Едно момче, докато било малко, не разбирало защо жената е така ценна. Когато станало мъж, попитало Господ.
Господ му отговорил:
Когато създавах жената тя трябваше да е специална. Направих раменете и достатъчно силни, за да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох и вътрешна сила да издържа раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата и.
Дадох и твърдост, която и позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болести и изтощение, без да се оплаква.
Дадох и чувствителност да обича децата си, независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето и я наранило много.
Дадох и сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох и мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
Накрая и дадох сълза, пред която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„ Виждаш ли, сине! – казал Господ. Красотата на жената не е в дрехите, които носи, не е във фигурата, която има, или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето и мястото, където любовта обитава.”
Тракийски Cвят
