Знаете ли кой е хайдут Генчо?
Петък, 2 Септември 2016
„Българският събор – хайдут Генчо”
“Да пътуваш в бъдещето е мечта, за която са необходими фантазия, въображение, дързък полет на мисълта! Но да пътуваш в историята не е никак лесно и просто! За това трябва да бъдеш готов да знаеш. Да знаеш къде да търсиш и какво да намираш!” (…) „И тръгват признателни внуци по обратния път към дедите.”
В селцето Момина баня (днес квартал на Хисаря) къщиците са подредени като броеница. Градинките им пъстри като гергьовски венци, дворчетата – преметени и спретнати, сенките – прохладни, невен и чемшир извиват главици, кипрят се рози и миризливи карамфили… А ако влезеш в къщите… Веднага ще те грабнат пъстрите възглавници по миндерите и кадифените шарки на чергите. „Чергите са ръчно тъкани.” – каза сладкодумната баба Мита Тоскова. „Някога моята баба ги е тъкала… Кръстена съм на нея.” Баба Мита приказваше, ли приказваше… – и за Левски, и за Ботева, и за селското школо, и за черковата… Не можеше да се изприкаже тази жена… Цяла планина история носеше в себе си! И така те пренасяше в миналото… „Чакай да ти кажа сега още нещо, де!” – рече баба Мита и погледът й прие сериозен вид. „Ще ти разкажа, па и за нашия хайдутин Генчо.”
„Бабо Мите, а кой е хайдут Генчо?” – попитах аз. „Сега ще ти разкажа за него. Та… той си е наш хайдутин, от нашто село… Историята… нали няма старост?” – рече бабата.
Седнали на миндера от вехти дъски, дълго говорихме за хайдутина Генчо. Може би някои от Вас са чували за него, а други, като мен, не са… Баба Мита скръсти ръце и започна нейния разказ:
ХАЙДУТ ГЕНЧО
„Родил се хайдут Генчо в село Момина баня, Хисарско. Бил много, много красив…, с едни хубави черни къдрави коси… Всеки ден пасял говедата. Заедно с него пасяли говедата и турски момчета. Те, обаче, завидели на Генчо…
Минало-неминало време и няколко деца от селото казали на Генчо:
– Бате Генчо, другите момчета говедарчета искат да те убият.
– Че защо да ме убиват? Нищо лошо не съм им сторил.
– Много си силен и красив, бате Генчо. Турските момчета ти завиждат.
– Е, нека се опитат тогава да ме набият!
Но… да ти кажа сега къде момчетата нявга пасели говедата – в местността „Дюлите”, е-е…, къде гробищата… И така… Един ден отново отишли там. Ама изведнъж… турските момчета се насъбрали около Генчо и почнали да го бият. В това време, обаче, той яко замахнал с тоягата си, ударил едното момче…, то паднало и умряло.
Генчо, макар и само 12-годишен, много добре знаел, че турците веднага ще тръгнат да го търсят, за да му отмъстят. Затова побягнал. Минал през село Веригово, минал надолу към село Старо Железаре, после през Голям чардак… Но как така се случило, че паднал в дълбок ров… Намерил го един добър овчар.
Генчо бил в безсъзнание, но овчарят му да дал гроздов сок и го свестил. После настанил момчето в колибата си, нагостил го, поговорили си… Предложил му да остане при него – да му помага и пасе овцете. Генчо се съгласил. Заживял с овчаря и му аргатувал. А дядото гледал младото момче, хранел го, пазел го…
Разбира се, турците веднага започнали да търсят Генчо. Търсили го навсякъде, но никой нийде не могъл да го намери.
Минали дни, минали месеци… Генчо възмъжал и един ден казал на дядото:
– Аз искам да тръгна да търся късмета си. Благодарен съм ти за всичко, дядо.
Дядото му рекъл:
– Чедо, назад не се връщай! Само напред върви!
