В нашите разклатени демокрации, повечето от политиците са готови на всичко, за да постигнат или да задържат властта. Идеите, проектите, ценностите или програмите имат толкова малко значение за тях, колкото наковалня за авиатор, т. е. може да се очаква от тях да заемат каквато и да е било позиция, стига тя да им донесе 15-те минути слава или един пункт в анкета за популярност. Никога досега далновидността, етиката и смелостта не са били толкова отсъстващи.
Никога популизмът не е бил толкова завладяващ, включително и при партиите, претендиращи, че му се противопоставят. В този момент, когато, за да се харесаш на народа, докато в същото време го презираш, означава да приемеш каквото и да е било от негова страна, почти никой политик няма да устои, от страх да не бъде изпреварен от някой по-голям демагог от него, да отстъпи на настойчиво искане да постави въпрос на гласуване, организирайки референдум за него.
Трябва да се признае обаче, че някои теми не биха могли да бъдат поставени така на търг: Може ли например да се постави на допитване до народа въпросът за връщане на смъртното наказание? Въпросът за отпадане на правото на жените да гласуват? За поставяне под въпрос на републиканския принцип на управление?
Този за френския като официален език в нашата страна? Или този за правото да се организират референдуми? Очевидно, не. Следователно става ясно, че не всеки въпрос може да се постави за народно допитване, тъй като някои реформи представляват необратима стъпка напред на цивилизацията и не могат да бъдат поставени под въпрос от едно поколение за сметка на следващите.
На нашия континент има един ключов въпрос, който ако бъде поставен на референдум и спечели болшинството от гласовете, ще поведе към разрушаване на ЕС, който представлява именно такава даденост, от която не можем да лишим идните поколения. Повече от всички други, този въпрос определя нашата съдба и може да се формулира така: Желаете ли вашата страна да изостави еврото?
Той е ключов – ако бъде поставен на народа на една от големите държави от ЕС, след месец или след година, ще получи, в зависимост от моментите настроения, положителен отговор. Опитът показва, че при референдум хората не отговарят на формулирания въпрос, а на този, който е решил да иска мнението на гражданите.
По мое мнение е сигурно, че ако това е така, то еврото ще изчезне незабавно и заедно с него – 70 години изграждане на един мирен континент, за пръв път в историята на Европа. Така например гласуванията с да или не за европейска конституция през 2005 г. и за излизането от Великобритания от ЕС през 2016 г. не можеше да доведат до друго, освен до разочарования.
Последствията показаха в първия случай и ще покажат във втория, че един парламентарен дебат е също толкова демократичен и много по-конструктивен. Аз, от своя страна, ще съдя за многобройните кандидати за различни избори, както за сега предстоящите президентски избори, по техния отговор на този прост въпрос: „Подкрепяте ли референдум за оставането на вашата страна в еврозоната?“
Поддържам мнението си, дори и да не е политически коректно, че който отговори на този въпрос утвърдително, е недостоен за президентския пост, тъй като е неспособен да мисли за бъдещето на страната си, дотолкова е обсебен от своя личен интерес. Впрочем, дали мислиш за страната, повече отколкото за себе си, е единственият въпрос, който си струва.
БГНЕС ——————–
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата “Евреите, светът и парите”, която е преведена и на български език.
Прочети още на:
