Идеята за Организацията на обединените нации /ООН/ възниква на 14 август 1941 г. в самия разгар на Втората световна война /1939-1945 г./. Нейни автори са американският президент Франклин Делано Рузвелт /1933-1945 г./ и британският министър-председател Уинстън Чърчил /1940-1945 г./, които подписват т.нар. Атлантическа харта. В този документ лидерите на свободния свят излагат целите на войната срещу нацистка Германия и нейните съюзници, както и вижданията си за следвоенното устройство на света.
Месец по-късно, на 24 септември към нея се присъединява и Съветският съюз. Постепенно към документа се присъединяват още държави, воюващи срещу хитлеристката коалиция. 26 съюзни страни изразяват своята подкрепа за Атлантическата харта, подписвайки на 1 януари 1942 г. Декларацията на Обединените нации. Фактически това е първият документ, в който се използва това наименование.
Самото име е измислено от Рузвелт. Първият документ за създаването на международната организация е подписан в края на октомври 1943 г. по време на Московската конференция на външните министри на СССР, САЩ и Великобритания, които са представени съответно от Вячеслав Молотов, Кордел Хъл и Антъни Идън. Но окончателният договор за създаването на ООН е достигнат от Сталин, Рузвелт и Чърчил в Ялта през 1945 г. Тримата големи решават, че в основата на работата на ООН ще бъде заложен принципът на единодушие на великите страни – постоянни членове на Съвета за сигурност, разполагащи с право на вето.
След победата над хитлеристка Германия и милитаристка Япония съюзът между САЩ и Великобритания от една страна и СССР от друга се пропуква. Разногласията между тях избухват преди приемането на Устава на ООН. На конференцията в Сан Франциско, която се провежда от април до юни 1945 г., избухва остра дискусия между американската и съветска делегации. В центъра на внимание са спазването на споразуменията от Ялта.
Новият американски президент Хари Труман /1945-1953 г./ не се доверява на Москва и поставя под съмнение правото за използването на вето. По това време САЩ са на върха и имат абсолютно мнозинство в органите на управление – Съвета за сигурност и Общото събрание. Тази позиция на Вашингтон може да бъде разколебана единствено от налагането на вето, с което разполагат Съветският съюз и останалите постоянни членки на СС.
В Сан Франциско се обсъжда въпросът какво трябва да решава Съветът за сигурност и какво Общото събрание. СССР настоява всички важни проблеми свързани с войната и мира да се решават от Съвета за сигурност. САЩ и Великобритания са за разделение на тези въпроси, което разширява правата на Общото събрание за сметка на Съвета за сигурност.
В резултат на горещите спорове противниците на ветото отстъпват, намерен е също така компромис за правомощията на Общото събрание. То може да обсъжда всеки въпрос, но не може да взема задължителни решения за страните-членки на ООН. На 26 юни 1945 г. в Сан Франциско представителите на 50 държави подписват Устава на ООН.
Първата сесия на Общото събрание на ООН се открива на 10 януари 1946 г. в Уестминстърския дворец в Лондон. Нейната първа резолюция е посветена на мирното използване на атомната енергия и унищожаването на ядреното и другите видове оръжия за масово унищожение. Седмица по-късно там се провежда и първото заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Първоначално в неговия състав влизат 11 страни, включително петте постоянни членки: САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай /Тайван, през 1971 г. неговото място се заема от Китайската народна република/.
Първата резолюция на Съвета за сигурност е за създаването на военно-щабни комитети, в които влизат началниците на щабовете на постоянните членки или техни представители. Задачата на този комитет е да оказва подкрепа при планирането на военни операции, предложени от Съвета за сигурност. Заради Студената война тази структура е мъртвородена. В Лондон също така е определен реда за изказвания в ООН.
Бразилия получава правото да говори първа, защото нейният представител първи вдига ръка, когато никой не се е решавал да вземе думата по време на първата сесия. След Бразилия думата обикновено взимат представителите на САЩ като домакини. В британската столица се взима и решението централата не световната организация да бъде в Ню Йорк.
Любопитна подробност е, че един от държавниците, които настояват за това е Сталин. Той е смятал, че по този начин САЩ ще бъдат обвързани с ООН и организацията ще може да влияе на американската политика на международната сцена.