После овчарят дал един нож на Генчо, прегърнал го и го изпроводил по живо, по здраво.
Генчо тръгнал на път. Минал през Филибето… Вървял, вървял…, минал много села, падал и ставал по прашни пътища, замръквал къде намери, стигнал далече… чак до градчето Фере в Беломорска Тракия (днес се намира в Гърция). Там той срещнал едно момче на име Момчил. Заговорил се Генчо с Момчил, поприказвали си, сприятелили се. И… така прилегнало, че Генчо го попитал дали иска да тръгне с него, та да образуват хайдушка дружина. Казал му, че ще минат през много села, за да съберат смели момчета. После ще направят хайдушка дружина, която да защитава хората от турците.
Момчил приел на драго сърце. Тръгнали. Обходили доста села. Насъбрали млади момчета за дружината, па Генчо им рекъл:
– Сега ще отидем в моето село. Там ще направим още по-голяма хайдушка дружина.
Така и станало… Пътят им, обаче, бил през Филибето. И там… някъде…, към село Труд, имало оризища, та… оттам трябвало да минат… А на оризищата работели жени от нашто село. Жънели там ориз, превивали се по цял ден под жаркото слънце. Но, едно от децата, което било с майка си на оризището, скочило като ожилено и викнало:
– Мамо, мамо, видях бате Генчо!
Майката бързо го сдумала и му заръчала да мълчи. После му рекла, че бате му Генчо отдавна, отдавна… бил умрял и никой повече нито го е виждал, нито го е чувал.
Какво станало по-нататък?… Хайдут Генчо се върнал с момчетата в нашто село Момина баня. Направили дружината… Но… да ти кажа също така, че хайдутите се криели в могилата и зад нея – ей, тука де…, в Средна гора… Дружината била много силна! И много помагала на хората не само в нашто село, но и в околните села – Старосел, Мътеница, Красново… Името на дружината и на хайдутина Генчо къде ли не се разнесли! Генчо бил страшилище за турците. Но хората от наште села също много помагали на хайдутите – носели им хляб, сирене, сланина, дрехи, вардели ги…
Но сега да ти разправя за вуйчото на хайдут Генчо… Викали го хайдут Стоян. Той бил хайдутин в Пирин планина. Там се криел с неговата дружина. Научил, обаче, хайдут Стоян за дружината на хайдут Генчо – та тя навсякъде се била прочула!
И тогава вуйчото решил да слезе от Пирин планина… Дошъл в Момина баня. Ама, турците, нали го знаели и търсели навсякъде, тръгнали по дирите на хайдут Стояна… Той също бил много храбър. Хайдут Стоян, така де…, също си е от нашто село Момина баня. Той бил брат на майката на хайдут Генчо.
Влезнал, още не влезнал вкъщи хайдут Стоян и рекъл припряно на жена си:
– Жено, бързо ми свари кафе! Ще го изпия и отивам в Генчовата дружина.
Жената почнала да му вари кафето, па той пак й рекъл:
– Запей ми песента и пей високо…, защото турците са по петите ми!
Жената запяла тая песен:
„Гяурино, Стоянине,
като те майка роди,
защо та не със
ситна сипаница не посипа,
ами ми расна, та порасна,
та децата ни ша затриеш…”
Но да ти разправям сега за къщите… Къщите на моминобанците били нявга с две врати: имали порта в предната част на двора, а в самата къща си имали задна врата – та, като трябвало… да бягат – оттам и право в могилата да се скрият.
Ех, ама, че турците…, нали си имали помощници навсякъде, веднага били разбрали, че хайдут Стоян се върнал от Пирин планина. Но… докат’ те да влезнат в къщата му, той вече се бил измъкнал от задната врата и намерил в баира дружината на хайдут Генчо.
