Акад. Георги Марков:
В Анкара потъват в имперски блянове, те са заплаха и за България
Едно ново изявление на Реджеп Ердоган за Лозанския договор за мир ще разпали старата историческа вражда между Турция и Гърция. Претенциите му са много, те крият опасност и за България.
Неговото твърдение от днес, направено в Анкара, че „в Лозана предадохме на Гърция острови в Егейско море, викът от които се чува на нашия бряг. Там има наши джамии, наши светини. Ние досега се борим за шелфа. Тези проблеми се появиха заради тези, които седяха на масата (за преговори) в Лозана и не успяха да защитят нашите права” – тези негови думи не бива да бъдат подминавани без внимание.
Лозанският договор за мир е от 24 юли 1923 г. който слага край на Гръцко – Турската война и ревизира Севърския договор. Според Севърския договор, който е част от Версайската система, и е подписан на 10 август 1920 г., на Гърция се дава Източна Тракия и Смирненския вилает. Но в Мала Азия се организира национално освободително движение, начело с Мустафа Кемал, по късно наречен Ататюрк, и гръцката армия търпи поражение и е изхвърлена обратно в Бяло море и тогава се стига до Лозанската конференция за мир. Тя продължава цяла година – от есента на 1922 г. до юли 1923 г. Според Лозанския договор за мир се установяват днешните държавни граници на Турция, въвежда се свободен режим на корабоплаването през Босфора и Дарданелите и се заявява, че се слага точка на вековния Източен въпрос. Като на Турция са дадени островите, които са най-близко до Дарданелите, а другите са дадени на Гърция.
Периодично има конфликти между Турция и Гърция, особено след като турската армия окупира северната част на о. Кипър през лятото на 1974 г., южният фланг на НАТО беше на няколко пъти изправян на прага на война. Благодарение на намесата на САЩ се стигна до условно помирение.
За съжаление в Турция се настани ислямистки и неоосманистки режим. Докато Мустафа Кемал, наречен Ататюрк, заявяваше, че Турция е съвременна, нова държава и няма нищо общо с останките на Османската империя, днес Ердоган и авторът на неоосманизма – Ахмет Давуоглу /предишният министър-председател/, следват неоосманизма. Те обявяват Турция за правоприемник на Османската империя и говорят за геополитическо наследство от историята и то твърде широко – Балканите, Близкия Изток, Кавказ, дори и Средна Азия. Размахът е голям. Неслучайно Турция има пръст в Сирия. Разпалването на войната в Сирия се дължи преди всичко на Анкара, защото те гледат и на Балканите, и на Средна Азия, и на Кавказ като някакво историческо наследство.
Това е само част от тези претенции на Ердоган, който се е вторачил към стратегическите острови на Бяло море. 
Опасностите от подобни претенции на Ердоган са много, има опасност, включително и за нас – българите. Давутоглу очерта една ислямска дъга, както я нарича, на Балканите. Това е Босна и Херцеговина – Албания – Македония – Родопите – Западна Тракия – Източна Тракия. Пък Ердоган преди една година изви тази балканска дъга на север чак до Търговище и Шумен. Опасността се засилва и от това, че у нас той има пета колона – в лицето на две партии в България, едната на Лютви Местан, другата на Касим Дал. Те не скриват, че са разклонение на турската Партия на справедливостта и развитието. Това е една истинска заплаха и защото в Анкара вече потъват в едни имперски блянове. При тази заплаха е добре да не се осланяме на НАТО – да казваме, че ние сме в НАТО и сме съюзници с Турция. Гърция и Турция също са съюзници в НАТО от 1952 г. , въпреки това те са в постоянно тлеещ конфликт – особено по въпроса за Кипър.
Така че трябва да бъдем много внимателни , особено с това мигрантско нашествие. Всъщност Ердоган държи и България, и целия Европейски съюз като заложници. Той казва: „или изпълнявайте това, което ви искам, или ще ви пусна някой друг милион мигранти”. Това е също част от една имперска политика.
Според Давутоглу нямало да стане възвръщането с ятагана както някога, а икономически, политически, верски, културно, пропагандно. Турската пропаганда в България е много силна. Погледнете – в най-гледаното време, в най-гледаните ефирни телевизии вече години наред показват турски сапунки, които дават превратна представа за Турция. Това е животът на едно общество покрай Босфора в старите везирски къщи. В Анадола е съвсем друго.
Освен това чрез мюфтийството се извършва също пропаганда. Знае се, че то е на разноски на турското правителство. Там се прави постоянно верска пропаганда чрез някакви емисари и училища. Ето и днес – в НС стана пак неразбория за бурките, при която ДПС са ги защитили, въпреки, че те не са част от исляма по българските земи.
Българските власти трябва да реагират на подобни изявления като това на Ердоган, в което критикува Лозанския мирен договор. Знам, че премиерът Бойко Борисов трепери от мигрантското нашествие, обаче той, според мен, взима страната на Ердоган като иска безусловно премахване на безвизовия режим за турските граждани. Това е грешка. Ако ние днес премахнем визовия режим, те утре ще искат да ги приемем в ЕС, с което пак пускаме мигрантите. Не бива ЕС, а и ние да се поддаваме на подобно изнудване. Не бива, защото когато ние отстъпим една крачка назад, те ще поискат да отстъпим още пет крачки поне. Трябва да отстояваме една обща европейска политика и най-вече да си засилим отбраната и националната сигурност. Трябва да се знае, че границата с Турция е европейска граница и ние не може да позволяваме на нелегални мигранти да я нарушават, да газят законите и да заплашват и европейската християнска цивилизация.
БГНЕС —– Акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН
Прочети още на:
