На 84 години почина големият български актьор Никола Анастасов, съобщи пред БНР синът му Чавдар Анастасов.
Анастасов беше на сцената на „Сатиричния театър” в продължение на 59 години и е един от създателите му.
Любимият на поколения българи актьор се е споминал в понеделник вечер след продължително и тежко боледуване. През последните няколко месеца актьорът се възстановяваше от операции.
“Играя вече 59 години в Сатиричния театър. Спомням си, че в началото той тръгна трудно, имаше периоди, когато салонът беше празен и нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно театърът избуя и стана любим театър на цели поколения. Жалко, че много хора си отидоха, но идва ново поколение и аз вярвам, че нещата ще се развиват така бурно, както и тогава”, казваше актьорът.
Никола Анастасов: Очаквам да “литна” с крилете на Икар
“Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял на нея. Малко се откъснах за два-три месеца заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Не мога без моя си любим театър. Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото това не е натрапена професия, а нашата е любов, себераздаване, необходимост и вечна любов”, споделяше още Никола Анастасов.
“Ако не се смеем, преставаме да съществуваме”, беше казал Анастасов.
Той играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър Трудов фронт и в Малък градски театър зад канала, припомня БГНЕС.
Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“.
Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) по класическата пиеса на Добри Войников.
Актьорът Никола Анастасов получава почетната статуетка в Деня на театъра
Играе и във филмите „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първия цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“.
Поклон пред паметта му!
Поклонението ще е в петък – 12 август, от 10 до 13 часа във фоайето на Сатиричния театър.
„В паметта на нацията Никола Анастасов ще остане символ на радостта и хумора”. Това написа държавният глава Росен Плевнелиев в съболезнователно писмо до близките на покойния актьор.
„Отиде си човек, за когото сцената беше смисълът и целта на живота. Едва ли има българин, който да не е усетил енергията на големия Анастасов, с която той покоряваше публиката в театралната зала, от екрана на телевизора или в киносалона. В паметта на нацията Никола Анастасов ще остане символ на радостта и хумора“, пише държавният глава в писмото си.
„Талантът на великолепния наш актьор беше безкраен – вселена от завладяващи шеги и весели истории. Човекът Никола Анастасов ще запомним с неговата скромност и с онази усмивка, която кара всеки да се почувства част от светлия му, изпълнен с радост свят. Артистът Никола Анастасов ще остане сред нас със стотиците си изиграни роли. Комикът Никола Анастасов ще помним с желанието да покаже неугасващия шопски хумор, в който народната мъдрост и веселите житейски случки ни караха да забравим сивото ежедневие и от сърце да се смеем. Днес поднасяме последните аплодисменти на Никола Анастасов. Поклон пред светлата му памет!“, се казва още в съболезнователното писмо на президента Росен Плевнелиев.
Никола Анастасов на 84-ия си рожден ден: „Нашата професия е себераздаване, необходимост, вечна любов…“
“На 22-ри април, рожденият ми ден, отново съм на сцената на Сатиричния театър в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ на любимия ми колега и приятел Станислав Стратиев.
Моята рода са преселници от Охрид. Като най-важният персонаж от роднините ми бе чичо Спиро. Той беше професионален шофьор и караше сериозен автомобил.
Всяка година, когато идваше, ми обещаваше, че следващия път ще ми донесе автомобила, който
ще бъде за мен, за моите размери. Винаги искаше да се съобрази с моето желание. И аз бях готов на всичко. Едната година казваше: „Не ти донесох автомобила, защото не знаех какъв цвят искаш.“ Аз отговарях – „Червен”
На другата година аз пак чакам. Той казва: „Абе, Коленце, всичко е готово, обаче остава да уточним – с клаксон ли да бъде или с бибитка?“ Аз отговарям: „Естествено, с бибитка!“
После измисляше, дали да е със странично огледало, дали друго нещо да има или да няма … и така минаваха годините. И този сладък лъжец чичо Спиро не ме направи автомобил като неговия и така си останах без автомобила…Но аз искрено вярвах, че този жадуван автомобил ще дойде. После с годините разбрах нещо много важно – чежеланите очаквания са по-сладки от получените подаръци.
И така казах довиждане на моя детски рожден ден. Той обаче е тясно свързан с големите творци, които имат принос за създаването на този знаменит и мой любим театър – Сатиричният. Това са Валери Петров и Радой Ралин – родени на същата тази дата.
Играя вече 59 години в Сатиричния театър. Спомням си, че в началото Сатиричният театър тръгна трудно, имаше периоди, когато салонът беше празен и нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно театърът избуя и стана любим театър на цели поколения. Жалко, че много хора си отидоха, но идва ново поколение и аз вярвам, че нещата ще се развиват така бурно, както и тогава!
Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена… И като направих изчисления – само на Сатиричния театър от основаването му до днес – 59 години играя в този театър. Малко се откъснах за два-три месеца, заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Не мога без моя си любим театър! Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото това не е натрапена професия, а нашата е любов, себераздаване, необходимост, вечна любов.”
Никола Анастасов
22 април 2016 год.
http://nova.bg/news/view/2016/08/09 
Велина Сашева
