Президентът Радев се отличава от кандидата Радев само по едно: като държавен глава Радев вече твърди, че проруската му ориентация е продиктувана от грижа за ЕС. Но този номер няма да мине.
Коментар от Татяна Ваксберг:
Два извода след срещите на Радев в Брюксел: първият е, че да нямаш опит не е най-големият недостатък. Оказа се, че Радев е отишъл на среща с абстрактното искане да се помогне на България да пази границата си от бежанците. Посъветваха го следващия път да е по-конкретен. И той най-вероятно ще бъде. Очевидно не е знаел, че трябва да бъде подготвен по друг начин, но вече ще знае.
Вторият извод не е толкова успокояващ. На Радев очевидно се гледа като на някакъв посланик на Русия в Брюксел. Защо му е иначе на Жан-Клод Юнкер да пояснява пред журналистите, че “сега не е време” да се вдигат санкциите срещу Русия, след като Радев казва, че въпросните санкции “не са темата” на съвместната им среща? Ако “не са темата”, защо се прави съждение по този въпрос?
Добрата и лошата новина от речта на Радев
В първата си реч пред Народното събрание Румен Радев отправи очакваните послания към Запада, но иначе си остана политическа загадка. А само след дни ще управлява България. (20.01.2017)
Радев – “шпионин на българския народ”
Радев избра Брюксел за първото си посещение в чужбина, за да покаже, че европейската му ориентация не подлежи на съмнение. Той направи и друго, което е същинската новост в политиката му – започна да твърди, че проруската му ориентация е продиктувана от грижа за ЕС. Но нито символичният ход с пътуването на Запад, нито посоката на новата аргументация бяха достатъчни за оформянето на проевропейски имидж. И засега изглежда, че в централата на ЕС са го разбрали.
Като от друг континент
От интервютата на Радев пред Euroactive и France 24 става ясно, че президентът има три послания, които засягат външната политика: че отнемането на чужда територия в Европа може и да не се наказва; че притеснението от кибернетична намеса в европейската политика трябва да се потиска, за да не породи още гняв у потенциалния извършител; и че антиимигрантската политика на Тръмп и отзивчивостта му към Кремъл представляват източник на надежда. Тези три послания звучат като от някакъв друг континент и няма нужда да се представят за обратното на това, което са.
Да уточним точка по точка. Най-популярното твърдение на Радев от сферата на външната политика засяга санкциите срещу Русия, които, според него, трябва да отпаднат. Откакто е станал президент, той само пояснява това си виждане – тоест, снабдява го с все повече аргументи, а не се отказва от него. Това е твърда и последователна позиция – и колкото и да се маскира като европейска, категоричността няма да я направи такава. Радев твърди, че е против санкциите, защото а) са неефективни, б) нанасят щети на ЕС, в) водят до реципрочни санкции на Москва, от които страда все така ЕС и г) сега, когато Тръмп затопли връзките с Кремъл, не е хубаво ЕС да остави своите отношения с Путин във фризера, защото ще стане “заложник на санкционната война”.
В основата на санкциите стои европейското схващане, че чужда територия не може да се превзема със сила. Призивът за каквато и да било отмяна на наказанията е равнозначен на оправдание. А маскирането на този призив като грижа за ЕС е точно това, което Радев очевидно смята да прави като президент – да представя политиката на Путин не като алтернативна на ЕС, а като автентичен европейски избор.
Татяна Ваксберг
С какъв президент се сдоби България
Второто послание на Радев някак потъна в суматохата около темата за санкциите. Във Франс 24 го бяха попитали как ще коментира притесненията за руска хакерска намеса в политиката на САЩ и на европейски държави като Франция и Германия, а той отговори горе-долу така – че такава намеса е абсолютно недопустима, но че за нея би следвало да се говори само ако има конкретни доказателства, каквито той до този момент не е виждал. В противен случай, твърди Радев, това би довело до реципрочен отговор на “другата страна” (Русия). Това е вторият пункт, по който Радев говори за мерките на Кремъл като за някакъв “отговор”, замислен като отбрана. Но и в двата случая (този със санкциите и този с хакерските атаки) в отбранителна позиция е Европа, а не Кремъл.
Третото послание засяга новия президент на САЩ Доналд Тръмп – избор, в който, според Радев, много хора в Европа са видели “надежда”. Надежда е съзрял и той. От разпилените изказвания за новия държавен глава на САЩ става ясно, че източник на надежда са два пункта в политиката на Тръмп – топлите чувства към Москва и анитиимигрантската политика. А комбинацията от всички послания на Радев не оставя никакви съмнения, че България се е сдобила с президент, измерим с онази нова националистическа и проруска вълна, която настъпва с еднаква сила и в Европа, и в Съединените щати.
-
Дата 31.01.2017
-
Автор Татяна Ваксберг http://www.dw.com