Клоновете на чуждестранните банки в Лондон може да се нуждаят от собствено финансиране, ако Великобритания остане извън единния пазар. Европейските банки може да са принудени да прибавят до 40 000 000 000 Евро допълнителен капитал в своите британски клонове, като резултат от решението на страната да напусне ЕС, съобщават от консултантската фирма Boston Consulting Group (BCG).
Според доклада на компанията „Брекзит“ също така ще предизвика от 8% до 22% увеличение в годишните разходи за отделите на банките, занимаващи се с капиталови пазари, посочвайки, че това може да откаже някои заемодатели от изпълнението на дадени операции.
Дейността на чуждестранните банки в Лондон беше хвърлена в смут след вота за излизане от ЕС, тъй като по този начин те биха могли да загубят своя „вход“ към правенето на бизнес в рамките на 28-членния блок.
По-голяма част от вниманието досега беше насочено към американските банки, които използват Лондон като портал към Европа. Вместо това докладът на BCG се фокусира върху близо 60-те европейски банки с клонове във Великобритания, в това число и международни групи като Deutsche Bank, Commerzbank, BNP Paribas, Santander, Société Générale и по-малки оператори като Еrste Group, Novo Banco и Piraeus.
„Всички говорят за перспективата на американските банки, но европейските ще бъдат засегнати повече“, заяви Филип Морел, един от авторите на доклада. Европа не е толкова важна за американските банки, тя е 20-30 процента от техните печалби от капиталови пазари“, допълни той.
„За европейските банки това е много по-важно, 70% от операциите (на капиталовите пазари – бел. ред.) на тези банки могат да бъдат в Лондон“, каза Морел. Лондонските клонове, които тези европейски банки използват за бизнес, не се нуждаят от свой собствен капитал. Това обаче може да се промени след „Брекзит“, ако Великобритания е извън единния пазар и европейските банки не могат да разчитат на разрешителните от своите родни държави за бизнес там.
Според BCG е вероятно поне някои банки да създадат „междинни холдингови компании“ във Великобритания, сходни на тези в САЩ. “И Великобритания, и ЕС биха могли да поискат тези филиали, особено при по-важните банки, да бъдат енергично капитализирани, както видяхме в САЩ“, посочват още изследователите.
Само германските банки биха се нуждали от допълнителни 10 000 000 000 Евро от британския капитал и сходна сума от дълга, която би могла да бъде предоставена като удръжка от кредиторите, посочват от BCG.
Според изследователите на консултантската фирма сметките на европейските банки биха могли да бъдат между 30 000 000 000 Евро и 40 000 000 000 Евро.
Според Морел основната част от тези разходи ще се паднат на 10-те най-големи банки. По думите му някои финансови институции биха могли да се възползват от ситуацията като променят своя операционен модел, налагайки агресивни програми за намаляване на разходите и възстановяване на представянето си.
По отношение на общите разходи за дейност BCG посочва, че Лондон ще изгуби поне някои от дейностите на европейските капиталови пазари, които се извършват в града и които съставляват от 50% до 70% от активността на капиталовите пазари на Ситито.
„Очевидно способността на банките да съсредоточават своите операции и да поддържат мащаб в единен, добре капитализирана лондонска единица вече не е сигурно“, се казва още в доклада.
„Допълнителните ползи от ликвидни, живи пазари, както и достъпът до ресурси и клиенти може да бъде намален“, посочват още от BCG. Според компанията бъдещето може да включва оперирането на банки в две отделни единици – британска и европейска, което ще удвоява разходите им. Банките също така може да трябва да преместят своите екипи, занимаващи се с фондове и продажби, в различни държави от тези, където се намират екипите им за търговия и клиринг.
Екипите за фондове и продажби може да се преместят или в Дъблин, или в Люксембург, за да могат да са по-близо до управителите на активи. „За някои банки „Брекзит“ може да ускори изтеглянето им от процеса по създаване на стойност“, посочват от BCG.
Тази седмица JPMorgan публикува доклад, според който „Брекзит“ може да струва на инвестиционните банки 1 500 000 000 долара годишно.
БГНЕС ————————————————————————————-
Анализът е публикуван във в. „Файненшъл таймс“.
Прочети още на:http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4445736
