Tsveta Kirilova
Може и да ме наричате красавица, но не съм Спящата красавица…
Мили ми политици, представете Стратегия за излизане на България от кризата.
Не искам да слушам диалози, сведени до първични раздумки, без капка интелектуална висота. Не искам неаргументирани и хаотично нахвърляни идеи, с резултат от ден до пладне. Писна ми да слушам спонтанно родени предложения, представени аморфно и непоследователно. Ето защо имам няколко въпроса към Вас!
Кога ще има работеща икономика в България как ще я постигнете?
Кога и с какви мерки ще подобрите стандарта на живот на българския гражданин?
По какъв начин ще мотивирате гурбетчиите, прокудени от Вас, да се завърнат в страната си и да работят за просперитета й?
Имате ли намерение да подобрите качеството на живот, както и да осигурите достойна пенсия на възрастното поколение, живеещо на прага на оцеляването?
Докога реакцията на държавата ще е след тревожни и опасни за здравето и живота на българина събития, а не преди това с ясно изградени превантивни мерки?
Какви са плановете Ви да се преборите с организираната престъпност, пред която всички Вие сте на колене?
Кога ще има политици в затвора, на които да се потърси отговорност за неизброимите далавери и нерегламентирани действия, с които държавата ни е била ощетена?
Кога съдебната система ще започне да функционира не като държава в държавата, а като ефективна власт с ясно предназначение, да служи в интерес на обществото и да защитава справедливостта и правото?
Кога ще вземете мерки и как ще въдворите баланса в третирането на мнозинството и малцинството (етническите групи) по отношение на социалните придобивки, което сега е повече от неравно?
Докога ще наливаме милиарди от данъците си в умишлени етнически декади на социалното включване с цел българско национално изключване, а те още не могат да напишат името си заради неграмотност и дори гласуват България да пропадне в урвата?
Смятате ли, че е редно да се изпълняват комични европроекти в десетки села в България, където възрастните жителите се броят на пръстите на едната ръка?
Смятате ли, че човешкият живот е по-маловажен пред това да се строят спортни комплекси в села с жители между 200 и 2 000 души, където преобладаващото население са пенсионери на преклонна възраст?
Кому са нужни грандомански строежи, при условие, че язовирите, инфраструктурата, горите са обект на държавно безхаберие?
Занемареното отношение и липсата на правилно стопанисване ли отварят нови и нови язви в организма, който боледува от кражби и ненаситност на престъпността от десетилетия?
Кога ще има адекватна социална политика в България?
Кога ще намалите партийната субсидия, която с охота грабвате от българския данъкоплатец в размер на 11 лева на гласувал, при условие, че в Германия тя е под 2 лева?
Кога ще спрете всички да се оправдавате с предишни правителства, за да намерите утеха в неспособността си да се справите с възлови проблеми в държавата?
Докога отношението към проблемите на всяко едно от нивата на държавно управление ще бъде фрагментарно, спорадично и на парче?
Докога ще раздувате количеството на работещите в държавната администрация, осъзнавайки, че работещото общество вече е твърде малко на брой, за да им плаща заплатите, да ги издържа, при наличие, че организмът издъхва?
Докога ще моделирате държавната администрация в армия от щатни политически поддръжници и докога ще ги насърчавате да се разделят на отбори, всеки от които съзнателно противодейства на другия за постигането на балансираност и нормалност в държавата ни?
Кога ще има адекватна инфраструктура във вътрешно-кварталните улици на големите градове и в столицата?
Докога в детските градини ще се приемат деца при тягостни условия, които мотивират родителите да регистрират децата си с фиктивни заболявания, за да намерят място в тях?
Кога в големите градове ще има достатъчно общински паркинги и колите няма да са една върху друга на тротоарите, поради отсъствие на изградена удобна инфраструктура за тяхното паркиране и нощен престой. Майките и бащете с децата с количките са активни участници в движението по пътищата. Този факт регламенгиран ли е в Закона за движение по пътищата?
Защо малцинствата не говорят български език и защо не ходят на училище и кой носи отговорност за това?
Докога българските майки ще получават “почетно” отношение за отглеждане на детето си, равностойно на месечната такса за кабелна телевизия?
Раждаемостта на български деца антихуманен акт ли е в държавата ни, носеща името България?
Мислите ли, че парламентът е дом за пенсионери, които смятат, че никога не излизат от власт или от мода и присъствието им в политика е пожизнено?
Кога ще дадете солидарна възможност на представители на гражданските организации да участват в избори и в политическия живот на страната?
Кога ще осъзнаете, че системата трябва да бъде променена, защото процесите на разложение са толкова сериозни и задушливи, че организмът започва да мирише на мърша?
Има ли възможност да повярвате, че в държавата има достатъчно млади и оправни хора, които могат да изправят управлението на крака, стига да не им пречите и да не си мислите, че сте вездесъщи?
Имате ли план как да накарате обществото да се отъждестви с Вашите политики и може ли вместо махленски раздумки от малкия екран да излагате платформи, стратегии и срокове за тяхното изпълнение?
И накрая.
Как ще върнете доверието на българския избирател в държавните институции, което, според мен, при настоящата ситуация е безвъзвратно изгубено?
Моля Ви, осъзнайте проблемите, те са фатални!
Ваша Цвета
