Целта е да се сложи край на господството на ОПЕК
В началото на 2000 г. най-големи износители на петрол бяха страните от ОПЕК и преди всичко Либия, Ирак, Саудитска Арабия, Венецуела, Нигерия, а също държавите извън картела – Русия и Бразилия. Като цяло всички тези страни провеждаха антиамериканска политика. След мащабни въоръжени конфликти (Афганистан, Ирак) цените на петрола започнаха да се покачват, в резултат на което страните производителки забогатяваха, политическите режими в тях укрепваха, което се възприемаше негативно от Вашингтон.
Само че ситуацията се промени. Според експертни оценки световните запаси от нефт са 1,7 трилиона барела. От тях 276 млрд. барела са притежание на саудитците – те са на първо място по петролни залежи в света. Около 90% от бюджета на Саудитска Арабия идва от продажбата на “черно злато”. Първите петролни компании на саудитска земя бяха създадени през 1933 г.
През 1944 г. те получиха наименованието ARAMCO, т.е. арабско-американска корпорация, 25% от която принадлежи на саудитците. От 80-те години на миналия век те са под контрола на арабите. Днес АRAMCO е най-голямата петролна (и не само) компания в света.
С падането на цените на петрола Рияд обяви планове за избавяне на саудитската икономика от петролната зависимост. Но кралството се сблъска със сериозен проблем. Печалбата от петрол (официално около 750 млрд. долара) е под формата на облигации и ценни книжа на Федералния резерв на САЩ. И съществуват планове за замразяването на тези активи.
Сегашното украинско ръководство провежда антируска политика под диктата на американците. Това не само влоши руско-украинските отношения, но и повлия сериозно на икономическите отношения на Европа с Руската федерация.
В резултат руската икономика не може бързо да се приспособи към новата световна икономическа конюнктура, свързана с падането на цените на петрола. Пазарната стойност на “Газпром” през 2000-2008 г. беше около 360 млрд. долара. Само че поради световната криза към днешния ден тя спадна до 51 млрд. долара. 37% от акциите в “Газпром” принадлежат на правителството, при приватизация тази част имат намерение да закупят американски компании.
В началото на 2000 г. Вашингтон купуваше от Венецуела 14% от петрола, който й беше необходим. През 2005 г. президентът Уго Чавес национализира няколко американски петролни компании. Западните петролни гиганти трябваше да ограничат своята дейност и да дават на венецуелското правителство 40% от печалбата. Но скоро след това Чавес почина, в страната започнаха безредици, след което се стигна до девалвация на националната валута. Основната борба във Венецуела сега се води за приватизация на държавната петролна и газова компания (PDVSA) и че след това размириците в страната ще приключат.
Дългогодишната криза в Ирак, свързана с разрушаването на режима на Саддам Хюсеин, гражданската война и дейността на терористични организации, на практика не докосна шиитския Басра – ключов петролодобивен район на страната. Независимо от това, че в останалите региони бушува война, международните компании “Бритиш петролиъм”, “Ексон Мобил” и “Роял Дъч Шел” увеличават производството на нефт в Ирак. Експерти от “Морган Стенли” прогнозират, че дневното производство на петрол в Ирак през 2016 г. ще бъде 3,88 млн. барела, а през 2017 г. – 4,17 млн. барела. Такава увереност позволява да се говори за това, че Централен Ирак вече успешно се контролира от Запада.
Неотдавна Либия беше най-богатата петролодобивна страна в Африка. Но нейният лидер Муамар Кадафи си подписа смъртната присъда, след като отказа приватизацията на националните петролни компании и много активно лобираше за идеята за златен динар. Сега в Либия съществуват две правителства, а също така и множество терористични групировки, които контролират територията на страната. Няма съмнения, че в близко време терористичната групировка “Ислямска държава” (ИД) ще засили влиянието си в Либия. Успоредно с това в Либия се засилва дейността на американските нефтодобивни компании.
Днес част от територията на Нигерия с размера на Белгия е под контрола на екстремистите от терористичната организация “Боко Харам”, която е смятана за разклонение на ИД. В същото време основно американски петролни компании продължават да проявяват интерес към нигерийските находища на “черно злато”. Експертите не се съмняват, че в близко бъдеще трансатлантическите петролни и газови компании ще увеличат производството си в Нигерия и че екстремистите от “Боко Харам” ще продължават да създават заплаха за китайските нефтени компании, работещи в Нигерия и в съседните страни.
Американският трик за Техеран се състои в това, че когато петролът струваше 130 долара барела, беше въведена забрана за продажбата му чрез механизма на международни санкции. Когато петролът спадна до цена от 40-45 долара, забраната и санкциите бяха отменени. Днес Иран увеличи добива на петрол до 1,750 млн. барела дневно. Но ако американското ръководство поиска, то може отново да наложи ембарго за продажбата на ирански петрол. Поради което днес Иран е особено зависим от тези възможности на САЩ.
Вероятно трансатлантическите корпорации ще се опитат да контролират такива компании като АRAMCO, “Роснефт”, “Газпром” и PDVSA. Да ги вземат под свой контрол е удобно точно сега, когато пазарната стойност на компаниите се е намалила максимално. А след като тези арабски, руски и венецуелски корпорации преминат под контрола на американците и техните съюзници, може да се очаква повишаване на цените на петрола до 80-85 долара за барел.
Провеждането на голямата петролна и газова игра на САЩ се изразява в постигането на разбираема цел – в крайна сметка да се сложи край на господството на ОПЕК и сами да контролират и определят цените на петролния пазар, с което да прекратят стремителния ръст на Китай.
Със съкращения Енгин Озер, в. „Независимая газета“
БГНЕС http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5677721
