В Батак отбелязват 141 години от кървавите събития при потушаване на Априлското въстание. Звучат заупокойни молитви, поднасят се венци. Тържествена вечерня в храма „Света Неделя”, където са изклани стотици жени, деца, старци. Президентът Румен Радев е специален гост.
Потресаващото клане в Батак най-ярко описва в своите спомени Ангел Петров Горанов, родом от Батак, син на участника в Априлското въстание, представител на първото Велико народно събрание в Оборище и ръководител на батачани по време на сраженията Петър Горанов.
Ето само една малка част от тях:
„…тогава всички башибузуци… заградили Богдановата къща и наченали такова потресающо и отвратително клане, такива сърцераздирателни ужаси, каквито никога не е виждало Човечеството …Освен обирите, те начали с различни мъки да се трудят да изнасилват уплашените жени, но в това срещнали такова отчаяно съпротивление, че при всичката неравна борба ни една стаена страст не успяла да получи удовлетворение. Нашите си служили с ноктите, зъбите, с малките дървета, бакъри, ножчета и други подвижни тела като оръжие… Кръвта затекла…
На средата донесли един труп (дебело дърво-чукън) и до него се изправил един висок черен като комин, страшен като дявол помак с възпретнати ръкави, с препасана отпреде му червена престилка, земана от някоя млада жена, със забучена от страна дълга кърпа за обърсване на кървите…, разгърден, бос с окъсани потури…, с превързана кърпа на главата, а отгоре забучена босилена китка, земани от някоя мома и с пелка (балтия, топор), който сече от двете страни в ръцете си… Звероподобните ръмжения се подпалили отново с по-голяма отвратителност. Към касапина и чукъна повели един гол батачанин, който сам си подложил главата на чукъна. Касапинът издигнал пелката (топора-брадвата) и с див рев я сложил с всичката си сила върху лежащия на чукъна батачанин… Глух удар…, но главата стояла още на тялото. Пелката се издигнала повторно, червените кърви на широки бразди прошарили бялото тяло и нещастникът мъченик направил едно малко движение, не за самзащита, не за отбрана, не от страх, а за да си подложи по на място врата, за да отбегне по нататъшните промахи на касапина… Последвал нов удар… и главата на жертвата се търколила на два разкрача, а тялото се сгромолясало около дръвника. Ето и втора жертва. Подир малко и втора отсечена глава… и трета глава… Кръвта тръгнала на потоци по земята!
Жертвите стояли и с някакво тъпо и сънливо хладнокръвие чакали реда си.
Никакви плачове, никакви сълзи, никакви разкаяния и жалости, никакви вълнения и страсти – нищо, нищо не движело и не безпокояло никого! Тук там се чували само гласове на бозайничета… Отсечените глави и отделените от тях тела скоро съставили грамадни купове около дръвника. Батачани сами си повдигали мъртвите и си чистили място за себе си. Бащата например е заклан, синът се събличал бързо, хвърлял дрехите и парите си в грозните ръце на башибузуците, отивал сам при касапина, хващал главата на баща си, целувал я няколко пъти без сълзи и без глас, хвърлел я на грамадата от мъченически глави, после прегръщал мъртвия му кървав труп, притискайки го за последно целувание и последня раздяла към обятията си, прехвърлял го настрана върху грамадата мъртви тела и сам подлагал врата си на дръвника!… Освен клането на дръвника наченало и друго…
При касапина захванали да се явяват или да се довличат с отесчени ръце, крака, носове, уши, с кълцани и окървавени лица клани и недоклани… Самите касапи се бързо променявали и си гласели жертвите, които им отсичали разни части по тялото и най-сетне главата!…
…Станало нужда да донесат още два дръвника и християнската, българската или баташката касапница се разширила.
Наченало се клането и върху жените, момите, бабите и децата. Най-напред жените завеждали на дръвника, облечени само с риза, но по-сетне като видели, че това е в голям ущърб на голаците башибузуци, раздрали пердето на собствения си и на човешкия срам и захванали като мъжете да ги събличат голи и да ги колят като овце или като кокошки на дръвник… Повеждат майката на дръвника, а децата й припкат около нея, притискат се помежду кокалите й, прехващат се за тялото й произнасят само трогателното и детски любовното: Мамо!
…Или: Башбузуците зимат от ръцете на майката детето, отсичат му главата. Тя се хвърля като тигрица върху нея, зима я, целува я, смучи кръвта й, докле успеят да я съсекат на части…
По такъв начин в няколко часа клането свършило. Не останало ни един жив човек, с изключение на няколко малки дечица, които са отвели в робство за потурчване. Около дръвниците стояли грамадни купове човешки глави и тела; на отделно място стояли женските й детинските и по всичкия площад били разхвърляни човешки и детински меса и глави – все с отворени и въздигнати към небето очи!…“
Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май 1876 г., като избива повече от 300 души, повечето от тях жени като за тези си геройски подвизи е награден лично от султана.
Два месеца по-късно като член на международната анкетна комисия кореспондентът на вестник „Дейли нюз“ Макгахан пише: „Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда. Онова, което видяхме, беше така ужасно, че човек не може да спре погледа си повече от миг… Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо…“
Тръпки и потресаващ ужас изпитва човек, запознавайки се с правдивите спомени на Ангел Петров Горанов, при посещение на църквата- костница в Батак, които убедително и по най-категоричен начин потвърдяват резултатите от анкетната комисия.
frognews.bg/news_134766/141-g-ot-karvavata-sech-v-Batak-Ne-sme-zabravili!/
