февруари 13, 2017

Безсмислените обещания на БСП

Автор: admin Няма коментари

“Да освободим младите семейства от лихви по кредитите, за да могат да си купят жилище”, гласи едно от предложенията на БСП. То, както и куп други, е безсмислено. Я. Бояджиев за философията на социалистическото обещаване.

Лидерката на БСП Корнелия Нинова

Години наред стандартният упрек към политиците беше, че не изпълняват обещанията си. Дали са го правили или не, пък бе най-масово прилаганият към тях предизборен критерий. Но времената се менят и, надявам се, напоследък по-голяма част от избирателите са се научили да внимават за други две, понякога преливащи една в друга, категории обещания: първо, сладки и красиви, но напълно неизпълними; и второ, обещания, които биха могли, но е по-добре да не бъдат изпълнявани, защото са безсмислени и (или) вредни.

Настоящата предизборна кампания изобилства от такива примери, но безспорно най-щедра в това отношение е социалистическата партия. Още тук трябва ясно да посочим една разлика, която мнозина се правят, че не забелязват. Тук не става дума за така често чуваните повишения (на средната заплата или пенсия, на БВП и т.н.), които представляват прогноза (понякога доста пожелателна), основаваща се на естествени натрупвания, инерция и развитие на икономиката. А за активна намеса на държавата в посока на всякакъв род “даване”, “раздаване”, “повишаване” на доходи и помощи и “освобождаване”, “облекчаване”, “опрощаване” на разходи и задължения. Именно в тази “философия” на обещаването социалистите нямат равни на себе си.

Не, няма да говорим за техния нов стар супер “голям енергиен шлем”, който отново заплашва държавата с катастрофа за десетки милиарди. Той е по-скоро в категорията на фантастичното и неизпълнимото, но вероятно и така продължава да носи добри финансови и политически комисионни. Ще говорим за по-реалистични идеи, като започнем от вероятно “най-евтината”, но и най-показателната.

Ясен Бояджиев

Юруш на чуждите пари

“Младите семейства нямат пари да си купят жилище, поради което заминават в чужбина. Затова предлагаме да ги освободим от лихвите по кредити, за да могат да си купят жилище.” Формулировката е от телевизионно интервю на лидерката на социалистите, наричана поетично “Желязната лейди от “Позитано” 20″. Идеята е хуманна, но доста безсмислена и едва ли би имала друг ефект освен пропагандата и куп далавери като при всяко “безплатно” нещо. Защото лихвите са най-малкият проблем при купуването на жилище, защото и младите, за които жилището тук не е никакъв проблем, бягат масово (а България е пълна с празни жилища) някъде, където не ги чакат безплатни и евтини жилища. Въпросът е за чия сметка ще ги “освободим” от лихвите. Ако беше някаква бюджетна социална политика, как да е – ще прежалим няколко десетки милиона. Но изглежда не е. Ето още малко от тв-диалога между водещия и соцлидерката:

“Като ще намалявате лихви, говорихте ли с банките? – Не. – Защо, те нямат ли думата? – (категорично и заплашително) Не… Ако ще говорим с банките, трябва да поставим и другия въпрос – обявената им печалба миналата седмица… Над милиард и нещо беше… – Прекалено много ли ви се струва? – (с желязна нотка в гласа) Да. – Ще експроприирате ли? – Не. – Какво тогава е нередно тук? – Не нищо, просто го казвам като една висока печалба… Защо да не седнем да говорим за облекчаване на лихви на млади семейства?”

Един зрител бе написал в интернет, че бил “приятно изненадан” от това интервю. Интервюираната говорела “стегнато и аргументирано” като Маргарет Тачър. Неприятното, макар и не изненадващо в този диалог е смразяващото с откровеността си изложение на една идеология, позната от други предизборни кампании – високите печалби са съмнителни, бизнесът (освен ако не е “наш”) е подозрителен. Е няма (Вече? Или засега?) да го експроприираме, но може да го рекетираме за нашите благородни цели. Въобще, апетитът за харчене на чужди пари е в основата на предизборно развихрилото се социалистическо въображение.

И още подаръци от “добрата държава”

Естествено, за да не изостанат от други, социалистите са се развихрили и на полето на пенсиите с идеята за преизчисляването и осъвременяването им. Според различни оценки, това ще струва между 900 милиона и 2 милиарда всяка година, взети най-вече от данъчните приходи в бюджета. Тази мярка може да изглежда справедлива спрямо по-старите пенсионери, но крайният й ефект ще е негативен за много повече хора. Тя, първо, ще е за сметка на други нуждаещи се. И, което е по-важно, ще срине намиращата се и без това пред огромни предизвикателства пенсионна система и ще е за сметка на бъдещите пенсионери.

Друго традиционно за социалистите поле на идеи е директното и безвъзмездно наливане на пари в начинанията на малки и средни млади предприемачи. Този път се предвиждат два инвестиционни фонда с общо, на първо време, 650 милиона от фискалния резерв. Наблюдателите оценяват идеята като по-скоро излишна и затова доста странна – понеже банковото кредитиране расте при рекордно ниски лихвени нива и най-вече понеже пазарът на дялово и рисково финансиране с български и европейски средства и без това прелива и проблемът въобще не е в липсата на пари, а в липсата на проекти. Тъй че най-вероятният резултат (освен, разбира се, предизборно пропагандния), както и друг път, ще е скъпо, но безсмислено профукване на публични средства за определени по политическо-корупционни критерии фирми и региони. И вълна от трескаво регистриране и пререгистриране на “начинаещи млади” предприемачи.

Това са само малка част от примерите за социалистическата “философия на обещаването”: разпределяне и преразпределяне, “изяждане” на готови общи пари с краткотраен и много съмнителен ефект. Което затвърждава трайната заблуда, от която все още страдат много хора: че “добрата” държава трябва да ги издържа и да им прави подаръци.

Когато парите свършат

По една или друга причина сега пари за подаръци има. При такава политика обаче те ще се стопят бързо и неусетно. А биха могли да се умножат, включително като се инвестират в реформи, благодарение на които икономиката да произвежда повече доход, за да има за всички “една висока печалба”. За такива реформи не се споменава почти нищо освен празни лозунги. Ето още един пример:

“Мафията, корупцията, сгрешеният модел на прехода си имат своята паралелна държава”, каза неотдавна социалистическата лидерка, откривайки Америка. Само че през 2013-та тя гласува безропотно за Пеевски, а когато десетки хиляди, които отдавна знаеха за паралелната държава, излязоха да протестират, тя и партията ѝ ги нарекоха “платени”. “Ние ще закрием тази паралелна държава”, каза тя сега, а в залата сред ръкопляскащите ѝ бяха и създатели, говорители и служители на тази паралелна държава, която всъщност е изместила официалната, включително в съдебната система и в т.нар. антикорупционни органи. За да се промени това обаче, не се предлага абсолютно нищо освен празни приказки.

“Не гледайте думите в тези предизборни кампании, мислете за това кой какво е правил, когато е можел да управлява”, казва тя. Точно това е страшното – защото много добре знаем какво са правили и сега обещават пак да го правят.

За края ето и един легендарен цитат от Желязната лейди – истинската, не българската: “Социализмът се проваля тогава, когато свършат парите … на другите.”