Когато романтизираш една отминала диктатура, е много по-лесно да се подхлъзнеш към нова … Въпросът е в това дали хората имат инстинкт за свобода или са обзети от дух на покорство и апатия, казва писателят Илия Троянов.
ИлияТроянов
Преди месец в България излезе романът Ви „Власт и съпротива”, за който вече подробно разказахме по Дойче Веле. Как беше посрещната книгата в България?
Илия Троянов: Беше посрещната изключително добре, което ме изненада. Защото когато преди 10 години излезе друга моя книга за България, „Кучешки времена. Революцията менте – 1989”, имаше и много критични, дори враждебни реакции. Така че аз очаквах и сега да има такива. Но очевидно днес, 26 години след промяната в България, тези теми вече не са така болезнени, както тогава – темите за комунистическото минало и за преходния период, за това по какъв начин номенклатурата се е превърнала в олигархия. Имаше интерес не само в медиите, но и към представянето на романа, което беше изключително добре посетено. Много хора взеха думата и изразиха болезнената нужда от едно преосмисляне на миналото, от някакъв вид катарзис. Силно впечатление ми направи Райна Кабаиванска, която също беше сред публиката (аз дори не знаех) и взе думата. И с една много ясна дикция каза, че откакто е чела романа не може да спи и че всеки българин трябва да го прочете. Доколкото разбрах, книгата добре се продава и вярвам, че може да допринесе към един нов период в разглеждането на българското минало. Даже няколко млади хора ми казаха, че им е писнало да чуват от медиите, че младото поколение няма интерес към тези неща. Трябва да си останал без мозък, за да не виждаш, че проблемите на съвременна България са пряко свързани точно с тези теми. Така че всеки, който иска да промени положението в страната, а не да я напусне – защото, според мен, това са двете възможности за всеки българин, който не е от олигархията – би трябвало да го разбира.
Обложката на “Власт и съпротива” на немски език
И това важи не само за България, а за целия бивш Източен блок. Днес непрекъснато говорим за Русия, а руският режим и всичко гнило в тази страна са пряко свързани с комунистическото минало и така наречените „преходни години”. Когато разговарям с колеги от Полша или от Унгария, всеки път стигаме до извода, че нещата навсякъде си приличат, че тази отворена рана все още е централен, екзистенциален проблем на тези общества.
Споменавате Полша и Унгария. Дали осезаемата ренационализация на политиката в тези две страни също няма нещо общо с комунистическото минало?
Илия Троянов: ”Ренационализация” е почти евфемистично казано. Става дума за ликвидирането на демократичния, на гражданския обществен прогрес. И, естествено, в дъното е фактът, че хората още не са осъзнали какви опустошения нанася една диктатура. А когато романтизираш една отминала диктатура, става много по-лесно да се подхлъзнеш към нова. Мисля, че компасът „Изток-Запад” или „Ляво-Дясно” днес вече не ни върши работа. Става дума за друго: за демократичната нагласа на населението, за това дали то има инстинкт за свобода и социална справедливост или пък е обзето от дух на покорство и апатия. Този дух на покорство и апатия пък е кодиран в онези втвърдявания, които са характерни за целия период от 1945 до ден-днешен.
Как може да се помогне в тази ситуация, която е кризисна за цяла Европа? В състояние ли са, примерно, западните медии да променят отчасти описания от Вас начин на мислене?
Илия Троянов: Днес повече от всичко друго ни трябват открити форуми, пространства за дискусии. Когато разговарям с колеги от тези страни, аз непрекъснато чувам едно и също: че там има пряка или косвена цензура, че хората нямат възможност да участват в градежа на обществото, че дори нямат възможност да вземат думата. В тези страни много теми са направо табуизирани. В Русия, например, цялото комунистическо минало е тема-табу, а вместо това има възраждане на национални фигури като Сталин. В Турция, към която българите са особено чувствителни, също няма никакво преосмисляне на имперската история. Ердоган дори наскоро публикува карта на „Велика Турция”, която обхваща не само Мосул, но и големи части от Европа. Това са все проекции и националистически амбиции, които имат много общо с доминиращия исторически разказ. В тези страни обаче доминиращият исторически разказ все по-често се спуска отгоре и в този смисъл чуждестранните медии определено могат да го подкопаят.
http://www.dw.com/bg/
