка, избърсват се в бельото й, после закопчават коланите и продължават да си правят каквото са си наумили. Това е отношение именно като към момиче, викано по телефона, като към жива надувна кукла. Това не е любов, не е привързване, не е чувство, не е страст. Това е бързо удовлетворима похот. Ето на това обърнаха демокрацията у нас.
Ако обществото иска да е така, ти не можеш да му попречиш.
— Колко тонове нерви ще хабиш, че хората се страхуват, че предпочитат къшея хляб на роба пред глътката свобода?
— Колко още можеш да се ядосваш, че навсякъде виждаш копои-мракобеси, рушители, изпечени мерзавци, които и като сънуват си представят как ще разрушат още нещо, дето по чудо се е съхранило?
— Колко още ще издържиш да казваш на подлеца подлец и на глупака – глупак, както си рецитираш свои стихчета от младостта? Ако на стари години си рецитираш стихове от младостта, спукана ти е работата! Всеки стих с времето си.
— Колко време ти остава, та толкова държиш да си кажеш мнението за всичко, от което те боли, а него да го прочетат 200 или 2000 души и да мине и да замине?
Глупаво е и е предателство към самия себе си да се косиш и да си тровиш живота в такава среда, в такава ферма, бъкаща от войнстващи примитиви, арогантни некадърници, изпечени мерзавци, копои и мракобеси – от най-ниското ниво, дето дращи по стените във входа, чупи пощенски кутии, хвърля си боклука от балкона и псува безобразно под „трелите“ на чалгата, та до високото ниво в обществото, дето божкем трябва да управлява някакви процеси, някакви администрации, някакви дейности, някакви сигурности.
Разбери, единственият начин ние, които можем да мислим и да сме почтени, да не се дадем на това всеобщо опростачване на всичко живо у нас, е да откажем да сме част от него и да не се занимаваме с него, да не му позволим да ни изръфа душите и сърцата! Да не искаме да го оправяме, да не му даваме да ни наранява. Да не ни интересува и да не ни е жал за него.
— Гадостта може да ти се вре в очите – обърни очи от нея, насочи ги към хубавата книга.
— Наглостта може да ти се вре в ушите – затвори ушите си за нея, отвори ги за внучетата по телефона или скайпа.
— Простотията може да ти изгаря кожата – умий се от нея търпеливо и старателно, презри я и я изтрий от съзнанието си, не мисли за нея, пусни си един хубав филм или просто послушай любима музика.
— Мракобесието може да ти дере оголените нерви – откъсни нервите си от него, отиди далеч от него, потопи се в приятелската атмосфера с няколко такива като теб и като мен, поговори си с тях, намажи си душата с балсама на нашите несвършващи разговори.
Безвремието днес е безвремие само за онези, които живеят в него и не могат да се измъкнат от него. Ние няма да му се даваме. Ние ще си останем вътрешно свободни, няма да се съгласим то да ни отнеме и вътрешната свобода. Ние ще си живеем в нашето Време, което ни е останало. То е пълноценно Време, то е истинско Време.
Ето, отивам сега при внучето, ще му дам моя подарък и твоя подарък. Ще го гушна. И ще изпитам истинска радост. А ще ми е спокойно, защото гадостта, наглостта, простотията, мракобесието могат да доизядат обществото ни, страната ни, но не могат да изядат цялата Европа. В нея ще се намери по-добро място за моето внуче. А намери ли се по-добро място за моето внуче, на мен нищо друго и не ми трябва.
Така те съветвам и теб да мислиш и да постъпиш. И ще видиш, че това е главното, което можем да направим за България – както й отгледахме златни деца, така да помогнем на децата си да й отгледат и златни внуци. Те където и да са, пак ще са българи. И ще са по-добри българи, отколкото България се мъчи да ги накара да бъдат, докато се самоубива чрез конски дози гадост, наглост, простотия и мракобесие!
Проф. Николай Слатински
http://frognews.bg/news_135625/Mrakobesie-izliza-ot-vsichki-pori-na-obshtestvoto