На 14 декември 1946 г. Общото събрание на ООН приема предложението на Джон Рокфелер младши. Той дава 8,5 милиона долара за покупката на днешния парцел, върху който е построена централата на ООН.
Първата копка е направена през 1949 г., а сградата е открита на 10 януари 1951 г.
В периода, когато ООН се формира, начело на организацията е британецът Гледуин Джеб. Той остава на този пост до избирането на първия генерален секретар Тригве Ли, който не довършва мандата си и се оттегля заради натиск на СССР. Общо 8 души са заемали поста генерален секретар на ООН. Последният е Бан Ки Мун, чийто мандат изтича през декември тази година. При създаването си в ООН членуват 51 държави, а днес – 193.
Преломна година за разширяването е 1960 г., която се нарича още „годината на Африка“. През тази година на световната карта се появяват 17 нови страни, които до тогава са били колонии на Великобритания, Франция, Белгия и Италия. Промените в света се отразяват на Съвета за сигурност. Броят на непостоянните членки е увеличен от 11 на 15, но броят на постоянните членове остава непроменен.
България е приета за пълноправен член на ООН през 1955 г. заедно с Албания, Унгария, Румъния, Австрия, Йордания, Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Финландия и Цейлон. Последните страни, които са приети в ООН, са Източен Тимор, Швейцария /през 2002 г./, Черна гора /2006/ и Южен Судан /2011 г./.
Единствената държава, която е напуснала ООН по собствено желание е Индонезия през 1965 г., но е възстановила членството си през следващата 1966 г. На два пъти в историята държави са били лишавани от правото да участват в работата на ООН: през 1974-1990 г. ЮАР заради провежданата политика на апартейд и през 1992-2000 г. Съюзна Република Югославия. Последната се смята за приемник на разпадналата се в кървави етнически войни Югославия. Те са причинени от желанието на сърбите да доминират над останалите народности и диктатурата на Слободан Милошевич.
От 1946 до 2015 г. постоянните членове на Съвета за сигурност са използвали правото си на вето 237 пъти, най-често при обсъждането на положението в Близкия изток и Южна Африка. 41 пъти е налагано вето на решения за приемането на нови членове в световната организация и почти още толкова, за да се блокира назначаването на нов генерален секретар.
Рекордьори по налагане на вето са Съветският съюз/Русия и САЩ съответно 103 и 79 пъти. СССР активно се възползва от правото си на вето до началото на 70-те години, когато блокира цели 80 резолюции. САЩ налагат вето на много от резолюциите, засягащи Израел.
Така например от 1991 г. те са гласували против 14 проекта на резолюции. Има и случаи когато на едно и също решение вето налагат няколко стани. Най-рядко се е възползвал от правото на вето Китай – 9 пъти, като преди 1971 г., когато Поднебесната е представлявана от Тайван – само веднъж. За 71 години ООН е налагал санкции на 23 държави, като в периода от 1945 до 1990 г. – само на две: през 1966 на днешно Зимбабве и през 1977 на ЮАР. От 1991 г. Съветът за сигурност е налагал санкции на Югославия, Ангола, Хаити, Ирак, Иран, Йемен, Судан, Либерия, Ливан, Либия и др.
В момента санкции са в сила срещу 14 страни и срещу терористичните организации „Ал Кайда“ и талибаните. Дейността на ООН в подкрепа на мира започва през 1948 г. със създаването на органа за наблюдаване на изпълнението на условията за примирие в Близкия изток. Първите „сини каски“ са създадени през 1956 г. от десет страни, които трябва да отговарят за изтеглянето на чуждите военни от зоната на Суецкия канал. Тогава за пръв път те носят сини барети и каски, които се превръщат в символ на миротворците.
От 1948 г. ООН е организирал 71 операции по поддръжка на мира. Малко над 1 милион военни, полицейски и граждански служители са взели участие в тях. При изпълнение на своя дълг са загинали 3300 миротворци. За своята дейност ООН цели шест пъти е удостоявано с Нобелова награда за мир.
БГНЕС ———
Материалът е подготвен от Георги Пашкулев и Цветана Арангелова, специални пратеници на БГНЕС в Ню Йорк, където отразяват работата на 71-та сесия на Общото събрание на ООН. В подготовката на материала са използвани анализи на водещите световни агенции ТАСС и Франс прес.
Прочети още на:
