ОТ ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ ДО ЗАГОРСКИТЕ БУ-ЛУ-ГИР

                       ПРОФ. БОРИС АТАНАСОВ

                    Институт по Органична химия БАН, София

Уважаемо събрание,

     Здравето не ми позволява да пътувам до Бургас и затова приех поканата на д-р Д.Димитров да Ви доложа кратко това, за което бих искал да изложа и обсъдя с Вас. То е логично продължение на докла­да ми „Корени на Дунавските българи”, изнесен пред Нац.Конференция „България в светов­на­та история и цивилизация – дух и култура”, Варна, 2014г. и тук ще се опитам да обхвана трудния „без­­пис­мен” период на миграции, от които са БУЛУ-ГИР преди 3200 г.ВС.

УВОД – Водени от търсенето и анализа на (Х)-либи (където представката Х може да бъде сака-, ха-, ду-, ак-, ул/у-, а- и мн. др. (ха- произлиза от ху- и означава „могъщ”, а –либи*) е древното –лубу) достигнахме до северен Загрос (днес Западен Иран) и срещу лежащата на Запад равнина между реките Тигър и Хабур. Там в предпланинието около влива на р. Малък/Долен Заб и поречието ѝ в началото на 3-то хил.ВС намираме племената ЛУ-ЛУ-БУ (като част от Загроската племенна общност на кутии, утии, туруки и мн.др.), които могат да се записват БУ-ЛУ(ЛУ) и ЛУЛУ освен „планинец” и „враг”, означват „много хора/народ” = ГИР/ГУР т.е. БУЛУГУР. С това се отговаря изчер­па­телно на въпроса за етностното ни име и от къде то произлиза. Там този народ е имал страна ЛУЛУБАЯ, която е просъществувала дори до XI-X вв.ВС,град Халиба (после Хазур /И.М.Дяконов/) до ез. Зери­бор и в предпланината – столица Лулубуна, от която е Анубанини, знаменитият водач на въстанието на 17-те Загроски племена срещу деспотията на Акадската империя и нейния владетел Нарам Син. Послед­ният е оставил зна­ме­нитата си стела с хвалебствен надпис: колко лулуби е успял да убие и колко да плени и зароби. И толкова за тях в писмен вид. Преди това няма писмени сведения ни за лулубите (считани и за кутии), ни за кои да е „загросци”. Така и до днес официалната „писменна” история за предшествщите 1000 г. млъква, а сама тя се оказва „неграмотна/безписмена” в миналото. Но загрос­ци е имало и на тях много дължи цялата култура на Двуречието позната днес от „наративната история”/митове и легенди/, от археологията и особено от популационната генетика на хората (HPG). Това налага да изменим подхода на изследване и да се ползваме от тези науки – главна цел на този доклад.                                                  *) Това ЛИБИ няма нищо общо с „Лат.Източ.на Бълг.История”!!! J

МЕТОД – Комбинирано и целенасочено към загросци използване на митология, археология и чове-шка популационна генетика (HPG) за периода от дълбока древност до 3200 г.ВС. С това прескачаме богатия на митове период от 2500 до 3000 г.ВС, от който се вижда, че основните организатори и вла­детели на хората от полето (Двуречието) произлизат от Загроските планини; че ако полето е хранело хората със замеделски продукти, то в планината се доместифицирали всички основни животни,  по­ве­­­чето от които и до днес ползват хората от цял свят; в предпланинието е култивирана лозата и е създадено първото вино (Гаджи Фируз тепе). „Керамичната археология” показва високата самобит­на култура на Загросци пренесена после в полето. Показва многократни и сложни миграции и преселения на хора, създаващи предисторически общества, без знанието на които не можем да обясним това, което е ставало по-късно. Но няма истинските имена на хора и племена, трудна е хро­но­логията. Остават следи от велики дела (като началото на мегалитната епоха), остават корените на бъдещи общности и държави. От къде са дошли тези хора? Те на са от „нищото” и както някои ‘исто­рици’ биха с лека ръка казали: „Прародината им е Загрос”. Да ама не! Защото Загрос е само „меж­дин­на станция” в хилядолетната миграция на хората, за която научаваме от HPG. А тук археологията почти мълчи или казва много малко, защото палеолитните хора навсякъде имат почти еднаква култу­ра и са оставили еднакви следи. Значи следва да търсим как HPG описва появата на загросците.

