Като слуша политиците, човек остава с впечатлението, че върху България се струпват всички беди на света. Рискове, разбира се, има, но заплахите са силно преувеличени. Кой раздухва тази истерия – и най-вече защо?
Коментар от Ясен Бояджиев:
Не стигат 3-те милиона, които вече са в Турция, а ето, че „от Алепо се надигат нови повече от 2 милиона мигранти“. Добре, че турските „колеги“ ги „препятстват“. Това заяви на няколко пъти в последните дни българският премиер, докато аргументира външнополитическите си ходове. За голяма част от и без това наплашената българска публика твърдението му сигурно звучи стряскащо. Само дето не е вярно.
Истината за Алепо
Алепо, някога най-големият град в Сирия, действително е една от ключовите точки на войната там. Населението на града действително е било малко повече от 2 милиона, само че преди войната – до 2012 година. Оттогава стотици хиляди жители на Алепо напуснаха града и се пръснаха из Турция и Западна Европа.
Други десетки (а може би стотици) хиляди избягаха през зимните и пролетните месеци на тази година, когато започна офанзивата на сирийската армия, подкрепяна от руската авиация. Сега хуманитарната ситуация в града наистина е катастрофална – най-вече в частта му, контролирана от бунтовниците и обсадена от правителствените сили. Колко точно хора са останали в града, е трудно да се каже, но хуманитарни организации предполагат, че около 300 хиляди души са блокирани от сраженията.
С две думи: Алепо наистина е страшен символ на огромна човешка трагедия. Но точно заради тази трагедия от него вече няма как да се „надигнат 2 милиона мигранти“ – просто защото там отдавна няма толкова хора.
“Пред какво сме изправени”
Да се правят подобни сметки може и да изглежда цинично. Но не по-малко цинично е да се внушава примерно, че „не се ли реши по дипломатичен път, войната е неизбежна и в наша територия“.
„Надявам се, че и политическата класа в България си дава сметка пред какво сме изправени“, казва още премиерът. И всички – управляващи и опозиция – се надпреварват да оправдават надеждите му и да се оплакват от международното положение. Въобще, като слуша българските политици, човек може да остане с впечатлението, че върху България се струпват всички беди на света и я тласкат към ръба на истинска катастрофа.
Разбира се, рискове за сигурността на страната съществуват, но ми се струва, че като цяло заплахите са силно преувеличени. А това може да превърне естествените страхове в повсеместна истерия.
Ясен Бояджиев
Кой извлича ползи от истерията?
Донякъде тази истерия се създава изкуствено – и умишлено. Защото раздуването на потенциалните вреди от международното положение може да донесе определени вътрешнополитически ползи. Не само на предстоящите избори, но и в по-дългосрочен план.
За едни това представлява възможност да се бетонират за по-дълго във властта, като призовават към единство, спокойствие и стабилност пред надигащите се опасности и уличават несъгласните в „безотговорност и незачитане на националния интерес“. За други е точно обратното: за тях това е шанс да разклатят статуквото, за да се докопат до властта.
Трети виждат отлична възможност да обърнат компаса във външнополитическата ориентация на страната – подменяйки ценности, причини и следствия, маскирани под загрижеността за българските национални интереси. За някои пък тази истерия е най-естествената и благоприятна среда за прокарване на националистически и ксенофобски безсмислици.
За всички заедно тя е удобно прикритие за нежеланието или неспособността да извършат онези реформи, които биха решили истинските, дългосрочни проблеми на нацията. Затова пък под това прикритие различните малки и големи далавери и корупционни схеми вървят най-добре. Тъй че, както се казваше едно време: „Да живее международното положение!“.
Истерията обаче винаги пречи на трезвата преценка и често води до погрешни решения. Затова да се опитаме да ѝ се противопоставим, като спокойно и рационално различаваме краткотрайните от дългосрочните рискове, истинските от мнимите заплахи. Като онези 2 милиона, дето се задавали от Алепо.
http://www.dw.com/bg/a-19526545?maca=bul-begenes_bg-4437-xml-mrss
