Цацаров е “гад”, врещят едните медии, подвластни на грантовски “съдийски” революционни организации. Лозан Панов е “шмекер”, пищят другите медии, подвластни на Пеевски. Стотици дописки, “разследвания”, репортажи, коментари и прочие манджа с грозде.
“Не може повече така”, “бунт, на оружие”, “революция”, реват юнаци от “съдийската колегия” и бляботят красиви, напудрени фрази как аджеба трябвало да стане “правосъдната реформа”. Цацаров обаче пречел. И затова – шут, аре, възгеч, да го няма, и тогава ще настане такава “реформа”, че ще паднат даже и румънските капи.
Няма друга медия, освен сайта АФЕРА, която да е била през последните десет години по-яростен критик на прокуратурата. Млатили сме я тази прокуратура ежедневно по ред на номерата, поименно. Когато АФЕРА водеше битки именно с прокуратурата по безобразно “вършени” “знакови” дела, всички тия днешни “революционери”, крещящи фалцентно днес срещу прокуратурата и главния прокурор, мълчаха повсеместно, като насрани.
Тогава имаше друг главен прокурор. И да не би нещо да е различно от това, което става сега при сегашния главен прокурор?! Да не би МВР и спецслужбите, които извеждат разследването не са същите?!
Нямам никакъв спомен, когато АФЕРА громеше безобразията вършени от прокурори – “мега” или не “мега” такива – днешните критици на прокуратурата да бяха обелили и думичка. Както нямам спомен и голеееемите сегашни грантови журналя “революционери” за “правосъдна реформа” да бяха проявили храброст, поне да бяха подели едничко, само едничко от разследванията срещу прокурори на сайта АФЕРА.
Днес от “бунтовници” обаче не може да се вземе ред.
Всите пищят: “Не може повече така”.
Въх, откога ви светна, бе, мамини, сладки гугутки, че не можело повече така? И откога Лозан Панов, който и него щели да го убиват, пък не слиза от телевизиите, реши, че само прокуратурата, в лицето на главния прокурор е “гадът”?!
Чета с удивление тая словесна вакханалия, която по никакъв начин няма да доведе доникъде онези, които наистина чакат на тази българска територия да се “оправи” т.нар. “правосъдна система”.
Никой няма как да ме определи като “платена” и “поръчкова” на който и да е от двата “отбора”. Прокурорите скърцат със зъби като ми чуят името, съдиите – тоже.
Но ще чуя ли една дума само, една думичка напреко казана срещу съдийското безобразие, което се вихри, изречена от страна на същите тия борци “съдии” за “правосъдна реформа”?
Как така у себе се не видяха точно онова, в което обвиняват прокуратурата?
Как така не се огледаха в себе си, че да видят що за откровени некадърници са облечени в съдийски тоги, що за корумпирани типове са облечени в съдийски тоги, минаващи за “ангели небесни”?
Как така на всеослушание се знае какъв “стандарт” подържат определени съдии, като че са поп фолк – звезди или “топ” бизнесмени”? Как така не съзряха у себе си – че не смеят да гъкнат, когато трябва да изпълняват поръчки, че не смеят да кихнат, когато сътворяват удивителни безобразия по дела, които няма как да бъдат оправдани само с тъпота и некадърност, а зад тях прозират пачките?
И когато едно дело изначално е “пробито” от михлюзщината, поръчковостта на спецслужби, МВР и наблюдаващ прокурор, и преминава на по-късен етап в “услужливите ръчички” на “случайно подбран” съдия, който окончателно осира целия пейзаж – това как се нарича?
Наскоро, защитих и дадох рамо на прокурор, който иначе съм критикувала много през годините, просто защото стана жертва на съдийски произвол. Ако играех във “войничката”, която разиграват сега “съдии революционери” и прокурори “гадове”, щях да си замълча и да си кажа – дойде ли ми на мушката, оправяй се, да видиш какво е… Но защитих прокурора, защото така разбирам журналистиката – да търсиш справедливостта и да показваш истината, такава каквато е, без значение кого касае.
Застанах и зад съдия, станал жертва на отвратително “активно мероприятие”, извършено от спецслужбата ДАНС, употребила за това и прокурор по още по-отвратителен начин.
“Съдиите революционери” обаче мълчат за тия “дребнички” “нещица”.
И речовито пледират политически и общи приказки за “съдебна реформа”.
Изключително съм подозрителна към внезапно пръкнали се “бунтари”, които до момента на “избухването” си са били “мишки”.
Е, главният прокурор е “гад”, обаче “съда” е “голямата работа”, ах, недей.
А истината е зловеща. ТУК-ТАМ, на пръстите на едната ръка, се брои читав, смел, честен и високо интелигентен съдия. Останалото е – пълна трагедия. И срам.
Така че, вижте олайнявeните си собствени бакии, уважаеми “ваша чест”, “съдии революционери”, и после си четете нищо незначещите общи лафове – речи.
Защото, АФЕРА, ходи по улиците, а не по облаците, а там ропота е злокобен и неведнъж предупреждаваме, че на някой ще му писне, просто на някой, който няма какво вече да губи, ще му писне.
И тогава – на паважа, ще стане мазало.
Веселина Томова http://afera.bg
