Zdravko Dunov·Sofia University
ИВАН ВАЗОВ
ОСТАНА ЛИ У НАС ЧЕСТЕН ЧОВЕК?
КОЙТО Е ЧЕЛ ПОСЛЕДНИТЕ БРОЕВЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ в Княжеството и в Румелия, навярно е дошъл в ужас пред тая страшна мисъл, която навежда неволно прочетът на казаните вестници: има ли в българската земя честен човек?
Остая ли у нас поне една видна личност без петно по челото?
На тоя миг, в който пишем тия редове, всичките български политически деятели, всичките народни водители, всичките представители на българската земя и мисъл са люде безчестни, шарлатани, подлеци, крадци, заплюти, охрачени!
Никакво честно име, никакъв авторитет не остая в България.
Една паплач от вестникари и адвокати сполучиха накрай да хвърлят в тинята честта на България.
Самий български народ, тоя добродушен и доверчив народ, способен за всички благородни стремления, за жертви и борби в името на свободата и прогресът, днес не знае вече кому да се довери, кого да почита, кого да признае за свой приятел, защото всичко е компрометирано.
Господата, които така настоятелно работят, за да увенчаят разтлевающата си деятелност и да убият всяко съзнание в собствените си сили, всяко доверие в собствените си чувства у българский народ, чувствуват ли, питаме, кое ще бъде краят на всичко това? Сещат ли какво бъдеще готвят на отечеството си, като го представят пред светът за некадърно, пошло, неспособно да роди и възпита освен пошли синове и лоши човеци?
Тии мислят може би, че като опропастяват първите и малко репутации на България, възвишават себе си: ужасно се лъжат. Не посредством вестникарски заплювки и ругания се възвишава една бездарност, едно нищожество. Не за себе си работят тия господа, уверяваме ги, но за други, за други люде, които в нашите вътрешни раздори комбинират своите тайни сметки и чакат денят, когато всичкий народ, ужасен от крамоли и анархии, уморен от колебания и разочарования, изгубил всеки почит и вяра в своите, отчаян от всичко, се хвърли слепешката в чуждите обятия и извика: милост!
И ще видим тоя народ пак да играе рабски ръченици и да целува нагайката.
И когато тая нагайка заиграе на гърбът му, всичкий сонм от водители, които днес му затъмняват умът, пак ще прескокнат границата, за да крещят от някое топло кътче: „Долу тиранинът! Да живее конституцията!“
Тъжно, тъжно нещо.
Преди няколко време всякой честен българин се беше възмутил, когато един чужденец писа в един чужди вестник, че българската интелигенция е сган от никакви люде.
Помнят навярно за кой случай се касае… Днес обаче нии как отговаряме на тоя безчовечен хулник на българското име? Какво правим, за да защитим честта си и за да докажем, че сме народ с гордост и със съзнание в собственото си достойнство и чувствующ едно велико историческо призвание?
Четете нашите вестници – там е ответът.
Бр. 514 от 19 януари 1885 г.
https://trud.bg/корнелия-нинова-целта-на-бсп-е-8-милион
КАКВО е БИЛО и КАК се ЖИВЕЕ СЕГА
В
СТАРОПЛАНИНСКОТО СЕЛО ЛИК
Роден съм и до 14-годишната си възраст съм израстнал, живял и учил в село Лик, община Мездра, област Враца.
Десетилетия наред тук идвах само като на гости за по няколко дена, но през пролетта и лятото на 2007 година, след като аз се пенсионирах като академичен учен в БАН, а синът ми Здравко се завърна от непродължителна работа във Вашингтон, САЩ, двамата с него дойдохме да огледаме наследствената ми къща и да предприемем някои ремонти за нейното използване.
А от миналата есен и тази пролет вече успях да пригодя втория етаж на хубавата, здрава селска къща дори за постоянно живеене в нея. Карам тук по седмица-две, връщам се в София за няколко дни, после пак обратно и така…
В годините на ранната ми младост селото имаше около 350 къщи, които през 50-те и 60-те години на миналия век бяха изцяло заменени с наново застроени двуетажни селски домове, изградени от камък и тухли.
Имаше и жители на селото повече от хиляда човека, имаше училище до 7-ми и 8-ми клас, в коете учехме 20-30 момичета и момчета в клас.
Моите родители прекараха целия си живот тук, на село, като майка ми Данка Иванова Дашкова /родена 1920 г./ почина през 1991 година, а баща ми Тошо Дунов Тошев /роден 1922 г./ почина през 2006 година.
Ние сме трима братя – аз, Здравко /роден 1941 г./, Никола /роден 1946 г./ и Иван /роден 1951 г./ Най-младият брат – Иван Тошов Дунов, доцент по международни отношения и икономика на туризма в ЮЗУ „Неофит Рилски”, почина през 2007 година. Брат ми Никола е инженер и икономист, построи си къща и семейството му живее във Враца, но лично той повечето време също продължава да живее на село, като се занимава и със земеделска и животновъдна дейност.
Майка ми Данка беше учила до 7-клас, но беше много умна, добра жена със силен характер, образец на трудолюбие, нравственост и подреденост на къщата за жените в селото, помнена и споменавана до днес само с почит и добри думи.
Баща ми Тошо завърши задочно средно образование по времето, когато учехме и ние, синовете му, беше бригадир, кмет на няколко села, земеделски производител и търговец, един предприемчив и успешен селски човек с чепат характер и непреклонна воля, стигаща до инат.
Викат ми тук съученици, съселяни, приятели, да понапиша нещо просто, обикновено за нашия живот и нашите хора от село Лик, да оставя някакъв спомен и документи, което и мисля лека – полека да направя…
23 август 2010 г.
Понеделник
ФАМИЛНАТА ми НАСЛЕДСТВЕНА КЪЩА
Къщата ни, разположена върху голям парцел непосредствено покрай реката, строихме през 50-те години на миналия век. Като изключим циглите на покрива и железата, всички останали материали са добити със собствен труд.
Дядо ми Дуно извади камъните от местността „Камика” за основите и първия етаж на къщата, баща ми, майка ми и аз копахме земята за тухлите и направихме собственоръчно самите тухли включително до тяхното изпичане, дърветата сякохме и обработвахме от своята гора, помагахме на строителите като общи работници.
Къщата е двуетажна с размери 100 квадратни метра на етаж. Състои се, така да се каже, от две различни части – северна и южна. Северната част е правоъгълна с по две стаи на етаж, южната е квадратна – по една стая на етаж в средата на къщата и две тераси от изток и запад. Източната част на парцела опира в брега на реката, а на запад къщата излиза непосредствено на улицата, точно на мястото, където е разположен кръстопът.
Като седна на западната тераса, мога да си провеся краката над улицата. Когато има слънце, то през целия ден огрява ту източната, ту западната тераса. На източната тераса, където при хубаво време закусвам и обядвам, е пропълзяла голяма асма с грозде, на западната е масата за вечеря и няколко стола за общуване с комшиите, когато решат да се отбият и да се поразприказваме.
През нощта селото тъне в космически мрак и плътна тишина, разкъсвана само от кучешко пролайване.
Сутрин се събуждам и ставам много рано, между 4 и 5 часа. Приготвям си кафе, включвам компютъра и работя до разсъмване, когато излизам на западната тераса, пия ново кафе и разговарям с нарядко минаващите съседи. После отивам до магазина-барче да си купя хляб и нещо друго, пия кафе и разговарям с хората от селото.
Къщата е здрава за векове, удобна и уютна. Климатът е отличен, реката е под носа ми, на края на парцела над реката има каптиран извор.
http://gerbsenior.blog.bg/politika
