Недялко Славов
Снимка: Димитър Краев
Книгата ”Камбаната” я отключиха едно убито село, едно оскотяло българско население, една празна църква, едни ослепени икони, една ничия територия. Впрочем – не го усещаме, но това е факт. Тая територия обгражда и бавно настъпва към големите български градове. Градовете ни стават острови сред безлюдието. Изгасят се цели пространства. България се изключва на сектори.Така започва интервюто ни с писателя Недялко Славов.
Тези дни романът на Недялко Славов “Камбаната” разтърси отечествения литературен свят . В нея Животът надига глас срещу несправедливостта, срещу беззаконието. В “Камбаната” се казва истината чрез литературата.
– Критиката и публиката са единодушни. Появила се е българска книга. Истинска. Разтърсваща. Голяма. „Камбаната”. Как се случи тя? Откъде и как възникна? И какво удари първо във Вас КАМБАНАТА?
– Появи се спонтанно. Отключиха я едно убито село, едно оскотяло българско население, една празна църква, едни ослепени икони, една ничия територия. Впрочем – не го усещаме, но това е факт. Тая територия обгражда и бавно настъпва към големите български градове. Градовете ни стават острови сред безлюдието. Изгасят се цели пространства. България се изключва на сектори.
– Романът проследява завръщането на бившия затворник Вено в родното му село, преследван от спомена за голямата любов. Но вместо в родното си село той попада в ада – ежедневието на оцелелите там българи е изпълнено с убийства, изнасилвания, грабежи и мародерство. И ден след ден този уж закоравял престъпник се превръща в закрилник на безпомощните си съселяни. Такива като Вено могат ли да спасят България?
– Могат, разбира се. Защо не? Колцина от нас ще се хвърлят да спасяват ближния от смъртта? Спасиш ли един човек означава, че си спасил всички. Един престъпник с бяла якичка е сто пъти по страшен от един човек, превърнат в престъпник от съдбата. Сред тези хора, криминалните, има достойни и силни мъже. Много по достойни от редовия порядъчен поданик, който си плаща данъците и сметките в очакване да оцелее до пенсия.
– Още малко по тая тема. Как се влиза в такъв герой? Срещахте ли се с такива хора, и ако има прототип, що за човек е такъв човек, как може да се разбере душата му, мотивите му на поведение?
– Познавах този човек. Бе един от нас. Можехме да бъдем вместо него.
– Някъде казвате, че сте написал романа за девет месеца. Това е удивително. Такова развитие на героите, такъв стил, диалог, психологическо натрупване и избухване, такова сюжетиране.
– Понякога се получава. Явно са се пресекли няколко неща – идея, чувство, писателска кондиция.
– Казвате и такива прекрасни думи за любовта. За любовта между Мъжът и Жената. Голямата част от драматизма на книгата се натрупва от любовта между главния герой Вено и красивата циганка Лейла, любов, която, апропо, сравниха с обречената любов на Шибил и Рада от Йовковия разказ. Известно, е че жените са по-четящата част от човечеството и вероятно тази история ще засили ощо повече интереса към романа.
– В някакъв смисъл тази книга бе един рапорт на чувствата ми пред красотата на женската любов, пред необяснимите й решения, пред потресаващата й саможертва, когато реши да защити любимия човек, пред майчинската й воля, която бди над света.
– Надигате глас против обществената конюнктура, не рискувате ли да не се харесате на много хора от върха на политическата пирамида?
– Не надигам глас срещу никого. Животът надига глас срещу несправедливостта, срещу беззаконието. Казвам истината през литературата. Другото не ме интересува. Мен ме интересуват и живея със живите хора.
– За кого и накъде бие вашата КАМБАНА?
– Нещата стоят по иначе. Ако написанато от теб е чувствано, но премълчавано от хората и се отключи в тях и стане колективна енергия, то тази книга си е заслужавало да бъде написана.
– Може ли да бъде разбита робската психика на българина? Няма ли в него искра, която да запали бунта срещу онези, които ограбиха народа през последния четвърт век?
– Кой съм аз та да квалифицирам българина? Та аз също съм българин! Един от всичките. И мога да ви уверя, че съвсем нямам робска психика. Впрочем – готов съм да поговорим за робската психика на съвременния немец, французин, белгиец, швед, американец, руснак и прочие. Едва ли точно те могат да ни осъждат на тая тема. Мисля, че макар и ограбен, българинът е все още свободен. Все още се измъква от Матрицата.
– Актуален ли е Паисий и днес в своята „История Славяноболгарская” с: ”О, неразумни юроде!»?…
– Българската народна воля е в менгемето на геополитическите интереси на свръхсилите. Съпротивляваме се, доколкото можем.
– Липсва ли смелост, непримиримост и жертвоготовност на днешните българи, за да пишат история и бъдеще за себе си?
– Народът ни е народ герой, народ страдалец. Един милион и половина българи са по чужбината и със скатаните парици спасяват родителите и близките си в България. Трогателен народ сме ние, неговата жертвоготовност в момента е хвърлена за физическото оцеляване – собственото му и това на най-скъпите му хора. А и едва ли друг народ би оцелял на това така мечтано от световните хищници място. Природата ни е рай. Климатът също. Тук има капсулирана световна култура. Цивилизационен център сме. Контактната точка на Азия и Европа. Добре, че като репей сме се вкопчили в тая земя и още не са ни изтръгнали от нея.
– Има ли кой да поведе българската нация в момента? Или кралимарковците с лаптоп и фитнес-закалка са само бледи копия на оня истинския , хиперболизиран юнак във фолклора?
– Имах едно стихотворение, написах го преди години. Завършваше така:
„Винаги идва един и окачва една камбана…”
– Можехте ли да напишете вашия роман по времето на социализма?
– Защо не?!
– Сравняват вашия роман с „Калуня Каля”?
– Сравнението е чест за мене. Вероятно има нещо общо в сетивния свят, в описанието на природата, в любовта към земята ни. Но иначе нямат нищо общо. „Калуня Каля” е епос, „Камбаната” е енергия.
– Да завършим с вашите думи за историческия оптимизъм на нашия народ? Може ли да го открием и в литературната нива?
– Животните са съвършенни. Не познават смъртта. Трагичен е човекът – знае, че е смъртен. Затова Бог го е дарил с оптимизъм. А оптимизмът има две имена – Вяра и Любов. Вярата ни примирява със смъртта, а Любовта бди над всичко. Истинската литература, в частност и българската, служат на тези две магии.
Интервю на Красен Бучков 03.11.2016
http://frognews.bg/news_122265/Nedialko-Slavov-Balgarinat-vse-oshte-se-izmakva-ot-Matritsata/