И така… Жената на Стоян хайдутин варяла кафето. Е, да, де, ама… турците дошли и започнали надълго и нашироко да я разпитват. Питали я къде е хайдут Стоян…, как да го намерят…, а тя все им отговаряла, че той е в Пирин планина, не си е идвал и не знае нищо за него. Не й вярвали те. Питали я, подпитвали я оттук-оттам, па рекли:
– Ами… като Стоян не е тука, за кого вариш тогава това кафе?
– За вас!… Та нали сте ми на гости! С кафе ще да ви черпя. – думала жената.
Виждаш ли колко умна била жената на Стоян! Бре, каква смела моминобанка!…
И така… Хайдут Стоян се присъединил към дружината на хайдут Генчо и почнали да върлуват насам-натам. Те помагали на хората, защитава ли ги, спасявали ги, закриляли ги… И така… с годините… името на хайдут 
Генчо се прочуло още повече …
От време на време хайдутите идвали в селото. Оставали при хората, за да си погълчат с тях, да разберат как се държат турците… Селяните пък от своя страна им давали хляб и храна, обличали ги, вардели ги. А когато се налагало момчетата да пренощуват по къщята, пазели ги така, както майката орлица пази пиленцата си.
Сега, ще ти разкажа и нещо друго, много… интересно! Нещо за нашенските карнавални маски. Те били голяма работа!… Голяма работа ти казувам… Бре, тия маски каква работа вършели нявга!
По турско жените в нашто село Момина баня започнали да правят карнавални маски. Ама маските били за хайдутите!… За тях ги шиели. Да видиш само какви големи маски правели – високи и остри, с много мъниста…! Жените дори сваляли герданите си и ги закичвали на маските! Та…, когато мъжете хайдути слизали от баира, за да обиколят и видят как било в селото и как турците издевателствали над българите, да надяват тия маски на главите си. Хайдутите се обличали кой като жена, кой като мъж… Някои слагали рокли, други – потури… Жените били изплели на хайдутите ръкавели – за да не вижда никой ръцете им! Такива ръкавели има само в Момина баня! Има ги и днеска, ама сега само жените ги слагат към носиите. Моята баба ги носеше, моята майка… И аз ги имам… За разлика, обаче, от много други български села, в нашто село най-вече хайдутите носели маските. За Сирни заговезни също ги обличали. Тогава хайдутите ходели от къща на къща, а после рипали на хорото на мегдана, всичко чували и виждали…Та… така е останало от онова време. Кукерите да носят маски с мъниста и гердани, а също и да слагат ръкавели.
И… докъде стигнахме с историята за хайдутина Генчо? А, да, сетих се вече…
Хайдут Стоян, вуйчото на хайдут Генчо, станал много завистлив… В неговата глава започнали да се въртят едни такива лоши мисли… Не искал той името на Генчо да се чува повече от неговото. Ден подир ден почнал той да мисли къде да изпрати хайдут Генчо тук и там, та да му се случи нещо лошо…
Един ден хайдут Стоян рекъл на хайдут Генчо, че на близкия път щяло да мине една турска сватба. Тя щяла да дойде от Карлово и да отиде в Хисаря. Та… хайдут Стоян посъветвал хайдут Генчо да отиде сам на пътя – там, дето щели да минат сватбарите. После трябвало да им вземе парите. Отишъл Генчо на пътя, дошли сватбарите, обезоръжил ги, взел им парите, за да ги раздаде после на бедните хора, благословил турците и ги пуснал да си вървят… Не ги убил! Бил храбър, но и добър. Всички го разправят това. И моите баба и дядо ми го разправяха нявга.
Друг един път хайдут Стоян решил отново да прилъже Генчо. Казал му, че наблизо до Момина баня щели да минат копривщенски търговци. Отивали уж в Карлово на пазара. Генчо трябвало да нападне търговците и да им вземе парите. Търговците щели да минат наблизо до Поповите камъни, та затова и Генчо там ги причакал. Но не минали оттам никакви търговци. Минала голяма турска потеря! Започнала една люта стрелба… Турците убили хайдут Генчо. Няколко минути преди да го убият, обаче, Генчо се изправил… като исполин… и изрекъл високо тая клетва: „Вуйчо ле, вуйчо Стояне, името да ти се чуй, гробът ти да се не знай!”. Така Генчо проклел вуйча си.
Цели три дни хайдут Генчо лежал убит на Поповите камъни. На третия ден го намерил неговият знаменосец и най-верен другар Момчил хайдутин. Той бил точно онова момче, което Генчо срещнал във Фере и с което заедно тръгнали да събират хайдутската дружина. Момчил искал да приберат, да опеят и погребат хайдут Генчо. Но турците подушили, че Момчил бил наблизо… С един куршум затрили и него. После един от мъжете в хайдутската дружина взел знамето на хайдутите и избягал.
Турците отрязали главата на хайдут Генчо. Забучили я на една тояга, па почнали да я разнасят из нашто село. Минали по главната улица, по малките улички… Разнесли я и в колко други села…, та да можело всички да видят, че смелият хайдут Генчо е убит и няма кой вече да защитава хората.
Но да ти разправям какво станало после с хайдут Стоян!… Тоя хаджи Хасан, който тука бил като главен управител на турците, хванал Стоян и му рекъл:
– Казвай бързо къде се укриват парите на хайдутите! Имаш деца! Ако не кажеш, ще запалим цялата ти къща. И тя ще изгори, и децата ти ще изгорят.
Стоян предал къде били скрити хайдушките пари. На другата заран хаджи Хасан ги взел и по-късно с тях направил Хасановата воденица в село Баня. Оттук нататък хората от селото много започнали да презират Стоян… Лошо нещо бил сторил. Питали се селяните: „Как така той ще предаде хайдушките пари? Защо го е направил?…”
Станало така, че един ден Стоян тръгнал занякъде със сина на хаджи Хасан. Оттогава… никой не чул какво станало с него. Никой!… Дали синът на Хасан го е убил? Или Стоян някъде е починал? Сбъднала се клетвата на хайдут Генчо. И до днес гробът му се не знай. В наште гробища също няма паметник на Стоян, има само една малка плочка – за да се определи, че той бил хайдутин.
След като Стоян предал парите на турците, хайдутската дружина се разпаднала. Нямало вече кой да я ръководи. Нямало го смелият хайдут Генчо… Убит бил и знаменосецът Момчил… Стоян се затрил… Такава е историята за нашия хайдут Генчо. Той си е моминобански хайдутин. Наш си е! И ние много го тачим. Аз знам още много за него. Знам го от моите баба и дядо, от мама и тате, от другите тука… Хайдут Генчо си е моминобански герой! Колко много е пазил нашите хора и хората от близките села….”
Баба Мита привърши вълнуващия си разказ. После се разшета… Сложи топла супа, начупи от белия хляб – трябвало да ме почерпи. А как ти се услажда селската гозба!… Има си такъв един привлекателен аромат… То…, че всяка домакиня си има своите мерудии, си ги има… Но и сладките приказки ти правят гозбата още по-вкусна…
„БЪЛГАРСКИЯТ СЪБОР – ХАЙДУТ ГЕНЧО”, 2-4 СЕПТЕМВРИ 2016
Фолклорното събитие „Български събор – хайдут Генчо” ще се състои на 2, 3 и 4 септември 2016 г. в местността „Дюлите”, намираща се в квартал „Момина баня”, град Хисаря. Съборът ще се проведе за първи път, а целта на организаторите е той да се превърне в традиционен и ежегодно да се състои в началото на месец септември. Главните организатори на „Българския събор – хайдут Генчо” са сдружение „Хайдути”, гайдарският състав „Петко войвода”, Община Хисаря и Общинският културен институт – Карлово.
ПРОГРАМАТА НА СЪБОРА ВКЛЮЧВА:
• Възстановка на хайдут Генчо
• Участие на фоклорни групи от страната
• Участие на нестинари
• Участие на групи за автентични танци
• Народни борби „Алай”
• Кукерски игри
• Участие на Родопския гайдарски състав „Капитан Петко войвода”
• Специално участие на фолклорния ансамбъла за народни песни и танци „Тракия”
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е:
Всички участници и гости на „Българския събор – хайдут Генчо” да бъдат облечени в български народни носии!
СДРУЖЕНИЕ „ХАЙДУТИ”
През 2016 г. група родолюбиви българи, облечени в традиционни носии, се събират в църквата на квартал „Момина баня”, Хисаря. Отец Тодор тържествено освещава бойното знаме на четата и оръжията на войводите от сдружение „Хайдути”. Впоследствие членовете на сдружението полагат клетва в балкана.
Председателят на сдружение „Хайдути” Анко Лаловски (наричан още „Войводата”) посочи, че каузата на сдружението е да бъдат възродени патриотизмът и славното минало на дедите ни. Същевременно сдружение „Хайдути” има за цел да издирва, съхранява и популяризира материали, свързани с българската история и традиции, обичаи, бит, култура, да „издирва” изворите на националното самочувствие, да осъществява широка културно-просветна дейност. „За да членуваш в „Хайдути”, просто трябва да си истински българин.” – сподели г-н Лаловски.
АНКО ЛАЛОВСКИ:
„Идеята за създаването на сдружение се зароди между нас. „Хайдути” е сдружение с нестопанска цел и работи за запазването на нашите традиции, обичаи, музика… За запазване на българското. Обличаме се автентично. На фолклорните събори не желаем да се слуша чалга. Искаме съборите да бъдат такива, каквито са били някога – с веселие, с български танци и много музика… От няколко години подобни събори се провеждат в Жеравна. Нашето желание е да организираме и провеждаме такива събори също и в Хисаря като в основата на тези фолклорни събития стои сдружение „Хайдути”.
Идеята за името на събора се появи в хода на обсъжданията. И тъй като малко се знае за нашия местен герой – хайдут Генчо, решихме съборът в Момина баня (Хисаря) да носи неговото име.
За хайдут Генчо има само една издадена книга. Излязла е през 60-те-70-те години на миналия век, при това в оскъден тираж. Аз самият съм изнамерил и изкупил няколко броя. Именно по тази книга, в която са описани животът и историята на моминобанския герой, изготвяме сценарий за хайдут Генчо и неговата дружина. На предстоящия събор през месец септември ще представим възстановка на историята за хайдут Генчо. В нея ще участват хора от нашето сдружение и ние ще бъдем домакините. Но във възстановката ще има и много други хора от сдружения в страната, например от Варна, Бургас, Русе, Търново, Пловдив, София…
От цялата страна ще има участващи лица. Същевременно за събора сме поканили гости от фолклорни клубове, сдружения и организации от всички краища на България. Само хайдутите гости, които ще присъстват на фолклорния празник, са около 500 човека. А другите гости ще са няколко хиляди. Имаме запитвания за участия в събора дори от Гърция и Румъния. 
Възстановката е само една малка част от цялата програма. В програмата през трите дни са включени редица други изяви. Програмата е богата и разнообразна.
Бихме искали всички гости на фолклорното събитие да бъдат облечени в народни носии. Разбира се погрижили сме се и за тези, които няма да имат носии. За тях ще има гардероб, където ще могат да вземат носия под наем. С български носии празникът ще бъде още по-автентичен и още по-български! За трапезата ще има български специалитети… Ще звучи най-хубавата българска музика. Ще предоставим възможност за изява на изпълнители на народни песни и танци от цялата страна като ще бъдат обхванати различните възрастови групи. Ще има нестинари и кукерски танци, много хора и ръченици, ще звучат гайди и кавали… Забавленията ще бъдат и за малки, и за големи. Ще се радваме да се получи един прекрасен български фолклорен празник.” – разказа г-н Лаловски.