      Отново „СТОП” – пра-пра-дедите на днешна многомилионна Западна Евразия са минали през Загрос и в това многообразие едва ли бихме намерили себе си. Затова следва да почнем с намиране основния „генетичен пул” донесен след хилядолетна миграция на Балканите от Дунавските българи, които кан Атила Аспарук е довел от Западното Пред/Зад-Кавказие (кимиро-/колите хони/ху-ни, главно от унукгури и утигури) и са основата на днешна България.

ИЗЛОЖЕНИЕ – Съвременната Популационна Генетика на човека (HPG) чрез анализ на Y-хромозомата групира всич­ки хора в 18+2 големи семейства, белязани от А до R + S,Т. Повечето от 127-те Y-анализи на днешни българи са от E, I, J и R генетичните семей­ст­ва (Доклади БАН, т.62, кн.3, стр.393-400).  Тези семейства хроно­ло­гично можем грубо да разделим на “много древни” (Е3 и произ­вод­ни), на “древни” (G, I, Jи производни) и на “стари” (Е1а,Е1b и производни). Днес броят на HPG-aнализи­раните дунавски бъл­га­ри надхвърля силно 800 проби (д-р С. Карачанак, проф.Д.Тончева и др.). Има начални изследва­ния от костен материал (mt-DNA) и на­чa­ло на подробни гено-генеало­гични издле­д­вания (инж.Е. Де­лев). Но основното разпределение, показано на това “дърво” (Job-ling and Tyler-Smith, 2003), остава принципно непроменено (разликите са в няколко %).

      За недобре запознатите с HPG следва да укажем, че „скоростта на мутации” в бащината Y-хромозома (Y-DNA), водеща до смяна на хапло­групата на един индивид е една на 3000 год., за разлика от тази в майчината митохондриална ДНК (mtDNA), която е средно една на 300 год. Това е причината по данните от Y-DNA да се про­сле­ди миналото на една популация далеч във времето. Кратковре­менни и безследно изчезнали миграции не оставят HPG-следа в популацията. „Затворени” общества (например като баските в Испания) стават изключително HPG-хомогенни, а такива като сегашните малоазийски „турци” са силно HPG-хетерогенни (ни език, ни вероизповедание не могат да я скрият).       

      Първата важна особенност на нашата популация е отсъствие в хора с хаплогрупа Q, възникнала в население живя­ло някога в Средна Азия (на Алтай). Както се виж­да от „Y-дървото” (Фиг. вляво) Q е изолиран клон от „нода Р” и не може да се сбърка. Категорич­но следва – Дунавските българи нямат средноазиатски произход (вече многократно изказано и доказа­но от много изследователи).

      Втората особенност е гореспоменатата „трифазна” структура на нашата популация, демон­­стрира­на на следващата фигура вляво, показваща същата „трифазност” и по майчина mtDNA. Съотношени­ето Y/mt е съответно за „много древните” 26/11 (повече мъже от общ регион), за „древните” 60/63 (практичес­ки 1:1) и за „старите” 38/53 (повече жени от близки региони). Има още много какво да се обсъжда, но нека приведем обобщения анализ на  интернетовата Eupedia/Genetics (фиг. вдясно):

         Тук оценките са други и деленито по региони води до 4 (а не 3) групи с различен относителен дял: популацията мъже/жени (М/Ж) от Иран-Индия-северозап. Азия за нас е все едно – от „Загрос” (най- древ­на и паритетна М/Ж) , а от Средния/Близкия Изток М/Ж/.7 т.е. мъжете са около 1.5 пъти по малко от жените (мъже са взимали жени от повече и различни места). Без подробности – древните Дунавски българи имат ирано-близкоизточен произход.

