Драги сънародници,
Тази Интернет-страница има за единствена цел мобилизирането и организирането на всички наши съграждани, които искат да спомогнат за измъкване на България от тинята, в която я вкара 20-годишното управление на пост-комунистическата Номенклатура*. За никого вече не е тайна, че тази последната е композирана от синовете и внуците на бившата комунистическа Номенклатура, плюс кадрите на бившите служби за сигурност на комунистическата държава и армия, плюс бандитско-мутренските организации, които те си отгледаха като инструмент за налагането на терор. А терор им беше необходим за налагането на своята доминация също така, както им бе необходим и преди “промените”; при новите условия обаче, организирането му както преди, тоест от “защитаващата гражданите си от контрареволюционни, антикомунистически елементи” комунистическа държава, би ги дискредитирало в очите на външния свят, към чийто елит те се стремяха и продължават да се стремят да се присламчат. Мисля, че е ясно също така на почти всички, каква е целта на този съвременен управляващ “елит” – легитимиране на заграбеното от активите на страната и натрупано като лично богатство, и стремежа да се увековечи статуквото, под удобния “чадър” на Европейския Съюз.
Това, което очевидно не е ясно на никого, е как би могъл българския народ да се отърве от тази напаст. До този момент не е лансиран никакъв проект, който да очертава ясен път за излизане от кризата, в която според мен България буксува вече от 123 години, а сега просто достигна критичната си точка. Затова и предлагам на вниманието ви този проект, който нарекох “Заедно”.
_________________________________
* Понятието “Номенклатура” тук има смисъла, който съответства на думата, и който е наложен в света: на български приблизително “поименен списък на тези, които са определени да управляват”. В България, където хората от поколенията, които живяха по времето на комунистическото управление, влагат смисъла употребяван от БКП, това често става причина да възникват недоразумения. Този термин при БКП означаваше поименен списък на тези, които са под контрола и наблюдението на ЦК, тоест, “наши специални кадри”. Разликата е осезаема, като дефиницията на понятието Номенклатурчик днес тук е “индивид, който е на платена длъжност обслужваща политическото статукво”. Тоест, всички политически активисти, които са на заплата за тази си “работа”, са Номенклатура. При комунизма “Номенклатура” бяха професори, директори на предприятия, писатели, висши военни и пр., само защото те бяха под “шапката” на някой от отделите в ЦК на БКП, “занимаващ се”, “наблюдаващ”, “контролиращ” дадения ресор. Бидейки професионалисти, а не платени партийни секретари, профсъюзни председатели, или други подобни, за мен тези горни категории не са част от Номенклатурата. Освен, разбира се, в случаите, когато за директори или професори и др. са назначени обикновени партийни активисти (типично некомпетентни, без професионално-управленчески опит и некадърни, но стриктно политически лоялни – “политически коректни”, като това се дефинира в ЕС днес; “работа с кадрите” игнорирам като категория, която няма реално покритие при условията на идеологически деспотизъм и администриране чрез вменяване у масите на страх от властващите). В този смисъл, цели институции съставляват част от Номенклатурата, когато са създадени единствено за обслужване на нейните интереси (а нето икономическият резултат за нацията е нула, ако издръжката им е със средства от трети страни, или негативен, когато са на държавна субсидия) – напр. т.нар. “Висша Партийна Школа” преди, а на днешно време всички от сорта институти, агенции, центрове и пр. “за изучаване на демокрацията”, “за европейски изследвания” и какви ли не още, щедро финансирани от външни фондации, “филантропи” и други донори, единствено и само за да подпомагат падението на нацията.
Малко предистория
Преди около 29 години, когато започнаха интензивните ми контакти със западноевропейци и американци – колеги, клиенти, конкуренти, подчинени, сътрудници, началници, приятели и познати – бях удивен от голата истина: при цялото величие на представата ни за България и българите, светът не знаеше нищо за тях ! По онова време на 100 души 95 не бяха и чували за страната, от останалите петима 2-ма само знаеха, че съществува под Слънцето някакво такова животно, другите 2-ма можеха да ни идентифицират като сателит на СССР, и само един цитираше смислени ключови думи, с които сме обвързани – Дунав, Черно море, кисело мляко, розово масло, Балкански полуостров… На всеки десет такива шампиона половината бяха идвали инцидентно насам – кой по работа, кой като турист. Да, и справедливостта изисква да отбележа, че в тази приблизителна статистика не включвам неколцината чужденци женени за българки.
