– Народът плаща с данъците си отглеждането на 240 депутати, чийто капацитет е разрушителен /за справка огледайте се около себе си и вижте периода за последните 30 години/
– Народът плаща от данъците си – повече от 140 милиона лева партийни субсидии на всеки 4 години.
– Народът плаща охолния живот на привилегированите малцинства – All inclusive – безплатно здравеопазване, пакет социални помощи, живот без данъци, без такси, без задължения и отношение към икономическия прогрес на държавата, никакви особени знания и трудови навици. Лягаш, а държавата ти дава всичко и не вадиш и 1 лев от джоба си. Достатъчно е да умееш да източваш правилно системата.
Изглежда те знаят как се живее свободно и независимо. И ние трябва да се учим от тях, а не те от нас!
– Народът плаща пенсиите на пенсионерите. Поне да бяха достойно калкулирани. Възрастните крадат по унизителен за тях начин хранителни продукти, за да оцелеят, а сами всички Вие, народът, доброволно се съгласявате да платите от джоба си 140 милиона лева на партиите за рандевутата им на Ваш гръб на всеки 4 години.
– Народът плаща. Всеки гласувал плаща и по 11 лева от джоба си за партийните субсидии на партиите, докато сумата набъбне до 140 милиона лева за 4 години. За справка умните и пестеливи германци плащат по 1.20 лв. Кой е тъп?
Въпрос – Когато някой не работи, не получава доходи, а гласува, как след като не е трудово зает и не плаща данъци му се взимат 11 лева на глас за партийната субсидия. Може ли да се вземе нещо от някой, който не внася и 50 стотинки данък. Та в задачата се пита – Кой внася данъкът за формиране на партийната субсидия на гласувал безработен?
– Народът плаща и на майките! Дай Боже повече майки. Иска народът да ги подпомогне повече, но заради гореизброеното не остава нищо. Сивата икономика и спекулата е като зараза. Парите изтичат навсякъде, но не и към съществата, които дават живот. А и тези, дето не спират да крадат, и те са родени от майки!
– Народът плаща и за прибиране на бежанците от целия свят у дома. Щото тук е хан. Няма правила, няма закони, няма сигурност, няма нищо. Тук е разграден двор. Всеки може да прави, каквото си иска. А, ако идва от майната си, привилегиите, желанията и предимствата му се увеличават.
– Народът плаща да отглежда огромна администрация по обем. Плаща й заплатите, плаща й осигуровките, социалните привилегии и накрая някой близък до партиите неграмотник ще се озъби неучтиво на гише, че трябва да си прекъсне играта с фермата във фейса или пасианса с недоволство, че изобщо е нужно да свърши нещо полезно за деня и да изпълни работата, за която народът плаща.
– Народът плаща с търпението си за живот в сиви нюанси, белязан с унижение, личностно падение, липса на справедливост и прокуждане от собствения роден дом.
Властта и народът са в два различни свята, на отделни платформи. Народът се доверява с лекота да гласува за избор на власт, без да знае за кого гласува и избира такива тапети, че жална му майка. Да знаеш за кого гласуваш, означава сам да си избереш личността и да направиш информиран избор. Събитията зависят от народа само до началото и края на изборния ден, а после получава един огромен ритник в задника.