      Добре, но човечеството не се е „появило” в Загрос! Знаем, че родина на Homo sapiens е Африка. Тогава? Преди около 20 години Spencer Wells– млад тогава английски генетик от Харвард и пост-док­тор в катедрата на проф. Лука Л.Кавалли-Сфорца /направил особено много за възникването и разви­тието на HPG/ и д-р Питър Ундерхил в Станфорд  написва книгата „THE JOURNEY OF MAN – A Genetic Odyssey”. В нея той строго научно, но популярно разказва защо и как станалите вече хора от Етиопия пре­ди 180,000 години минават пролива Мандеб и отиват в Оман; как вървейки по океанските край­бре­жия на Арабския полуостров, на Персийския залив, Белуджистан,Пакистан, цяла Индия, Бирма и Малазия, през о.Суматра и о.Ява (тогава свързана суша!) се добрали до Австралия. На много места по дългия път са оставили генетични следи. Австралия явно не им харесала и част от нарастналата по­пулация (обогатена с опит и знания) решава да се върне. Но по това време в Суматра изригва огром­­­ният вулкан Тоба (74,000 ВС), покрива с 5 м. вулканична пепел целият Индийски субконтинант  и прави 1000 години „ледена епоха”. Това променя маршрута на част от популацията пак по брега на север по виетнамския и китайския брегове до Корея. Едва след затоляне хора тръгват и на запад. Мигра­цията се разцепва – едни по стария „известен” път по океанското крайбрежие; от тях има сле­ди в пещери на о.Цейлон/Шри Ланка, наверно тогава част от материка. Те формират впоследствие пегментираното от обилното слънце (до черно) тамилско население и голямата дравидска езикова група (днес добре генотипирана).  Другата част, по-светлокожо население поема опасния път срещу течението на р.Ганг, преси­ча Афганистан под Хиндокуш, и през Белуджистан достига Загрос, къде­то се срещат с тъмнокожите си събратя. Предполагаме, че светлокожите са били наричани утии, а другите кутии (приемайки „у”- ‘светъл, слънчев’ и „кут” –‘тъмен, черен’ за древна чуждица в шумерския език). Тази хипотеза позволява не само обяснение имената на две големи загроски племена (утигури и кути­гури), но и тяхната вековна племенна свързаност, макар че имат  много противополижни черти и поведение (И.М.Дьяконов). ”Баланс” между тях са били племената лулубу (от „лу” – човек, мъж, а повторено/удво­ено – значи хора, много мъже; докато „бу” от двата Шумеро-Англо-Български речникаbu, bu₇ е грея, светя, блестя, пламтя, сияя; и друго значение на búr е свободен, независим, откривам; отменям; покривам(Б.Атанасов-„Шумерският ЕМЕГИР проговаря на български”, Варна, 2015). В „Електронният Пенсилвански Шумерски речник/еPSD/”„булуггур” е преведено „скит”. Ос­­вен тях тук са живяли племената: турукки, шимури, аскуди, никуми, танхири, набри, маммитри, маней­ци, аджари, аддари, макрани, думузи, аби, тири и мн.др. Манейците са създали държавата Манна, а тя е била в основата на Мидия, бъдеща западна Персия, която 8 год. е била управлявана от Ирник, синът на Атила, записан в „Именника на българските канове”(К.Милчев, 2011).

      Убедени, че преди 4,500 г. в Загрос за живяли наши предци, нека проследим локализацията и миграцията само на три наши HPG-семейства (хаплогрупи, Hg): G2a, R1a и R1b. Последните като Hg от „върха на Y-DNA дървото” /виж по-горе/, представят основните миграции, в които са участвали и представители на по-древните генни семейства (клади).

