Туристите по българското черноморие се оплакват от рояците джебчии, накацали плажовете. „Не смеем да се изкъпем в морето, казват. Не остане ли някой на брега да пази багажа, той изчезва моментално. И да дремнеш под чадъра не бива, ако си сам. Озъртаме се като в кримисериал“.
Мила родна картинка! Всеки я е виждал на живо. Не само по крайбрежието. И по хотелите, хипермаркетите, спирките и паркингите. И не само в България. И в Англия. И в Чехия. И в Италия. И в Холандия. И в Германия. И във Франция. И на олимпиадата в Рио даже гастролират наши апаши, пипат здраво в конкуренция с тамошните.
Един спомен за илюстрация: Срещам се на семинар с колеги журналисти от различни държави, ръкувам се с французина от „Монд“ и се представям:„Вестник „Труд“, от България“. Той ми се усмихва мило и казва: „Vous venez de la patri des pickpockets“ – „Вие сте от родината на джебчиите“. Срам! Да премълча ли, или да му ударя шамар? Чувала съм с ушите си на какъв език говорят мургавите майки с деца в парка зад парижката „Нотр Дам“, от които екскурзиантите по инструкция си пазят саковете. Говорят на шопски и на кардарашки.
Международна тайна е, че джебчийството, проституцията и просията съставляват една трета може би от брутния вътрешен продукт на България. Тия професии се упражняват от наши ромски кланове по цял свят. „Семеен бизнес“, смее се стар кардараш. За този бизнес криза няма. До 3000 паунда дневно изкарвала снаха му с двете си дъщери и внучетата от кражби на портфейли, телефони и накити в Лондонското метро. Докато пребарвали англичаните, гледали по метростанциите клип, който показвал как техни румънски колежки обират две дами.
Крадли като тях работят целогодишно в София и чужди столици, а сезонно във Варна, Бургас, Слънчев бряг, Боровец и други зимни и летни курорти. В българското МВР за приходите им няма статистика, нито за броя на обирите, освен за разкритите. За цифри скоро не сме питали, за да не вкарваме в грях тия, дето ги пишат.
Още един спомен, ако позволите: 6 август. Пробвам блуза в магазинче в центъра на Варна. Продавачката повдига за миг завесата и ми прошепва: пазете си чантата. Влезли две циганки. Тя добре ги познава. След като излизат, обяснява: дебнат до витрината, избират си клиентки и се намърдват тук след тях. Един циганин ги навестява. Дойде веднъж и при мен и ми каза, че умирам, ако ги издам.
Дали се е оплакала някому? Да. Позвънила на 112. Резултатът? Казали й да хване рецидивистките, докато крадат и тогава да им се обади пак.
В полицията и без тази наплашена продавачка са наясно със ситуацията. Чуйте разказа на софийски началник сектор „Престъпления срещу личността“:
„Лицата, които извършват джебчийски кражби, са обикновено от ромски произход и без образование, ако не броим курсовете по занаята, който е единственото им препитание. Възрастните учат малките как да подбират жертви и как да ги тарашат. Чупят пръстите им даже, за да влизат в джобовете с ловкост и бързина.Децата и жените в цели семейства потомствено крадат, а старейшината пласира краденото и ги оправя с адвокати, ако загазят. Милиони си докарват така. Минимум вложения, максимум печалба. Действат по групи: млада жена с бебе, две по-стари и малчуган. В София пристигат всяка сутрин от Радомир, Перник, Костинброд, Петърч, Левски и други места, където някои от тях живеят в палати. Тръгват към Централна гара, булевард „Мария Луиза“, площад „Света Неделя“, „Илиянци“, Женския пазар. Обектите им са от женски пол главно – някоя заплесната софиянка, или дошла с голям сума от провинцията нещо да купува, или чужденка с валута…Правят край нея калабалък, една се спъва, друга я пребърква, подава портмонето й на трета и тя се отдалечава. По 100-200 лв. надница вадят така, без да броим удари като по оня германец, който носел в задния си джоб 2000 евра. Привечер се връщат у дома като чиновници от банка.“
Така правят апашите. А служителите на МВР какво правят? Основно две неща: съветват гражданите да се пазят от бандите и обясняват на журналистите какво им пречи да ги обезвредят. Ако нещо трето правят – като например да гонят крадльовците, то не заслужава внимание, понеже е безрезултатно – 6% разкриваемост (и то официално, а действително е вероятно по-малка). Отделно може би си заработват по някой неследващ им се дар над заплатите. Защото освен с адвокати, ромските барони имат познанства и с ченгета в регионален и национален мащаб.
Най-малко четири причини сочат полицаите за това, че майсторите на поголовното плячкосване се множат – неуловими и безнаказани.
1) Защото гастролират тук-там и са непознати на органите на реда по места.
2) Защото вадят малолетни и непълнолетни на преден план. Дърта мургавела реже презрамки на чанти, но сополиво циганче се бута в собственичките им на пазара. То е обучено да ревне с цяло гърло пред полицая: Аз бех, бе, бате, щот съм гладееен! Така отваря вратичка в законодателството: до 14 г. не се носи наказателна отговорност, а възрастта от 14 до 16 г. е в комплект със смекчаващи вината обстоятелства.
3) Действат във верига. Набелязват дебела леля и се лепват за на трамвайната спирка за нея. Като се качва, джебчийката я блъска случайно, друга отваря ципа й, вади портмоне и го предава назад. Когато лелята се усети да викне „Обраха ме!“, трамваят вече е потеглил, а парите й са извън него. Верижният метод има някои разновидности, но неизменно обирникът, който е най-близо до жертвата, е с празни ръце.
4) Законът традиционно не помага на детективите в наказателното преследване. Основният състав на кражбата е укзан в чл. 194 ал. 1 от Наказателния кодекс: „ Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение да я присвои, се наказва с лишаване от свобода до 8 години.“ В маловажни случаи – а повечето в съда се оказват такива, наказанието е затвор до 1 г., глоба или пробация – кратък отпуск за апаша. Кражбата на плажа е леконаказуемо деяние по чл. 195, понеже е „на вещ без постоянен надзор“ – като плувате, зарязвате хавлията с таблета върху нея на пясъка и не ги поглеждате. Освен това за да е „предмет на кражба“ вещта трябва да с минимална стойност 150 лв., иначе са налице само административни нарушения по чл. 218 б. Не си струва за парични санкции, които – то се знае, няма да се издължат, ченгетата да си трошат краката.
И тъй нататък. Както се казва, когато някой не иска да свърши работа, намира причини за това, а когато иска – намира начин.
Има поне четири начина да се спипат джебчиите, за които се сеща човек без да е криминалист.
1) Служителите на МВР да наминат край дворците им в Костинброд, Левски и другаде, както неведнъж го правят репортерките от телевизиите. Да сложат секретен пост пред вратите им. Тръгне ли полицейски агент подир царедворците и слугите им, сто на сто ще стигне до прокуратурата, ако не се спъне в някоя жълтица.
2) Да идат на автогара Връбница в София рано сутринта. Да посрещнат рейсовете и да проследят слизащите от тях ромки с торби – лачени и пазарски. Да постои някой оперативен работник до тях в мола или в халите. Бас държим, че барем една ще хване на местопрестъплението за деня. А от пет хванати за пет дни , две поне ще пропеят за съучастниците си.
3) Да направят картотека на хлапетата, пращани, щом проходят, да преджобват минувачи. Те често биват хващани и разкарвани по етапен ред между детската педагогическа стая, комисията за противообществените им прояви и домовете за временното им настаняване. Научени си да крият истинските си имена: „Асан се казвам, на 5 години съм, от Видин – вика и те лъже в очите. Пущам го, кога да му търся самоличността, като сто задачи ме чакат“, споделя печен полицейски кадър. Картотеката ще спести повторението на процедурата по установяване на местоживеенето и произхода без която преписката е невалидна. Друг въпрос е, че валидните преписки се връщат от прокуратурата в комисията и образуваните възпитателни дела рядко стигат до настаняване в поправително училище. За родителите загубата на крадливата работна ръчичка е нежелана и те са готови да платят за предотвратяването й. А като има готовност за плащане, има и готовност за получаване – сред ченгетата, сред прокурорите и медицинските лица. Това обяснява защо доходоносните пъргави малчугани се оказват страдащи от язва, от астма, херния и други болести, противопоказни на престоя в ТВУ. И защо информационната система остава само заклинание на новоизбрани министри, подобно на баналното „Полицията близо до обществото“ или „Нулева толерантност“…
4) Разследващите полицаи да прегледат Наказателния кодекс. Вярно е, че в упоменатите там маловажни случаи наказанието за кражба е нищожно и не си заслужава труда. Но има и квалифицирани състави, описани в чл. 195 и 196 – те са осем поне, не един и не два. „Ако кражбата е извършена от две и повече лица, сговорили се предварително…ако е и извършена повторно…при опасен рецидив“…и т.н. Стига да не го мързи полицаят – да обикаля, да разпитва, да събира доказателства.
Проблемът е, че тия работи в България могат да се вършат, а могат и да не се вършат, без едното или другото да се отрази на полицейската заплата, пък камо ли на кариерата на министъра на вътрешните работи. А това обстоятелство очертава широки хоризонти за българската мечта – не да бъдеш негър в Алабама, както се пееше в песента, а да станеш джебчия, командирован по света и у нас.
http://trud.bg
