„Рухне ли Цацаров, рухва държавността.“ Това е квинтесенцията на едно очевидно рекламно писание на Валерия Велева, публично известна като Мадам В.
Всеки път човек си вика, че повече от това не може да се постигне в областта на словото, ползвано като подлога, и всеки път се оказва, че можело още.
Панегирикът е в стил „Работническо дело“ с елементи от латино мелодрама и сдържан патос поради скромността на обекта на писанието. То цели да представи г-н Цацаров като мъченик на справедливостта, емнат от шайка комплексирани политици и магистрати, подпомагани от група маргинали, разумява се – платени соросоиди. За цвят са добавени нюанси от личното битие на г-н Цацаров като любящ съпруг и баща, извисил се чрез хобито си в чистите поднебесни висини:
„Спасението му е в хобито – да сглобява самолети. Там, в онзи свят, който обитават само смелите, чистите, лудите в защита на идеала си.“
Вдъхновяващо! Но няма да обсъждаме качествата на г-н Цацаров нито като личност, нито като главен прокурор. Поддържаме идеята, че безконтролната власт винаги води до печални резултати. И г-н Цацаров не е крив, че функциите на Върховната касационна прокуратура са заложени в Конституцията и който и да беше на негово място (Татарчев, Филчев, Велчев и т.н.) и който и да дойде след него, без реформи ще се възпроизведе същия негоден продукт на правосъдие. Няма да обсъждаме заверата, която тече на всички нива, за да бъде „неутрализиран“ Висшият съдебен съвет от „подривни“ елементи или дали ще успеят да свалят Лозан Панов от шефското място във ВКС.
В случая става дума за една контролираната медийна среда на много ниско ниво, дори безобразно ниско ниво, която държи монопола на българските медии. Когато встъпва в длъжност, припомня сайтът на Велева, Цацаров казал:
”Смятам, че ще устоя на всеки нормален натиск. Моята нагласа е на високо ниво и имам силна мяра. Това ме кара да съм убеден, че ще устоя (…) Едва ли тогава прясно встъпилият в длъжност Обвинител № 1 е допускал, че изрича пророчество (…) Корпоративно-олигархични кръгове му обявиха война от първия миг и тя не спирала до днес. Мащабна. На всички фронтове. Без да се жалят средства, сили и ресурси. Цацаров се оказа Главната им мишена, защото рухне ли той, рухва Държавността. Олигарси с обемисти криминални дела, с тежки обвинения за източване на държавата, които с години водят отчаяна битка с Правосъдието, се опитват да стоварят върху Главния прокурор обществения гняв за липсващото в обществото ни Възмездие. Неслучили политици, маргинализирани елементи на паважния протест създадоха дори партия, чиято единствена цел е оставката на именно на Сотир Цацаров.“
Преди година и половина в начеващия сайт „Епицентър“ бе обявена тарифата за подобни дописки. Нека я припомним:
Рекламен репортаж: 450 лв.
Рекламни анализи и коментари: 700 лв.
Рекламно интервю: 650 лв.
Информация в топ новина: 500 лв.
Рекламна снимка с текст: 10 лв.
Публикуване на видео презентация: 200 лв. на ден.
Политическа реклама: +30%
Цените са без ДДС
Материалът с надзаглавие „На Цацаров се падна най-тежката част от битката с мафията в годините на прехода“ и заглавие „Битката на Цацаров. Няма път назад!“ на Валерия Велева може да се квалифицира като „рекламен анализ и коментар“ със съответната тарифа от 700 лв. плюс 30% отгоре като политическа реклама. Само че ценоразписът се отнася очевидно само за външни автори, Велева все пак е шеф. Нейната тарифа не е обявявана публично.
В прословутото си писмо отпреди години до Мадам В., част от което ще цитираме само като свързан текст, лидерът на ДПС Ахмед Доган написа:
„Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за „добрия тон“, който ще имаш в писанията си за нас. Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото?
Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно. За морал да не говорим…
В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: „този път няма…“ Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали?“
И ние питаме – кой, но отговор от Доган не чакаме. Защото по всичко личи, враждата вече е минала, други стратегически интереси са надделели над дребните злободневия. Мадам В. вече се е успокоила и не пуска лоши текстове срещу лидера на движението. Недоразуменията са отстранени. Можем да се доверим на интуицията на Доган.
Сигурно някой ще се възмути, че го занимаваме с някакво си писание на някоя си журналистка. Къде по-отвратителни неща се случват в родината ни. Но те затова се случват. Защото претръпнахме за ежедневното зло, което е само отблясък от голямото зло на репресивната държава. Ние не сме демокрация, ако не сме правова държава, тоест ако прословутото разделение на властите е само на хартия.
Това уж маломерно зло е по-опасно дори от големите зулуми на овластените. Защото обикновените хора могат да се превърнат в палачи, подкрепяйки дадена кауза, без дори върху тях да е бил оказан натиск, сочат резултатите от едно изследване. Те хвърлят нова светлина върху т.нар. баналност на злото. Всеки индивид може да приспи съзнанието си за добро и лошо при условие, че сляпо се подчинява на авторитарна личност. И това можем да го видим нагледно (далеч не единствен пример), ако проследим някое заседание на Висшия съдебен съвет.
