Много се изписа, много се изговори и много се изслуша за Brexit. Политолози, икономисти, политици и журналисти анализираха последствията, пресмятаха валутни курсове и се чудеха дали и как ЕС ще оцелее след резултатите от референдума. Една от най-засегнатите групи от вота на британците обаче са емигрантите, по-специално младите българи, които се обучават или работят на Острова. Те не само наблюдават, но са и част от събитията в Обединеното кралство. Свързахме се с няколко млади студенти и професионалисти от различни сфери, които живеят във Великобритания и за момента искат да се развиват там. Те споделиха как според тях ще се развият събитията оттук нататък и как това ще повлияе на тяхното образование и кариера.
Още по тематБяхте ли изненадани от развоя на референдума във Великобритания?Мислите ли, че Brexit ще се отрази на кариерните ви планове в Обединеното кралство, както и на намерението ви да останете там?
А мислите ли да поискате британско гражданство? Усетихте ли промяна в отношението към вас (като чужденци) по време на кампанията и, специално, след успеха на референдума?Какви са най-големите притеснения, които имате за бъдещето – своето и на Обединеното кралство?
Бяхте ли изненадани от развоя на референдума във Великобритания?
Деян Михайлов: Определено, в месеците и седмиците преди референдума, всички бяха настроени за оставане на Великобритания в ЕС. Поддръжниците на лагера “remain” бяха много по-многобройни – стотици учени, историци, бивши министър-председатели, известни личности, които са любими на народа. Затова обществото беше настроено за резултат в полза на оставането. Дори много хедж фондове бяха провели собствени анкети, които предвещаваха гласуване за продължаване на членството, и се бяха позиционирали да спечелят от такъв развой. Но както на последните парламентарни избори, така и сега, имаше много голям брой “тихи” гласове, които наклониха везните в полза на Brexit.
Екатерина Василева: Не мисля, че има човек, който да не беше изненадан, даже самият Фарадж не беше особено оптимистично настроен. За мен и за милиони британци това решение беше шокиращо и крайно неприятно. Резултатът доведе до политически и социален вакуум и обстановката е нереална.
Александър Димитров: Не мисля, че някой, дори най-твърдите поддръжници на “Leave” кампанията очакваше подобен развой. Предварителните анкети показваха доста близък процент и променливо водачество на двете кампании, но всеобщото мнение около моите познати състуденти и приятели беше, че ‘тихите’ гласове, които обърнаха изборите миналата година, ще са на страната на Remain. Започнах да имам леки притеснения след като на няколко пъти срещнах хора, които открито признаха, че клонят към Remain, но понеже самите те не разбират достатъчно същността на ЕС и не искат да правят такъв важен избор когато не са компетентни по темата, няма да гласуват. Впоследствие се оказа, че тези които са в лагера на Leave, не се притесняват да упражнят своя неинформиран и необмислен вот. Въпреки всичко, определено не очаквах такъв развой.
Александър Колев: Все още развой от референдума няма, ако имаше, то Камерън щеше да депозира молба за напускането на Великобритания от ЕС. Има много голяма несигурност в това какво може да се случи, от която всички губят – Великобритания, ЕС и всички техни партньори. Според мен е по-важно да се обърне внимание на това защо хората гласуваха така и кой гласува на този референдум. Нека направим съпоставка с референдума в Шотландия за излизане от Обединеното кралство. И при двата за напускане гласуват хора с по-нисък социален статус, по-лошо образование и по-ниски доходи. От друга страна, референдумът в Шотландия бе подкрепен от SNP, която има много голяма подкрепа в Шотландия, докато референдумът в Обединеното кралство бе подкрепен от UKIP, националистическа партия с 12.6% от гласовете на последните избори и със само 1 място в парламента от 660. Шотландският вот за напускане имаше ясна концепция за всички стъпки по процеса за разделяне и въпреки това, поради ред причини, шотландците гласуваха да останат част от кралството. Лидерите на кампанията за напускане на Обединеното кралство от ЕС бяха пословично известни личности като лидерът на UKIP Найджъл Фараж и бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, които не можеха да отговорят конкретно на множество въпроси и започнаха да се отричат от обещанията си ден след излизането на резултатите. Нито един от тези образи няма голяма политическа подкрепа. С други думи вотът за напускане на Великобритания от ЕС е по-скоро негативен вот към сегашното правителство. Той е израз на нуждата за промяна, която вижда определена прослойка на обществото тук. Тази част от обществото е налична във всяка една държава, трудно контролируема е и вярва на почти всичко. Основният въпрос е: “Какво ще се случи утре?”. Този въпрос съдържа в себе си серия от други въпроси, които след резултатите от референдума имат изключително не строго определен отговор.
