Днес отбелязваме 144 години от гибелта на Апостола на свободата и 12 години от откриването на неговият бюст-паметник в Босилеград. Образът на Левски трябваше да ни служи като опора и предупреждение за това кои сме, какви сме и накъде отиваме.
Мисията на този паметник тук не е само да увековечи името и делото на Левски, а да бъде морален коректив, с който да се съизмерваме, сравняваме и да се учим на свобода, демокрация, честност, патриотизъм и човеколюбие. Оказа се, че това е много по-трудно отколкото очаквахме. 144 години духът на Левски вълнува съзнанието на българите.
12 години от откриването на този паметник, Левски смущава нечистата съвест на тираните по убеждение и на робите по душа. Да стоиш пред този паметник, да бъдеш почитател и последовател на Левски трябват не само мъжество и сила, но преди всичко чест, себеуважение и достойнство. Смъртта на Левски възкреси България от петвековното робство.
Неговият паметник в Босилеград 12 години се мъчи да възкреси съвестта на блудните синове на майка България. Да почиташ Левски не е само да се поклониш и да сложиш едно цвете пред неговия паметник, а да осъзнаеш величието му и да се водиш от него.
Не можеш да се кланяш пред Левски, а да не служиш на целите и идеалите, за които той даде живота си, за да я има България днес. Не можеш да стоиш пред Левски, а децата да не знаят кой е той.
Още повече, да не знаят майчиният си език и историята. Не можеш да стоиш пред Левски, а да не уважаваш националните и демократични ценности, да не зачиташ свободата на словото и правата на човека.
В крайна сметка Левски винаги побеждава във времето. Ако искаме да сме честни към него и към себе си, трябва непрекъснато да си задаваме въпроса какво би ни казал и в какво би ни упрекнал той днес, когато децата на Босилеград масово го напускат, търсейки по-добри места за живот. Със сигурност би ни упрекнал за разделението, омразата и злобата, която отрови взаимоотношенията ни и ни изправи едни срещу други.
Със сигурност би ни посъветвал да си кажем кривиците, да се поправим и да вървим напред. Трябва да го разберем и да го послушаме. Трябва да се освободим от сенките на миналото и да премахнем всичко, което ни изправя едни срещу други.
Недопустимо е, на една крачка от паметника на Левски да се чества „Ден на освобождението на Босилеград от българска фашистка окупация“. Това не само противоречи на историческите факти, не само е обидно за здравият разум, това ни разделя в името на имперският принцип „скарай и владей“.
Недопустимо е в центъра на Босилеград все още да се кръстосват улици с имената на Георги Димитров и Маршал Тито. Единият, Генерален секретар на Коминтерна и поддръжник на Македонизма в Пиринския край, а другият, автор на „Кървавия Божич” отговорен за смъртта на 23 000 българи в Охрид и Преспа през 1945 година и за страданията на други 130 000 българи от Македония и Западните покрайнини, които са изселени, изгонени, преследвани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Недопустимо е паметникът на Левски да стои на улица Георги Димитров. Това са диаметрално противоположни величини, които взаимно се оспорват и отричат. Ние не можем да учим децата едновременно да служат на Бога и на мамона.
Левски не бива да злоупотребява за нашето разделение на патриоти и предатели, той трябва да бъде програма за нашето обединение. Само като почитатели и последователи на Левски ние ще бъдем уважавани в София, Белград и Брюксел. Само тогава ще спечелим моралното право да искаме помощ и подкрепа за спасяването на този град.
От нас зависи дали ще можем да се издигнем на нужната висота и дали българо-сръбските отношения ще станат наистина добросъседски и приятелски. Затова е нужно, изхождайки от делото на Левски ние самите да се помирим, за да можем да дадем принос за помирението между българи и сърби. Така, както Левски е дал своя принос за освобождението на българи и сърби от турско робство.
Съжалявам, че пред неговия паметник и днес няма сръбско присъствие.
Историческата дистанция е вече достатъчно голяма: измина повече от един век от Балканските и от Първата световна война. През май се навършват 100 години от опожаряването на Босилеград, след две години ще станат 100 години от подписването на Ньойският диктат. Тия годишнини са повод, ние, българи и сърби отново да прочетем и преосмислим историята си, да почетем и да отбележим паметта на жертвите, да осъзнаем грешките, да си подадем ръка за помирение и да си простим в името на мира, сигурността и бъдещето. Това е тежък и труден път, но е единствен и няма друг.
Европейските народи вече са го извървели, трябва да го извървим и ние. През 1984 г. тогавашният германски канцлер Хелмут Кол и френският президент Франсоа Митеран си подават ръка пред гробищата на Вердюн, където през 1916 година се проливат реки от кръв – загинали са над 250 000 души. С този жест започва създаването на обединена Европа. Такъв жест трябва да направим и ние за омиротворяването на Балканите. Това не значи да забравим историята си. Това значи историческите факти да се интерпретират спокойно и многостранно, без митове, без преекспонирана национална слава и прикрита ненавист.
Само тогава ще имаме моралното право да стоим пред този паметник и да се гордеем с името и делото на Левски. /БГНЕС ————- Иван Николов, председател на КИЦ “Босилеград”.
Прочети още на:
http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4490367/
-
Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.
-
Без революция сме загубени во веки веков.
-
Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.
-
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
-
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
-
Всички зависят от вишегласието.
-
Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.
-
Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
-
Дела трябват, а не думи.
-
Интригата спира хода на народната работа.
-
Васил Левски
