Стефана Господинова и нейното муле пред портрета им до Бриджит Бардо, известна защитничка на животните.
„Лика-прилика сме с Бриджит Бардо, често ни бъркат“, смее се 64 годишната Стефана Господинова от Старо Железаре, отдалечено българско селце.
Двете може и да не си приличат външно, но ги обединява любовта към животните. Именно заради това Стефана е нарисувана със своето муле редом до Бриджит и нейния кон върху бяла варосана стена.
Старо Железаре с население 400 души прилича на повечето източноевропейски селца, които бавно съхнат поради ниската раждаемост и бягството на младите на Запад. Надеждата за съживяване идва със стенните рисунки, които двама полски художници – Венцислав и Катаржина Пирянкови (Венцислав е българин – бел. прев.) започнаха да правят преди няколко години.
„Идеята е – обяснява г-н Пирянков – да се използва селото като живописно платно и то да се превърне в произведение на изкуството.“ Група студенти на ротационен принцип са тази седмица в Старо Железаре за второ поредно лято. Те изграждат, както го наричат „Селото на личностите“. Това лято наред да се изрисуват чакат Ганди, Линкълн и Клеопатра.
Вече има Че Гевара, изографисан редом с 68-годишния Йордан Арабаджиев, който е убеден че в жилите му тече същият революционен плам, защото родителите му са били партизани от съпротивата срещу нацистите през Втората световна война. „По-скоро бих желал да срещна Че, отколкото някой жив крал или кралица“, казва г-н Арабаджиев.
Янко Митев, който се скита по цял ден из селото, не може да разпознае хората, нарисувани редом с него. А те са патриарх Кирил от Българската православна църква, шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум от Дубай, Борис Трети, цар на българите, и събирателен образ на ортодоксален евреин с черна шапка и типичните плитки.
Компанията харесва на г-н Митев, защото той си мечтае за свят, в който „хората живеят в мир и разбирателство“.
Графитите имат социално послание
Старо Железаре… летните пътувания към родните места. Живописно селце и дядовата къща, която от четири години е позната в цялата Тракийска низина като Център за модерно изкуство „Пирянков“.
В него идват посетители от цялата страна, след като Венци, съпругата му Катаржина и десетина от най-добрите им ученици изрисуваха зидовете на цялото село.
Рисунките са повече от 40. На тях са местните жители, интересни типове и характери в компанията на известни личности, най-често политици. На църквата се виждат Фидел Кастро и Индира Ганди, които наистина са посетили селото през 70-те години, на селската тоалетна са баба Събка и Ангела Меркел, лейди Даяна, местният циганин Иван си приказва с Барак Обама, баба Велика с кралица Елизабет.
Личната инициатива е на художника Венцислав Пирянков, който живее постоянно в Полша. Проектът се намира в село Старо Железаре, на 40 км северно от Пловдив в наследствен дом на семейство Пирянкови, които стават известни с производството и боядисването на традиционни тъкани за целия регион.
Дейността е социално ангажирана. Провежда се далеч от големите градове и културните центрове, които събират много от художниците в културните лобита, гонейки кариерата – далеч от снобизма и преследването на печалба.
Събитието в село Старо Железаре е създадено, за да провокира размисъл и да представи една абстрактна идея – за преместването на главната роля на големите центрове в малките населени места.
Въпросът е – дали ролята на големите културни центрове е не само широкото разпространение на стандарти и стереотипи, неподкрепяно от практиката?
С поглед към опита на историята знаем, че утопичното мислене става често основното и води до ключови промени. Това са най-абстрактни и напълно нови идеи на художници, философи и учени, които са създали авангарда, появата на нови качества, тенденции и ценности в различните епохи.
Пирянков извършва един вид изследвания, поставя въпроса – дали е възможно на практика да промени отношението на местните хора към културата среда и преместването на съвременните центрове към по-малките социални единици.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5640541