В тогава наивната ми все още, и по момчешки обидена от световната несправедливост душа, залегна твърдо и ясно намерението, щом прекратя с кариерата си на управленчески кадър в микроелектронната индустрия, да се захвана с проекта, който още тогава нарекох Bulgaria, terra europeansis incognita. Така и стана; след 7-8 годишен труд книгата скоро ще излезе от печат, като се надявам да поотвори очите на поне малко от говорещите английски интелектуалци по света**. Но случи се и нещо много по-важно – проекта еволюира, и това е, което роди идеята “Заедно”. Първоначалният ми замисъл бе да поднеса сбито историята, географията, красотите на България, културните приноси както на отделните съставки, така и на сформираната от тяхното взаимно претопяване нация, и толкова. Когато преди няколко години стигнах дотам, осъзнах, че трябва да дам смислено обяснение на простичкия въпрос, който ще се пръкне в главата на всеки читател: “Как е възможно българите да имат такава богата история и култура, държавата им цели 3-4 века да е била доминиращ фактор на Балканите и конкурент на Източната Римска Империя, а днес те да са най-изявените бедняци, просяци, крадци, фалшификатори и проститутки на Европа ?” Тоест, трябваше да напиша и за съвремието, което отне даже повече време, отколкото първата част. Започвайки с анализ на “комунизма” и “демокрацията”, причините, поради които и “нежната революция” и “прехода” се оказаха имитация, стигнах до неизбежното – е, диагнозата е поставена, ами лекарството ? Ето така се роди проекта “Заедно” – единственият смислен проект за България, за спасяването й от гарантираното й засега обезличаване като икономическа единица и заличаване като суверенна държава, за бъдещето на нейните дечица._____________________
** Книгата излезе от печат през март 2011 г. – ISBN 978-954-91584-3-4. За повече информация, моля, вижте на www.dukaty-books.com. И.Д., 27.03.2011.
Заедно
Така наричам съвкупността от две взаимно допълващи се концепции, които образуват цялото. Едната включва принципите и идеите, на които трябва да се базира икономическата организация на държавата, с оглед поставяне на икономиката на солидни основи за стабилно и с ускорени темпове развитие. Другата част от проекта е концепцията за политическата организация на новата държава.
Първоначално идеята беше, след като се издаде оригинала на книгата, да изчакам известно време и после да я издам на български език, за да се запознае интелигенцията с идеите и да реагира. Поради непрекъснатото и ескалиращо се влошаване на положението в страната, особено икономическото, както и поради нарастващото отчаяние на хората, прозирайки безизходицата в политическо отношение, реших да ускоря нещата, макар и с цената на не дотам издържан превод. И така, по-долу представям на вниманието ви петте най-съществени, от гледна точка на проекта “Заедно”, глави от книгата. Сигурно ще забележите на места небългарски синтаксис или дори цели фрази, а по онагледяващия материал има и обозначения просто оставени на английски език, доколкото от специалиста те се разбират интуитивно – целта бе максимално бързо да ви се предложи същината на идеите; за формата ще се погрижа когато стигнем до издаването на цялата книга на български език. Тук-там – предимно където подозирам, че форсираното директно превеждане от английските фрази би довело до недоумение – съм вметнал забележки адресирани до българския читател; за да се отличават от тези в оригинала, съм ги поставил в скоби и оцветил в синьо, като те обикновено завършват с “Б.м., И.Д.”.
Преводите
Представени тук са: Глава 28, Глава 38, Глава 39, Глава 44 и Приложение 1. За да ги отворите, ще трябва да кликнете на съответния линк (вижте отдолу, в синьо !). Моля, прочетете ги внимателно преди да продължите да четете по-надолу в това Обръщение.
Глава 28 Глава 38 Глава 39 Глава 44 Приложение 1
Революцията
Както видяхте от прочетеното (надявам се, че сте имали търпението – ако не, знайте, че се съмнявам, щото от Вас ще стане сериозен съмишленик, най-малкото защото сте прекалено нетърпелив/а), единствено революционни действия ще докарат обрат в катастрофалния курс, по който се движи българската каруца; инак (тоест, при бездействие) надолнището ще си свърши самó работата. При това искам да поясня, че революция съвсем не означава проливане на кръв, както всичките ми събеседници досега неотклонно и спонтанно реагират, още първия път, когато им спомена проекта. В днешно време революции се извършват все по-често и ние вече преставаме да ги забелязваме. Така например на Барак Обама му се призна, че извърши истинска революция в кампанията си по президентските избори в 2008, когато тръгна да набира последователи и средства чрез Интернет, при което събра – чрез малки суми пратени електронно в негова поддръжка от милиони обикновени хора – много повече средства, отколкото републиканците набраха чрез традиционните методи, при които единични богати донори плащат огромни суми.
С горната забележка и пример искам да подчертая, че в проекта “Заедно” всичко е революционно – и предложеното решение за икономическо спасение, и концепцията за бъдещото политическо управление, вкл. методиките за комуникация и управление вътре в държавата, както и в новата партия, и пр. При все това, партията “Заедно”, която тук призовавам да създадем, ще се придържа стриктно към демократичните принципи на водене на политическата борба и вземане на властта чрез демократични избори, най-малкото за да не даде повод на властващата днес Номенклатура да прибегне до добре познатите ни нейни методи на борба за властта чрез терор и физическо елиминиране на опонентите й. Не е случайно, че много от тези, с които съм споделил идеите и плановете изложени тук, са дотолкова наплашени, че се страхуват да вдигнат знамето, и се опитват да ме разубедят, предсказвайки увереността си, че бандитите от властта ще прибягнат до физическа разправа, и проектът ще пропадне. На което моят отговор е следният: Досега българската интелигенция имаше обективната пречка – липса на смислен, реализуем проект за възраждането на България. Ето, сега имаме такъв проект, който изглежда не лошо и реалистично възможен за осъществяване, даже и в суровия си вариант на идея от един човек, а какво остава след като се пипне и от много други, с подобрения и идеи от специалисти и ентусиасти гледащи от друг ъгъл. Ако наистина и сега не могат да се намерят няколко хиляди сподвижници – било поради страх, било поради незаинтересованост и безразличие, то аз сам ще обявя погребението на българския дух, и за втори път ще емигрирам; този път завинаги. Но поне ще съм опитал !
Нови принципи (включително и на правене на революция)
До голяма степен поради новия “профил” на партията “Заедно” – тоест съставена от непрофесионални политици, силно разчитаща на младежта и на българите в емиграция – както и заради необходимостта да модернизира средствата и начините на водене на политическа борба, да не говорим за икономическа ефективност на използване на наличните средства, предвиждат се следните идеи:
Комуникация предимно чрез Интернет, най-вече по и-мейл, с комуникационен център този сайт; партийни събрания и други подобни сбирки са за празнодумците-професионални политици, кандидати за издигане в йерархията, тоест кариеристи – участието в такива говорилни е чиста загуба на време, за съвестните и с ум в главата си хора;
-
гласуване електронно; след вземането на властта трябва да се пристъпи към електронно гласуване в държавата, на всички избори и референдуми, със всичкото спестяване на време и средства – и за гласоподавателите и за държавата – което това докарва;
-
провеждане на конгреси/конференции също виртуално, с изключение на един редовен годишен конгрес с участието на целия състав, на живо;
-
митинги/стачки = отживелица и загуба на време и средства, плюс повишен риск за безопасността на хората, които участват в такива събития, свързани със струпване на много хора върху ограничена площ;
-
медийни участия – до вземането на властта е най-вероятно достъпът за “Заедно” да е силно ограничен, а когато се предостави, трябва да се използва единствено за представяне на Програмата и Принципите на Управление, без никакви полемики, които биха разводнили ефекта; след идването на власт се прокарва задължителен ежеседмичен отчет на Министър-Председателя по БНТ/БНР, отчет за конкретно свършени действия и за резултати, а не театрални сцени целящи самореклама, като “първи копки” и тям подобни;
-
абсолютна прозрачност на всички действия на организацията – и преди и след като е дошла на власт; прилагане на този принцип и от страна на новата държава спрямо останалия свят.
Практически стъпки
Относно “Регистриране на Сдружение с нестопанска цел/Фондация”
На 02.12.2010 в Окръжен съд – Бургас е подадено заявление за регистриране на юридическото лице за обществено-полезна дейност с нестопанска цел, Фондация ЗАЕДНО, с Учредител и Управител Иван Даракчиев. В момента се изчаква решението за вписване в регистъра.
Относно “Организиране събирането на средства”
Фондация ЗАЕДНО разполага с банкова сметка за набиране на средства с
IBAN: BG32 PRCB 9230 1035 4134 17
BIC: PRCBBGSF
БAE: PRCB9230
Валута: BGN***
*** Не е проблем изпращането на превод в друга валута – всички получени парични средства ще бъдат автоматично конвертирани в лева, по текущия курс на банката.
Допускайки, че няма да има пречки за регистрацията на дружеството, приканваме симпатизантите и членовете на ЗАЕДНО да внасят, по възможност, лепта с оглед осигуряване средства за бъдещата партия. За предпочитане е внасянето на малки суми, но редовно (периодично), макар че няма да се разсърдим и на големи суми внесени единично. Няма ограничения от страна на закона дали вноските са от физически или юридически лица, също и дали идват извън страната или отвътре. Смятаме, че не е редно да се изисква редовен членски внос, а да се остави на съзнателността на членовете на организацията – самият принцип, на който се предлага тук да се изгради една партия от нов тип предполага, че в нея ще се включат най-съвестните и с най-високо съзнание членове на обществото. (И ако не можем да наберем необходимия по действащия закон минимум от такива хора, то това ще означава, че България си заслужава да загине; тоест, това тук е нещо като простичкия тест с лакмуса във химията.)
Предвиждаме да се публикува в края на всяка година пълен отчет на движението на средствата (вкл. обосновката за тяхното изразходване), за да има абсолютна прозрачност. По принцип закона разрешава фондациите да получават и друг вид дарения, напр. недвижимо имущество и пр.; към момента обаче не виждаме целесъобразност в тази насока, по отношение на ЗАЕДНО.
Относно Набиране на членове
Приканваме желаещите да се включат в Дисидентското Движение ЗАЕДНО саморъчно да попълнят и подпишат следната Декларация, а след това да я сканират и да изпратят така полученото електронно копие прикачено към и-мейл до ivan@zaedno.mobi. След получаването му ще Ви се обадим, за да уредим изпращането на оригинала.
Относно Регистриране на политическа партия “Заедно”
Очевидно е, че целта на регистрирането на Сдружение или Фондация е да се преодолее за максимално кратък срок бариерата, която “професионалистите”-лапачи са наложили единствено за да си оградят периметър около държавната трапеза. Освен дето намирам това противоконституционно (щом хората имат законно право на събирания и на изразяване свободно волята си, откъде-накъде трябва да им се налагат ограничения за придобиване правото да кандидатстват за избираеми държавни длъжности и функции ?), то е и смешно, с всичките финтифлюшки на съответното законче. А и какво значи напр. “независим кандидат”, или “дясна партия” ? Нали в края на краищата пак се стига до великото изобретение (и все още непредписано от закона, нито конституцията) “деснолява коалиция”, която гордо да управлява нещастните послушковци (тук екстраполирам – импровизирано, разбира се – мисловния процес на великите кормчии от последните десетилетия) ?
Така или иначе, за да регистрираме ЗАЕДНО като политическа партия, е необходимо да спазим следните правила (вижте нормативния документ, приложен тук за ваше удобство):
-
1)Инициативен комитет (от минимум 50 души) приема учредителна декларация и я публикува;
-
2)Учредително събрание (с минимум 500 участници, проведено не по-късно от 3 месеца след приемането на учредителната декларация) приема устав и избира ръководство;
-
3)Регистрация в съда с молба, най-късно 3 месеца след Учредителното събрание. Прилага се един списък с минимум 500 души съдържащ данните им плюс подпис, и друг списък с 5000 (според друга версия 2500) души съдържащ данните им, без подпис на списъка, но те трябва да са подписали декларацията за членство; прилагат се и индивидуалните декларации за членство на 500-те.
При тези условия подготовката за успешно преминаване от стъпка 1 до стъпка 3, при това вътре в един месец време (всеки друг план би означавал размотаване до безкрай, като всъщност ще охарактеризира организацията като недостатъчно действена – за да не кажа вяла и слабохарактерна – и очевидно неспособна за по-големите дела, които й предстоят), означава свършването на работата предварително (подготовката на един проект е 95% от цялата дейност – най-малкото като гаранция за успеха). Което ще рече, започване на процедурата след като сме осигурили поне 6000 (при 10000 бих се чувствал по-комфортно) членове, които са подписали декларациите в 2 екземпляра и са ги изпратили в архива на организацията. При което ще остане само да се определи кои от всичките (може и всички, стига само да сме над минимума) ще могат месец по-късно да присъстват на конгреса. Може да се наложи 500-те да подпишат и нови декларации, датирани след публикуването на учредителната декларация, и адресирани до “политическата партия”, а не “фондацията” ЗАЕДНО, за да приложим и едните и другите, с оглед избягване на претекст да ни откажат регистрация.
Продължението следва! Иван Даракчиев, Декември 2010