Организаторите посочиха, че „Българският събор – хайдут Генчо” се очаква с огромно нетърпение както от гражданите на Хисаря, Карлово и околностите, така и от хилядите други гости от страната и чужбина.
„Добре дошли на „Българския събор – хайдут Генчо” през септември!” – казват с широко сърце организаторите.
„И все по-трудно ти е да решиш в себе си, кое е по-хубаво – онова старото, дето звучи като приказка, или новото…” (…) „Каквото и да те вълнува – то е толкова хубаво. То те кара да направиш поклон и синовно да кажеш „Сполай ти, наше старо село, че си спастрило звънките песни и кръшни хороводи…, те наливат в сърцето ми драгост.” – Л. Йорданова
Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Берлин
Снимки: Анко Лаловски, Ваня Велкова
Снимките се публикуват със съгласието на г-н Лаловски.
Източник: България сега
ПРОГРАМА
„Български събор – Хайдут Генчо”
2,3 и 4 септември 2016 г.
гр. Хисаря, кв. „Момина баня“, местността „Дюлите”
2 септември 2016 г. /петък/
• 17,00 ч. – Начало на събора;
• Местни групи от Хисаря;
• ФГ „Копришки бисери“ – гр. Копривщица;
• Йорданка Джинска, ОУ „Васил Левски“ – кв. Момина баня, Хисаря.
3 септември 2016 г. /събота/
• 11,00 ч. – Откриване на събора – Сдружение „Хайдути“ и Гайдарски състав „Петко войвода“;
• Гайдарски състав „Петко войвода“ – София с рък. Иван Балабанов;
• Танцов клуб „Детелина“ – Пловдив;
• Трио „Калина“ – Казанлък;
• ФГ за автентичен и обработен фолклор „Пей сърце“ – с. Асен, общ. Павел баня;
• ПГ „Извор“ – с. Горно Изворово, общ. Казанлък;
• Група за автентичен фолклор – с. Старо Железаре;
• Музикално фолклорен ансамбъл – с. Паничери;
• Мъжка певческа група – с. Климент;
• ПГ „Славей“ – с. Долна Махала;
• ГАФ „Песнопойски славеи“ – с. Песнопой;
• ПГ „Проломски рози“ – с. Пролом;
• ФГ „Михилски напеви“ – с. Михилци;
• ЖПГ за автентичен фолклор – Карлово, кв. Сушица;
• Самодеен танцов състав за народни хора – кв. Сушица;
• Фолклорен танцов състав – с. Войнягово;
• ГФП „Каравеловски славеи“ – с. Каравелово;
• ФГ „Веселяци“ – с. Каравелово;
• Дует Сатоми и Георги;
• Танцова формация „Детелина“ – с. Каравелово;
• Кукерска група „Белодрешковци“ – с. Каравелово;
• Уроци по хора;
• 15,00 – Репетиция „Възстановка Хайдут Генчо“;
• 17,30 – 18,30 – Начало на възстановката Хайдут Генчо;
• Ансамбъл „Тракия“ – Пловдив;
• Кукерски игри – с. Войнягово и кв. Сушица;
• Презентация трейлър на филм „Войвода“;
• Нестинари;
• Крум – рецитал и музикален съпровод;
• Народно веселие;
4 септември 2016 г. /неделя/
• Калоферски гайдари;
• Група за автентичен фолклор – с. Горни Домлян;
• ГФП „Пей сърце“ – с. Могила, обл. Шумен;
• ФГ „Синчец“ – с. Динк;
• Фолклорна формация „Настроение“ – гр. Аксаково;
• Фолклорна група – с. Войводеново;
• Фолклорни групи – гр. Хисаря, кв. Веригово;
• Женска и Камерна група за автентичен фолклор – гр. Хисаря, кв. Момина Баня;
• Конкурс за автентични носии;
• Борби и награждаване