            Кратко за G2a-миграциите

      Аз напрвих анализ на моята Y-DNA в амриканската „Family Tree DNA” и се оказах в рядко­то за България G-„семейство” (по-точно G2a1b2). Представям Ви (ограниченa) миграционната карта на това семейство, което /както по-горе видяхме/ има максимална населеност в Закавказието; удиви­телно там, където е долината Кол (център на кръстосани миграционни вектори!). У нас моят корен по мъжка линия е някъде в Източни Родопи или Беломорието (виж вляво на фигурата). Миг­ра­ции от изток са били възможни през Анадола или по воден път (по „канала Ма­них”?–по Св.Попов) до съвремена Добруджа и оттам – до Беломорието. На югозапад от юга на Каспия са планините на Загрос (квадрат с две концентрични окръжности) от където е главния миграционен вектор към Закавказието (Кол). Тъмно-червеното петно обхваща района на ез.Урмия и през сегашна Армения достига Кол. На север обхваща Западен Кавказ („Конските планини” на Аспарук), а на югозапад лежи върху Палгар/ Понтийски Тавър. Оттам миграция на запад е възможна по два „пътя”: 1) севера на Анатолия, през Витиня/Болу, Босфора, към Беломорието или 2) на югозапад до Киликийски Тавър (Булгар даг), а после през Лидия към Троада/Ида и по островите до Тракийското Беломорие.

      Не може да подминем топонима КОЛ, който в eSPD е преведен „заселвам (се)”. Ако искаме да кажем „страна на заселване” то би могла да бъде „ту-кол”. А „предците от страната на засеване” би звучала „аби-ту-кол”, което е почти точно Авитохол от нашия Именник, след който следваше Ирник. Засега трябва да прескочим коментара, който и така е ясен.

         АНАЛИЗ НА R1aМИГРАЦИИТЕ(само главни вектори по eupedia\genetics)

      Важно: На следващата карта R1a1 е белязана като Z94 (от друга класификация). Последната се намира в района на R1 от по-долната карта на R1b-миграциите. Следва, че въобще хаплогрупи R и R1 възникват там. Така а и b субкладите имат общ корен. И първичен за a-субллада е Z94, а не М417. Трасето Z94→Z93→M417→Z283→ Z280 показва Надчерноморския път за навлизане на хората в Европа и отговаря на по-стария миграционен път („дъга­та” над Арал-Каспий с край на Балкани­те). Остават ли от това трасе хора от R1a на Северното черноморие /вероятно преди 5600 ВС) – не се знае. Наверно северните причерноморци са предсравени с М417. Основното е, че са формирани два кластера от вектори: „Ферганo-Загроски” (Z94–L457 червени) и „”Карпато-Панонски” (Z280-M454 зелени-червени). От последния на запад-северозапад се отелят L644-Z284 /черни-сини/. Векторите на изток от Z280 са над Черно море и вероятно показват „обратно” преселение след Потопа (след 5600 ВС). Те достигат ПредКавказието, където се разклоняват към Долна Волга и през Кавказ до езерата Ван-Урмия (зелени стрелки). 

            От М417 тръгва миграцията на хората с ‘линейна керамика’ (LKB). Те са в райна на Дон-Кубан и формират преди Потопа (5600 ВС) стабилно ядро Z283 северно от п-в Крим. След Потопа те тръгват на Запад и формират ядрото Z280 /зелени стрелки/ в района на Карпатите. От-тук те се разсеват във всички посоки: на север дават под-ядрото Z81, от което са наверно източ­ните Бал­ти и Западни славяни; от Z280 се разселват на северо-изток и наверно са в ос­но­вата на бъдещи Източни славяни. Но особе­но интересна е „следпотопната” миграция на Изток покрай Кубан, през Кавказ към ез. Ван.

      Хипотеза: В тази миграция участват хора от Z94, които са отишли в Карпатите заедно с Z280, не са могли да живеят заедно и са се вър­нали „при своите” в района на ез. Ван. Наличето на 5 „ядра”/ ”огнища” в Централна/Западна Европа показва, че тук R1a1 престоява над  5×3,000 = 12,000 години. И това е в съгласие с каквото се знае.

            За нас особен интерес представлява голямото разселване на Z94в южни посоки (5 вектора), формиран в района на Таджики­стан/ Ферганската долина. Една част от него, след престой над 3,000 г. в района на гр. Макат, север­ен Каспий (прави мутант Z93) и също се отправя към Южни Карпати/ Долен Дунав. Втора „вълна” без да спира и за по-кратко време отива при първите. Тук те срещат „чуж­дите” („зелени”, бъдещи Източ­ни келти), които ги принуждават да  се върнат към ез. Ван (виж по-горе). Трети клон на Z94 се отпра­вя на североизток през Джунгария, северно от Ти–Ан-Шан (към Централна Азия).

      Предположение: Вероятно е имало неизвестен засега клон, който е влязъл в Таримската долина, която тогава е била райска земя. Четвъртият клон минава през Афганистан и отива в Пакистан, къде­то се разклонява на изток по р. Ганг и на юг – към Бомбай. Тази „вилка” показва връщане по стария път откъдето преди много-много години са дошли и събрали в Загрос два клона /както е по-горе/: едни по р. Ганг /светлокожи/ и вторият клон – на юг, към Централен Индустан,  сигурно за среща с дравидски пле­ме­на от Декан. Петият клон трябва да е направил много дълъг преход, за да стигне района на Бах­рейн, чак зад Персийския залив. Кой им е „казал”, че там е Дилмун и райско кътче? Затова пък шести­­ят клон се заселва в планински Западен Иран, в планините на Загрос и остава тук много повече от 3-4,000 години (затова дава мутанта L657). Най-вероятно е той да е „огнището” на лулуби, утии (светлокожи) к/гутии (пигментирано-мургави)и др. древни племена (Там  са „корени­те на BG”!– БА). Удивителна е стрелката от L657 към долината на р. Инд. Изкушава да я препишем на изсел­ването на 17-те племена от Загрос под водачеството на лулуба Анубанини (2225BC). Стрел­ките от Z94 и отL657 може би съответстват за преселване на древното население на най-дол­ното течение на р. Тигър и р. Евфрат, т.н. ”убаиди” и после дошлите „киенгири” = шумери. Шестият клон маркира няколко преселения с разклонения: към Закавказието, към Палестна и Египет и към района на Мека-Медина на Арабския полуостров. Но централният „вектор” сочи „центъра на Плодо­родния полуме­сец”, минава през центъра на Мала Азия (покрай Чатал хаюк), през Босфора и краят му е в плнините на Босна и Черна гора (!). Там е анклав за хилядолетно „консервиране” на попула­ции. Последният седми клон от Z94 се разклонява към Северна Меспотамия и към ез. Ван. Ако хипо­те­зираме – може да допуснем, че от него в далечно бъдеще са се появили „туранците” и др. племе­на свързани по-късно със севера на Близкия Изток.

            За Западно-келтските „анклави” М454 (централно-келтски) и L664 (западно-келтски/галски) мисля, че нещата са ясни, както и още повече за Скандинавския Z284, който е наверно най-късен заради пост-ледниковия пориод. Защо няма „Следата на Один” – от Югоизточен Каспий до Сканди­на­вия? Наверно тази миграция не е била масивна, без „спирки” и не е оставила гено-следи.

         АНАЛИЗ НА R1bМИГРАЦИИТЕ(главни векторипо eupedia\genetics)

   Тук картата е в принципно в съгласие с предната R1а-миграци­он­на катра /виж вля­во – макар и по-малко детайли­зирана, но добре времево-маркирана/.

  На нея е особено ясно показана Циркум-понтийската мигра­ция с главен „поток” на „загрос­ци” с R1b1b, които пораждат R1b1b2 в района на Понт и Пафлагония, а от там се отделя Предкавказката R1b1b2a (указана точно територията на р.Кубан – Басеана/Кабардино-Балкария). Гено-хронологията е отлично съгласувана с археологич­ните данни. Факти­­­че­с­ки оттам до Керч/Фанагория почват двете обикалящи морето клона. От R1b1b се отделя клон през подкас­пий­ски Мезендеран към Туркмения и там дава R1b1b1, от  което без промяна мигрира в Таримската долина (тук точно указана), към пл.Урал на север и към р.Амударя. Глав­­­ното R1 е поставено в Афганистан с вектор към Централен Загрос, където става R1b (c.а. 20,000 ybp) и оттам отива в Палестина, където става R1b1 (с.а. 17 000 ybp). От него излизат три вектора /виж фигурата в ляво!/: към Ливан – R1b1a, към ез.Ван – R1b1b и към р.Нил  – R1b1*с про­дължение до Камерун/Африка, където се разклонява в три посоки: към Ниге­рия, към Конго и към Камерун. Този вектор е датиран 15000 г.пр.сега (ybp) и подсказва късно проникване на светлолико население в Централна Африка както и обратния път на светлокожите африкански догони обратно в Северна Месопотамия . Векторът на R1b1b2 преди 9000 год. пресича по диагонал Мала Азия и се спира към югозападния ѝ бряг. Без съмнение в средата от „пътя” отсядат хората които са създали археологичния Чатал Хаюк (под езерото с точка на картата). Много по късно (преди 5000 год.) по южния бряг на Черно море (точно по крайбрежието) с три стрелки става „следпотопно” разселване на на юг: към Пафлагония, към Лидия и към Троада. От последния вектор се отделя клон през Босфора към Балкана. Краят му е почти е до р.Дунав, по който се „източва” Северо-черноморския крайбрежен „поток” на севрозапад към Централна Европа (около 20000 г. преди това). Там грубо от територията на дн. Австрия „пото­кът”се разделя на повече от 6 клона: на юг към Харватско, Черногорско, Сърбия, Македония и Гърция до Пелопонес; „през” Алпите към Апенините; през източна Франция към центъра на Пери­неите; клон към Нормандия и клон към Британския остров и Ирландия. От Надалпийската равнина – на север към Брюксел и Осло (с.а.  6480 год. преди сега). Значи ли, че преди Один да отиде в Скандинавия, тя е била вече добре заселена?  Това е на картата.  

      Нас особено ни интересува населението в района на езерата Урмия и Ван, където преди около 12,000 год. се почвила мутацията R1b1b, производна от R1b1 и родствена с R1b1a, заселила Левант = Лу-ван = Либия. Не е ли ясно, че Либия е страната на либи-те/лубу-те? Че в далечните 10,000 г.ВС (12 Kybp) е имало връзка между Ливантското средиземноморие и Загрос. Не случайно почти по средата се появло култовото Гьобекли тепе (датирано 11,600 г.ВС) – един от археологичните „бисери” на Близкия Изток (Клаус Шмидт и сътр.,  National Geographic (2011) June, vol.219, No: 6, pp. 34-59). Засега от там показваме само обзорна вечерна снимка (на РРТ-то!) и все снимки с лично разрешение от великолепния фотограф Vincent J. Musi от музея в ШънлиУРФА /древна Едесса/, Турция: 1) склуптор­на глава със стилизирана змия като чумбас/кика, който всич­ки български мъже са носили до Освобо­ж­дението от турско робство  и 2) барелеф на „хоро”, като нашето хоро играно вече над 13,000 год.! Несъмнено „ки-ка” има пра-шумерски произход (като брахманското „сик(х)а”) и означа­ва­що „отвор в земята”: когато детето се ражда има „отвор” на главата, за да общува с ‘небето’! Абсолютната сакралност на думата е при­чи­на да остане непроменена много хилядолетия. Археологията казва, че създателите на този удиви­телен храмов комплекс /с най-древни мегалити, после разпространени навсякъде от Армения (Кара­хун­­же, 5700 ВС) до Британските острови (Стоунхенж, са 2000 ВС) и дори в Африка – „Великият Зимбабве”/ сами са го заровили и време­то съвпада с изригването на вулкана Нимруд (над ез.Ван). Точно тогава е станало изселването на все още живеещи в пещератта Шан-и-дар (Zawi Chemi) хора. Тази прочута пещера (виж фото) в Северозападен Заг­рос е приютявала неандертал­ци, а после и кроманьони. Подът е трамбован от преминалите през нея 3000 поколения (от 70,000 г.ВС). Още преди  IX хил.ВС в този регион на Загрос процъвтява т.н. самобитна зарзийска култура от най-древни земеделци. Но в 10,600 г.ВС тук става земетръсна катасрофа, от кочто загиват (намерени скелети) на 36 души. Забележителни са 4-те слоя нано­сен пясък с ил и охльови – белег на грамадно ‘цунами’ от езерото Ур­мия поради изригванията на Нимруд. Затова пещерата е била напусната за дълго време.