Любослав Митковски: Не само аз, но и милиони други бяха доста изненадани. И с право, след като всички икономически и финансови индикатори насочваха към доста по-различен резултат. Мнозинството сякаш следваше пътя на логиката и подкрепяше оставането на UK в EU. Може би голяма роля изигра и медията, която дни наред преди вота уверяваше, че шансът за Remain е доста висок.
Цвета Конова: Да. И предполагам, че изненадата ми се дължи на факта, че живея в Шотландия, където 62% от гласоподавателите са пожелали Обединеното кралство да остане в ЕС. Освен това, като студент, социалната ми среда е изградена основно от високо образовани хора, които ежедневно усещат ползите от това да са в ЕС. Реално, нито един от хората, с които съм говорила по тази тема, не е изразил желание Обединеното кралство да да напусне ЕС. Това е в контраст с предишния референдум за независимост на Шотландия, когато ясно си личеше, че много от академиците в университета подкрепяха отцепването.
Борис Коцев: Определено бях изненадан от развръзката от референдума. Мислех, че кампанията за напускане едва ще мине 40% от гласовете. Също така, че колкото и да е шумна, хората ще гласуват разумно, понеже напускане на ЕС няма да реши проблемите на страната. Но все пак аз съм живял само в големи градове (които гласуваха за оставане), а картата с гласовете ясно показва, че масово хората извън големите градове са гласували за напускане.
Виктория Тончева: Съгласна съм с повечето мнения по въпроса и затова ще пиша защо не съм толкова изненадана, а по-скоро разочарована от резултата от референдума. Излишно е да казвам, че повечето хора от обкръжението ми гласуваха за оставане в ЕС, но това са млади хора, голяма част от тях шотландци и учещи в добри университети. Това са групите от хора, с които много от коментиралите преди мен са се сблъскали също. Тази година работя за голяма фармацевтична компания, чийто главен научен отдел е базиран в малък град близо до Лондон – град с голям процент имиграция, безработица и необразованост. Град, където пенсионерите носят значки ‘Гласувай ‘Вън”. Дори колегите ми, студенти на едногодишен стаж, но този път главно англичани, гласуващи за оставане в ЕС, признаваха, че са притеснени, защото родителите им ще гласуват за излизане и те не могат да променят мнението им. Едно от момичетата, с което живея, гласува за кампанията ‘Вън’ и когато говорих с нея за причините за нейното решение, тя каза: “Не съм много наясно, но ние сме остров и трябва да контролираме хората, които идват да живеят тук”. Тя призна, че не се интересува от нашето мнение, а от мнението на родителите си, които живеят на помощи и смятат, че помощите ще бъдат увеличени, ако Обединеното кралство излезе от ЕС. Същото момиче изрази недоволството си от вота в деня, когато резултатът беше публикуван, защото повечето обещания отстрана на кампанията ‘Вън’ са били лъжи. Затова смятах, че мнението на англичаните от работническата класа трябва да се вземе под внимание и фактът, че като български студент в Обединеното кралство нямам особен контакт с това общество, ме караше да мисля, че изненади са възможни.
Мислите ли, че Brexit ще се отрази на кариерните ви планове в Обединеното кралство, както и на намерението ви да останете там?
Деян Михайлов: В краткосрочен план е ясно, че няма да има промяна в законите относно гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, включително за студенти от България. В дългосрочен план е по-трудно да се говори, тъй като моето лично мнение е, че Brexit едва ли ще се случи наистина, и след парламентарните избори и допълнителни преговори с ЕС планът за излизане няма да бъде реализиран. Ако все пак това се случи, което е възможност, която не трябва да бъде пренебрегвана, ще бъде подписан договор, който урежда правата на гражданите на ЕС, които вече пребивават в Обединеното Кралство. Отделен е въпросът с нагласите на обществото към чужденците, които могат да наподобят тези към българите по време на кампанията, водена от Найджъл Фараж през 2012.
