Регулаторът обвини консултанта, спечелил
най-много застрахователи и пенсионни фондове, че е подавал неверни
документи с фалшифицирани подписи!
В резултат на вещото ръководство на Стоян Мавродиев проверките на Комисията за финансов надзор в застрахователния и пенсионния сектор първо бяха отложени, а после неуредиците стигнаха дотам, че дни преди започването им в сектора цареше пълен хаос. Европейският регулатор EIOPA пък се принуди да изпрати безапелационно остро писмо, което през юли доведе до експресната смяна на председателя, когото иначе ГЕРБ възнамеряваше да запази на поста поне до есента.
Сега наследството на Мавродиев продължава да се проявява. Месец след като пое неговия пост и насред вече течащите прегледи в небанковия сектор, Карина Караиванова е принудена да отстрани от упражнението “РСМ България”. Това е консултантът, около чието име се завъртяха най-много противоречия и който спечели най-много на брой клиенти – 15 застрахователя и 3 пенсионни компании, управляващи общо 9 пенсионни фонда. Сред тях най-големите са дружествата от групите на “Еврохолд”, “Химимпорт”, “Алианц”, както и “Бул инс”. Причината – разследване, което е показало, че компанията е подала неверни данни за международните екипи, с които ще работи. Много от чуждите експерти, посочени от РСМ като участници, са заявили по време на разследването, че не им е известно да са включени в такива прегледи, автобиографиите им са неверни, а подписите – не са техни. Нещо повече в хода на течащите прегледи РСМ продължава да отчита в редовното подаване на документи в КФН след началото на прегледите, че тези лица извършват работа в прегледите, което в рамките на разследването бе категорично опровергано от същите лица.
“Разкритата невярна информация включва злоупотреба с имената на ръководители на екипи, актюери и други членове на екипи в прегледите на различни застрахователи и пенсионни фондове”, се казва в съобщението на КФН, която заявява, че ще сезира отговорните органи.
От “РСМ България” заявиха, че ще направят собствено разследване, но категорично отхвърлят обвиненията на КФН. “Смятаме, че има тенденциозно отношение от страна на ръководството на регулатора. Възложената ни работа по прегледите на активите на пенсионни фондове и баланси на застрахователи, е извършена и докладите са предадени в срок. До момента по никакъв начин не е имало индикации за проблеми. От страна на КФН не са искани от нас допълнителни документи”, обясниха от дружеството, ръководено от Изабела Джалъзова.
Какво следва
Решението на КФН означава, че всички клиенти на РСМ ще трябва да си изберат скоростно нови проверяващи насред течащите проверки. В съобщението на регулатора Караиванова заявява, че са решени да финализират прегледите в срок преди края на тази година. Реално обаче рисковете нещо да се обърка нарастват.
Според допитване на “Капитал” и до пенсионни компании, и до застрахователи те още не са получили инструкции от КФН как точно да процедират. След като това се случи все пак ще трябва те да имат кратко време да получат оферти, както и самите консултанти да получат одобрение от централите си. След отпадането на РСМ и от двата списъка с одобрени консултанти и застрахователите, и пенсионните дружества ще имат възможност за избор между седем партньора.
От КФН обясниха за “Капитал”, че поднадзорните лица имат срок до 12 септември 2016 г. да изберат поне две проверяващи компании, от които КФН ще назначи компания за извършването на прегледа. Предвид предстоящите почивни дни това дава едва четири работни дни за процедурата. Това може да насочи застрахователите и пенсионните компании към такива консултанти, с които вече са разговаряли при първоначалния избор. Някои от тях обаче вече са поели доста клиенти и може и да нямат наличен капацитет.
“Отчетената от РСМ работа няма да бъде ползвана от КФН в хода на проверката и наетите нови проверяващи би следвало да започнат отначало”, обясниха от комисията. Дори и да почнат работа начаса, това ще означава, че одиторите в тях ще са два месеца назад от стартиралите в средата на юли. Вече в самите поднадзорни лица много работа е свършена и е събрана информация, но така или иначе промяна ще създаде напрежение.
Освен това както самото РСМ, така и някои от клиентите им, могат да обжалват решението на КФН в 14-дневен срок пред ВАС. Това не спира неговото действие, но създава допълнителна правна несигурност. Ако хипотетично след месеци и дори след края на проверките РСМ спечели дело срещу КФН, не е ясно какво става с легитимността на резултатите. Донякъде спирачка за подобни дела обаче биха могли да са рисковете за самата РСМ. Ако изнесените от КФН твърдения се докажат, това може да означава не само отнемане на одиторския лиценз, а и обвинения в криминални деяния като фалшификация на документи и ползване на чужда идентичност.
Освен това и самите компании могат да имат проблем в разчистването на договорните си отношения. Те трябва да прекратят договорите си с РСМ, като от КФН обясниха, че нейното решението им дава правно основание за това (конкретно чл.99 т.2 от Административно-процесуалния кодекс). Конкретни взаимоотношения и вече направени плащания обаче може да се окажат обект на спорове.
Как се стига дотук
От КФН потвърдиха, че разследването е по сигнал от EIOPA. Според източник на “Капитал” в европейския регулатор, който заедно с КФН е част от управляващия комитет по прегледите, били учудени от предадени от РСМ първоначални данни, които съдържали очевидни грешки. Служител на институцията се свързал с експерти от различни поделения на веригата RSM, от чиито имена били подписани различните справки, и те отричали да са запознати с такива документи.
От КФН не дадоха детайли за членове от кои страни става въпрос, както и за проверяващи в кои от клиентите на РСМ става въпрос. От “РСМ България” пък заявиха, че нямат “никаква информация относно проведеното така наречено разследване срещу нас”, нито за заключенията.
“Не сме осведомени за течащо разследване. Нямаме предоставени доказателства или информация относно тези заключения. Не знаем какви точно са неистинските данни, за които сме обвинени, нито начинът, по който са иззети. Реално в процеса на работата сме работили с екипи от РСМ и актюери, които включително физически са били в България и са работили по проекта. Трябва да се запознаем първо с информацията, която е иззета от колегите от другите офиси на РСМ преди да можем да коментираме дали твърденията са верни”, обясняват от компанията.
Каква е реакцията
Какъвто и да е изводът от тези проучвания обаче “РСМ България” получава сериозен репутационен удар, който може да се разпростре и извън финансовия сектор. Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) Ваня Донева научи от “Капитал” за решението на Комисията за финансов надзор.
Това решение на КФН уронва престижа на цялата професия, коментира Донева. Тя допълни, че комисията осъществява надзор над задължителния одит и свързаните с него услуги. Консултантските услуги, каквито са прегледите и стрес тестовете, не са в обхвата на закона и това е така по директива.
Вероятно обаче за такива тежки нарушения на правилата КПНРО ще трябва да разгледа дали има механизъм за проверка на работата на одитора и дали има основания за разглеждане на правоспособността на компанията.
Междувременно професионалната организация – Институтът на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) се е самосезирал по случая “РМС” на база публикуваното от КФН и чрез своите органи предприема действия за неговото внимателно, обстойно и безпристрастно проучване.
“Целта е да се вземат адекватни и своевремени мерки съобразно резултатите от проверката, в интерес на обществото и одиторската професия. Независимо, че от години РМС е обект на надзор и контролни проверки за своята одиторска дейност пряко и основно от страна на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, ръководството на Института е на позиция, че по този случай професионалната организация трябва активно да реагира чрез своите органи за контрол, още повече случаят е свързан с професионална работа на негови членове, която не е задължителен одит”, коментира Валя Йорданова, заместник-председател на управителния съвет на ИДЕС.
Друг неясен момент е дали проблемните практики засечени от КФН в РСМ са нови. При аналогичната проверка на БНБ в банковия сектор компанията беше проверител на Интернешънъл асет банк.
Пряко засегнатите компании в небанковия финансов сектор засега се въздържат от коментар и чакат инструкциите от КФН. Но на пръв прочит КФН получава подкрепа за действията си и от бранша. “Разкритията на комисията доказват, че проверките се правят максимално професионално и обективно. Пазарът има интерес от качествени проверки с прозрачен резултат”, каза пред “Капитал” председателят на Асоциацията на застрахователите Светла Несторова.
Сред експерти от финансовия сектор констатациите на КФН будят и недоумение на какво са разчитали РСМ с подобни действия. Една от версиите е, че компанията е разчитала на протекции от предходния председател на КФН, както и че той ще запази поста си до края на проверките.