        Племето Зарза се премества в пещерата Зарзи (Анатолия) в Иранаски Кюрдестан. Центърът на това племе е Ушну на р. Хадир. Има културата на горен палеолит или мезолит, каквато е била преди 10,000 години. Тя е предшествана от Барадската култура в Заг­рос, която започвала към 34,000 г.ВС датирано по ¹⁴С. Днес „Барадост” е име на кюрдски съюз.

      Археологът Клаус Шмидт (главно разкопал Гьобекли тепе) показа връзката между районите на се­ве­рен Загрос с началото на р.Евфрат и Тавър, включвайки Невали Чори, Гьобекли тепе, Гюркю тепе и мн.др.. Той показва, че е имало мигранти оттук към Балканите през XVIII-то хилядолетие. Там те са се срещнали с грациалните натуфийции оринякци дошли от Южна Европа през Вюрм III (28-18 хил. ВС). Има предполоожение, че жителите на Гьобекли тепе след като го засипали поради земе­тръ­си и наводнения са отишли в района на Йерихон, Палестина. Последният е бил вече със укрепи­телна стена и отбр­а­ни­­телна система (VIII хил.ВС.). Но Йерихон бил превзет, разрушен и презастроен. Започва т.н. Тахун­ий­ска култура. 

      Междувременно нострадическият праезик на мезолита се разпада (около 13,000 г.ВС) на за­па­ден и източен нострадически дялове, а в 11,000 г.ВС се разделят пра-дарвидските от пра-картвел­ските групи езици. Така минава цялата предкерамична тахунска (В и С) неолитна култура (7600-5500 г.ВС). Повечето загросци говорят на езици близки до еламо-дравидската група.

АРХЕО-ХРОНОЛОГИЯ НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК

 ((Подчертани главни археологични култури по “Le Proche – Orient de 14000 á 3100 BC”)

      В централен Загрос, до г.Керманшах, са следите от кирпично селище Ганж Дарех (‘Долина на съкро­­­­вища’), в което са опитомили кози и двуреден ечемик; от костите на 37 жени е правен mtDNA анализ и е установено, че са от Hg X. Те следва да са ченокоси, с кафяви очи, с тъмна кожа и лактозо-нетолерантни. Били са родствени с хора от Грузия и Ямно-Афанасиевката култури (като предкавказ­ките българи). Удивително е и родството им с племната „балочи” от Белуджистан и вероятно са клон на лу­­лубите.

      В полите на Загрос източно от Киркук се намира археологичният обект Джармо (на картата вляво точно под LuLuBu), датиран 7090 г. ВС. Това е силен земделски център, който е съперничил с Йерихон и Чатал Хююк и представя т.н. „Нео­лит­на револю­ция” и източното кри­ло на „Плодородния полумесец”. До Джармо е хълма ‘Хад­жи Фируз’, където е намерена делва с тартарати от най-старото вино в света.

Несъмнено основното население в района е от загроски племена. От тях е основното население по реките Диала, Долен и Горен Заб, по хълмовете от средните течения на Тигър и Евфрат, където са смесени с хуритски племена. Те са предимно жителите на градове като Халаф (ха-лаб à ха-либи), Хасуна и Самара/Саван, от които възникват много други селища и създава нео-неолитната култура на Месопотамия. Интересно е, че в началото Загросци от Гавра ‘усвояват’ земите на Запад („по пара­лела”J): Арпачи à ЧагарБазарà Брак à Халаф и оттам – чак до Чатал Хююк (над Тавр /Булгардаг/) и това е Централната южна част на „Плодородния полумесец”, кочто се превръща в един от първите културни оазиси на Земята. Ловът и събирателството се заменят със земеделие и скотовъдство. Разцъфтява култа към Богинята-Майка, но остава анималистиката, доне­сена от планините. Най-добра илюстрация на този културен домен е малоазийският Чатал Хююк.

      Към 7500 г.ВС Чатал Хююк е селище от градски тип с правоъгълни сгради (има дори двуетажни) и с разрисувани сте­ни. Градът е в близост до заспал вулкан Хасан, сладководно езеро и „кремъчна” планина (а на юг е Киликийски Тарър); с гори и поле­та позволяващи идеална среда за земеделие и лов. Градът е бил многолюден за времето си; актив­нният му социален живот е причина да се полз­ват писмени знаци, подсказващи смисъла и запомняне на  раз­го­ворите. Обществото е в матрили­нейна епоха – много статуетки на дебелата плодородна Богиня-май­ка. Бих си разрешил Хююк да трансформираме в Хиу-иук (Хай-ук – ‘велик наследник’).

       Несъмнено натрупаният социален и стопански опит прична да възникне селището Тел-Хасуна (ок.6000 г.ВС), в която за първи път се прилага „вадно” напояване. Започва бор­ба със засухите и въз­можност да се отиде на юг, където има богата алувиална почва. Замеделските до­­биви силно нарастват, напочваните ливади позволяват изхранване на все по­ве­че добитък. Повече вода има в район на вливане на ре­ки. Затова на юг по р. Тигър възниква селището Тел ез-Саван, а до него – Са­ма­­ра. Те позват вече не ва­ди, а копаят канали. Възникват пълни иригационни мре­жи и самарци за първи път в човешката история престават са мислят и работят само за изхранването си.

      Хасунската и особено Самарската керамика става по-тънка и великолепно рисувана. Тя се оказва до­ри търговски по изгодна и вместо земделски обмен може да се търгува с ме­та­ли, дърво и скъпоценности. Населението започва са се разслоява имуще­ствено и се появява град­ска организа­ция и дори „хора на реда”. Имаме всички белези на цивили­за­ция без писменност.

     Но засухата става все по голяма и започва миграция към планините. Но и там за­сухата подгонва на север хората и започва събирането им около голямото Понтийски езеро на север наречено в шумер­ски легенди Лал-хар. Явно загросци отиват на източното му крайбрежие и заселват („кол = кул” –виж по-горе) кол-ки-да. Около еаерото се струпват (”на водопой”J) много и различни племена, кои­то е трябвало да контактуват и да се разбират – „Първият Евросъюз”!J Наверно при „северняците” това е довело до възникване на арийската езикова общност. Много по-малкото „южняци” (крайбрежието от Синоп/Син-аб и влива на р.Хали(с) до р.Фасис и по-нагоре също се събрали (и до сега има запа­зе­ни езикови следи). Наверно там са се срещнали древните хора от района на р.Халис, които са се само­наричали „ху-лу”(‘могъщ човек’) с хора самонаричащи се „киенгир”(‘племе владетели на земя­та’). Там където хатите са направили после града си Хатуса е киенгирите са имали град Ук-ху. По дан­ни от д-р Д.Ил.Димитров те имали владетел Укуши, който след Потопа извежда народа си от Кападо­кия и го преселва в южна Месопотамия. Там те стават „наследници” на изчезналите убаиди. Послед­ните са южни мигранти от Самар­ската общност…

ВМЕСТО ПОЛЕСЛОВ

      В средата на 26-ти в. ВСШумер е ималбележит цар от град Адабна имеЛугал-Анне-Мунду. Той е управлявал империя век и половина преди лугал Загези и Сар­гон (т.е. Шумер е съзрял за обедине­ние и централизирана власт). Загросци (събирателно ‘кутии’) са били една от седемте части на ‘им­пе­­рия­та’ на лугал Анне-Мунду и тяхният енси (суккалмах) е бил един от седемте големци в дър­жа­вата. Крепостта на Адаб за тях е имала отделна ‘кула и врата’ (символ на равнопоста­ве­ност!). Явно ‘чистото’ име на владетеля е Мунду и то поразително съвпада с името на бащата на Атилла – Мундо (у→о), нашето Мунчо и нашата фамилия Мундров. Но дори и до днес във Вики­педията четем, че „г/кутиите (т.е. загросци – б.м.) са известни … като най-опасни врагове на Шумер”. Това истина ли е? И не е ли то писано от потомък на семити? Защо до появата на семитите-акади на исто­рическата сце­на загросци са живеели в мир и разбирателство със шумерите? Загросци са ‘давали’ почти всички владетели на Шумер! Те са защи­тавали Шумер и са го пазели от всякакви нашестве­ни­ци и особено от семити. Това, че загросци са унищожили семитски Аккад (виж по-горе) виси над всички нас като неунищожимо про­клятие през хилядолетията.