А мислите ли да поискате британско гражданство?
Деян Михайлов: Това е трудна стъпка за студенти, тъй като периодът на обучение не се отчита към времето, което някой трябва да живее в UK, преди да има право да получи гражданство. Статутът на студентите и работещите от България и ЕС тук ще бъде договор в процеса на излизане, в който дейно участие трябва да има и българската страна в лицето на МВнР.
Екатерина Василева: От много време го обмислям, поне 8 години, с разликата, че сега ще запазя и българския паспорт. Мисля, че студентският период се счита в 5-те години на permanent residence, защото си т. нар. квалифициран човек и попадаш в същата група както работещите и самонаетите. Като граждани на ЕС прилагаме правата си на свободно придвижване и пребиваване в рамките на ЕС. Допълнително, ако съпругът/а ти е британски гражданин, срокът е 3 години. Добра идея за много българи с планове за гражданство е да подадат документи за регистрационен сертификат в Home office. Става много по-лесно да се докаже от колко време живееш в Обединеното кралство.
Александър Димитров: Тъй като както България, така и Великобритания позволяват притежаването на двойно гражданство, не виждам защо, при положение, че остана в Великобритания за постоянно, да не се възползвам от възможността. Това не е продиктувано по никакъв начин от Brexit, а влиза в плановете ми от доста време.
Александър Колев: Не мога да отхвърля това като възможност. Изключително зависи от развитието на нещата през следващите години.
Любослав Митковски: Рано ми е да мисля за това, а и все още не се знае какви ще са предимствата в дългосрочен план.
Цвета Конова:За момента не, което се дължи на личната ми ситуация, описана по-горе.
Борис Коцев: Категорично не бих поискал британско гражданство. Аз съм горд с българския си паспорт и не мисля, че смяната на гражданството е конструктивна алтернатива. Ако се стигне до там, по-скоро бих се преместил в държава, която ще ме приеме като български гражданин.
Усетихте ли промяна в отношението към вас (като чужденци) по време на кампанията и, специално, след успеха на референдума?
Деян Михайлов: Аз лично живея в град, който е остров на лагера remain, Кеймбридж, и 74% от гласувалите бяха против напускането на ЕС. Единствената реакция, която забелязах, беше тази на разочарование от изхода на референдума. Видях лично колко учудени бяха моите колеги и приятели, тъй като евентуален Brexit би ограничил възможностите им за пътуване, посещаване на конференции и професионално развитие.
Екатерина Василева: Лично аз – не толкова силно, с изключение на една баба в Boots, която започна да цъка с език и да мрънка нещо, когато вдигнах телефона на български. Същевременно знам, че инциденти са се случили из страната и в Лондон – престъпления на омраза към чужденците – и това ме притеснява. Въпреки че трудно можеш да познаеш, че не съм native speaker, е твърде неприятно да не мога да бъда себе си или да не мога да вдигна телефона на майка ми навън от страх, че някой ще ме наплюе или ще ми каже да си стягам куфарите.
Александър Димитров: Не, за 4 години в Нотингам (средно-голям работнически град който гласува с 51% “Leave”) никога не съм срещал различно или негативно отношение към себе си, дори по време на голямата истерия покрай отпадането на разрешителните за работа за българи и румънци от зимата на 2013. В това число включвам както колеги и преподаватели от университета, така и футболни запалянковци на футболния отбор, за който работя. Нямам лични наблюдения за положението в останалите региони от страната.
Александър Колев: Великобритания е страна, в която живеят хора от целия свят. До скоро почти не бях долавял негативно отношение към европейците, особено към тези с добро образование. Познавам много англичани и шотландци, които силно ценят източноевропейския хъс за работа и успех. Проблемът е, че дори едно малцинство от хора да изрази крайна нетолерантност към чужденци, всички започват да чувстват несигурност. За пръв път виждам страх в очите на част от приятелите ми. Страх от това, че днес или утре може да се случи нещо “неприятно”.
Любослав Митковски: Не особено, но може би защото живея в космополитен град като Лондон. По-скоро британците ще са тези, които ще усетят голяма промяна в отношението на хора от другите страни членки спрямо тях. Както много хора във Facebook се изразиха, James Bond вече ще трябва да се справя и с проблеми на пунктовете за паспортен контрол.
Цвета Конова: Не, но смятам, че това се дължи на специфичната социална среда, в която се движа. Студентите и тяхното обкръжение не са представителни за обществото (често в ущърб на въпросното общество). Още повече 66.6% от гласоподавателите в Глазгоу са гласували Обединеното кралство да остане в ЕС, така че регионът като цяло е настроен проевропейски.
Борис Коцев: Аз лично не съм имал проявено към мен негативно отношение по време на кампанията. В деня на резултата обаче беше малко по-различно. На работа колеги, които не вярваха, че гласът за излизане ще е победният, изведнъж започнаха по-гласно да изразяват резерви към имигранти измежду други неща. Емоцията от резултата имаше ефект и определено се почувствах нежелан в държавата.
Имах много интересен разговор с мениджъра ми, който беше изненадан, че не съм очаквал кампанията за напускане да спечели. Той самият е гласувал за оставане, но живее извън Лондон в район, населен с доста имигранти. Каза, че няма да се учуди, ако много хора от района му са гласували за излизане, само за да може Великобритания да ”върне контрола над границите си”. Това подкрепи мнението ми, че хората извън големите градове усещат имиграцията много по-силно, а това беше може би най-големият коз на кампанията за напускане. Дискусията ни обаче свърши като го информирах, че за 2015 година по-малко от 50% от имигрантите към държавата са дошли от ЕС. Това ме накара да се замисля, че щом масово населението са гласували за популисткото напускане значи съвсем им е писнало от бездействието на правителството по много проблеми.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria
Продължението следва!