Екатерина Василева: Въпреки всичко, Кралството е моят дом и това няма да се промени. Правата на гражданите на ЕС също няма да се променят поне в следващите 2 години, докато (ако) преговорите започнат и приключат. В момента всичко е в ръцете на Уестминстър и следващия лидер на Торите. И според мен Brexit просто няма да се случи – той ще е съпътстван с хиляди усложнения, загуби в милиарди (които вече започнаха), изостряне на отношенията с Европа, неизгодни сделки за търговия и т.н. и т.н. Новият премиер – Джонсън, Мей, Краб, Гоув – трябва да поеме огромния и непосилен товар да се разведе с ЕС и това би било краят на политическата му/й кариера. Затова Brexit изглежда все по-нереален на практика. Моите планове няма да се променят, отчасти защото уча право и мога да практикувам само в определени страни, но най-вече защото нищо няма да се промени в момента.
Единственото ми притеснение е поведението на известен брой хора спрямо имигрантите – този референдум сякаш им даде carte blanche да изливат помията си върху невинни поляци, мюсюлмани, пакистанци и т.н. Неприятно е да живееш някъде, където расизмът и ксенофобията имат обществени прояви.
Александър Димитров: В личен план случаят е много особен, тъй като специалността, която завърших, е английско право и право на ЕС. В известен смисъл Brexit би ми дал предимство при кандидатстването за работа, тъй като каквото и търговско споразумение да бъде постигнато между Великобритания и съюза, британските компании няма да спрат отношенията си с Европа и да се изолират от пазара. Това предполага известен ‘глад’ или поне усилено търсене на специалисти по право на ЕС, което е добре дошло за мен.
В по-общ план, дори да ограничи достъпа до работни места, изискващи по-ниско квалифициран труд, и до социалната си система, Великобритания няма да затвори вратите си за млади професионалисти. Тъй като имиграционната политика на ЕС е единна, положението на българските студенти/професионалисти няма да се различава от това на немските или френските например. Именно затова мисля, че при позиции, изискващи определени квалификации и специализация, няма да има промяна от сегашното статукво и всеки с желание и качества няма основание да се отказва от целта, която преследва.
Александър Колев: Да! Brexit дори да бъде “спрян” пак ще има преки последици върху икономиката през следващите години. Моето лично мнение, е че има два генерални сценария. 1. Великобритания задейства процедурата по напускане на ЕС, след което е възможно напускане на Шотландия от Обединеното кралство, ако Шотландия успее да изгради бюджет с минимален дефицит. 2. Отменя се процедурата по напускане и започват размирици от хората, които са гласували за него. Лесен изход от този проблем няма, а докато той е налице страната ще страда от неяснота, която ограничава дългосрочните инвестиции.
Любослав Митковски: Резултатът от референдума и Brexit са две абсолютно различни неща. Вотът беше в полза на Leave, но това няма никаква законова тежест и не означава, че UK вече не е членка. Ще излъжа, ако кажа, че възможността за Brexit не поражда несигурност относно кариерното ми развитие в UK, но дълбоко се съмнявам, че наистина ще се случи. Всъщност повечето фирми в Лондон все още не са предприели никакви мерки относно наемането на квалифицирани хора в различни сектори. След развоя на референдума например получих 3 покани за интервю от различни финансови институции. Също така, голям брой високо квалифицирани икономисти, финансисти и адвокати ме увериха, че последиците няма да са толкова фрапиращи в този аспект.
Цвета Конова: Не, но само защото към момента кариерните ми планове не са свързани с Обединеното кралство и нямам намерение да се установя тук. Въпреки това, Brexit ще се отрази на възможностите ми извън Кралството. Наскоро например получих стипендия за обучение в трета страна, която е продукт на кооперацията между Обединеното кралство и въпросната държава. Аз успях да се кандидатирам за нея, защото съм европейски студент в британска институция. В момента не е ясно дали студенти с моя статус ще имат същата възможност след една или две години. Както и не е ясно дали аз самата ще мога да се възползвам от такива опции вбъдеще.
Ако обаче реша да се върна тук, временно или за постоянно, Brexit най-вероятно ще ме засегне по-сериозно. В момента обаче не е изяснено какво точно ще се случи с европейските граждани, които вече живеят тук, или някога са.
Борис Коцев: В краткосрочен план не мисля, че напускането (ако се състои все пак) ще повлияе на кариерата ми. Не знам дали ще трябва да се регистрирам чрез работна виза при евентуално напускане, но пък не виждам защо не биха ми я дали. В дългосрочен план може би просто ще ми даде основа да се замисля къде искам да продължа развитието си. Определено обаче такъв резултат ме разубеждава за отвореността на нацията към чужд талант.
Продължението следва!
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria
