Станахме свидетели на сравнително скучни избори, които не предизвикаха голям интерес у публиката. Вижда се вече и от активността, която бе отчетена. Може би най-характерното, за разлика от друг път, бе безпътицата, обзела много разумни и интелигентни хора. Никога не ми се беше случвало до последно някой да ме пита „За кого да гласувам?“ и аз да не мога да дам смислен отговор… Е, разбира се, по-лесно ми е да приема, че аз не знам какво да кажа, но всъщност мнозина се оказаха със същия проблем.
Липсата на стабилен носител на промяната в обществото принуди голяма част от гласоподавателите да повторят предишен свой вот. Така постъпиха феновете на ГЕРБ, които в огромни мащаби (стотици хиляди) се отклониха в друга посока на президентските избори, а сега не. Върнаха се обратно в левия сектор и поддръжниците на БСП, които помислиха, че промяната в партията и промяната в обществото са едно и също нещо, но, уви, не е така. Патриотите, въпреки че развяха буйна грива по ГКПП-тата с Турция, не успяха да се представят добре, а Веселин Марешки се включи скромно в ролята на поредното популистко допълнение към статуквото.
Всичко това сме го виждали вече. Дори драмата с несъстоялата се дясна любов не е новина. Просто закономерно стигна своето дъно. Точно оттам хората напразно очакваха да се развее знамето на промяната, а не от самолетчето на БСП. Егоизмът, за съжаление, се оказа по-силен от благородните очаквания на публиката.
Единствената интрига на тези избори предложиха ДПС и ДОСТ. И не защото първите загубиха някой мандат, а вторите не влязоха в парламента. Това бе предвидим резултат. А защото интригата се оказа част от междудържавни отношения. Държавната машина – овладяна от Модела #КОЙ, #СВОЙ, #ТОЙ – се оказа незаменимо нужна, за да защити суверенната държавност на страната. Съдбата понякога е иронична. В тази ситуация повечето участници в изборите не успяха да се ориентират. Пропутинските партии заеха обичайна позиция, която нагнетява рисковано напрежението, защото това е от полза на Москва, но останалите пребиваваха вцепенени на политическия терен. Сега е важно тези, които си мислят, че с края на изборите е отминал и проблемът, да нямат решаваща дума в изпълнителната власт, защото глупостта продуцира повече нещастия дори от корупцията.
Който и да бе спечелил изборите от двете големи партии на статуквото, щеше да се окаже в ужасна ситуация. Днес ГЕРБ изтеглиха късата клечка. Чака ги кошмарен външнополитически терен. Предстои официална коалиция с Волен Сидеров и неговия обслужващ „пръст“. На практика ще се налага да се провежда проевропейска политика в съюз с проруска и антинатовска партия. Европейската народна партия ще се чуди как да легитимира това. Така нареченият „борец“ с картела в горивата ще е съюзник с човека, който играе карти с шефа на „ЛУКойл“. В същото време прокуратурата решава съдбата му, защото „шеф на две партии“ може да се окаже нов недостижим връх в съдебната система на България. Ако това се окаже законно, специалността „право“ в университетите може да бъде закрита като ненужна.
От тези избори не произлезе нищо, освен подмяна на коалиционните партньори на ГЕРБ и много по-сериозна и консолидирана опозиция в парламента, но и още една придобивка – „десница“ около стените на парламента. Е, наистина не знам какво й е хубавото на новата ситуация?! Една прищявка на Борисов, която разтърси безсмислено държавата, постави властта в още по-тежка примка. Той не пропусна в рамките на кампанията да говори за стабилност, сякаш някой друг дестабилизира ситуацията. Както пееше Тодор Колев в знаменитата си песен „Как ще ги стигнем американците“ – и след мъглата, пак мъгла…
В този сумрачен застой българската журналистика (не всички, разбира се) остана на нивото на пригласящ гръцки хор.
Изцяло заслужи 113-ото си място в световната класация за свобода на медиите. Критичността остана на нивото на препълнените кофи за боклук и паркиране на инвалидно място. Всяка спекула бе повтаряна многократно, всяка небивалица – посрещана с усмивка. Гримасите се оказаха най-героичната постъпка. Така бяха защитени парите за реклама на политиците, но никой не защити правото на истина на гражданите. Докато не се окажат гражданите информационни „инвалиди“, без право на паркиране, а страната ни – в кофа, пълна с обществено-политически боклук.
И не ме интересува, че съм краен и има изключения. Резултатът е именно този. Ние всички живеем в този резултат, докато ни „вдигат“ пенсиите, заплатите, майчинските и ни строят апартаменти назаем. Един месец попивахме ултрапопулистко левичарство, което тече от екраните, независимо от табелката на ревера на кандидата. Явно някой разбра, че страната е бедна. Ако няма промяна и вървим в същата посока, то следващия път ще ни обещават брашно, ориз и захар. Големите днес партии няма да се посвенят да го сторят – вижте резултатите в ромските гета и ще разберете, че е така. Ако сме достатъчно търпеливи, „ще успеем“ да стигнем дотам. С копие на Живков на власт няма как да не стигнем и до копие на живота от онова време.
Арман Бабикян
В. Сега http://afera.bg
