„Всичките ни проблеми са от главата ни. Оплакваме се от живота, политиците, от всичко, а нещата са вътре в нас. Където и да отидеш, ще носиш себе си. Познавам хора, които заминаха за бленуваната от тях страна на щастието Швейцария и не станаха по-щастливи. Върнаха се с недоволството си. Това, колко е кофти животът, не те определя кой си и как ще живееш. Щом не харесваш нещо в себе си, промени го.” Това казва рускинята Полина Иванова от Омск.
Тя е на 29 години и е съумяла да намери своя начин да бъде щастлива, независимо дали е в Русия, САЩ или България. Сигурно е носила тази нагласа към живота, но я свързва с Търговище, защото тук е намерила едно свое ново аз. Научила се е да се обича повече и да се харесва. А сега учи други на това.
„Съдбата, с наша помощ, подрежда стъпките ни към местата и хората, които са ни нужни, но изисква от нас да приемем, че трудностите са предизвикателства. Неща, които ще ни изведат на друга пътека, на друго наше ниво”, смята Поли.
В малкия български град, който за нея си бил истински шок след милионния Омск, я довела любовта. През 2010 г. се омъжила за българина Иван Иванов. Открили се 2 години по-рано на студентска бригада в Уилямсбърг, Вирджиния. Смятали, че преживяват кратка авантюра, след която всеки ще си замине за дома. Съдбата обаче им скроила шапка. Оказало се, че не искат да се разделят и ето, вече са заедно, а от любовта им се появил и синът им Владимир (2 г.).
„Когато дойдох в Търговище, ми беше непонятно, че не можеш в 7 часа сутринта да си поръчаш да ти донесат китайско у дома, че няма огромни фитнеси с инструктори, че стигаш от единия край на града до другия за минути. Трудно ми беше. За човек, който има диплома по световна икономика, апартамент в Русия, добър фамилен бизнес и средства, животът тук си беше предизвикателство. После свикнах и заобичах и хората, и града. Харесва ми спокойствието, многото зелени паркове и места за игра на децата, предимствата на малките разстояния и приятелския кръг”, изрежда Поли.
И двамата със съпруга й са наследници на бизнесмени. Семействата им имат успешни шивашки фирми. В Търговище обаче познават младата жена като маникюристка и фитнес инструктор. И двете й занятия не са от нямане на средства и ангажименти. Научила ги, защото не била доволна от услугите, които получавала. В същото време не смятала, че е добра идея да работи във фирмата на съпруга си, нито пък да стои само у дома с детето. „Когато не харесваш нещо, го промени, направи си го така, че да ти е хубаво”, повтаря принципа си тя.
След раждането не била доволна от промяната в тялото си. Не намерила желаните тренировки в града и потърсила в интернет. Свързала се с известен инструктор в Австралия. Дамата, която също е рускиня, й изготвила програма и следяла процеса на обновяване на духа и тялото чрез записи, които коментирали заедно.
„Тя ме научи да се вглеждам вътре в себе си. Най-важната работа е на психическо ниво. Разговорите, напътствията, които не звучат като инструкции, а познание за себе си. Това промени и цялостната ми нагласа. Преди пиех и пушех, не спортувах. Сега водя здравословен живот.
Впечатлени от резултатите, които постигнала със себе си, нейни клиентки от салона за красота започнали да я питат как да влязат във форма и те. Така продала бизнеса си с маникюри и се насочила към фитнеса и програмите за детоксикация. Изготвяли ги съвместно с нейното гуро в Австралия. Първо работила върху себе си, после започнала да помага и на другите да са по-красиви, но най-вече по-доволни от това, което имат. Десетина момичета от града са минали през съвместната програма. Някои постигнали колосални промени, което вдъхновило и нея и другите.
„Важното е да отчиташ какви са даденостите ти. Има генетика, от която не можеш да избягаш. Изключително грешно е да следваш клишетата на модата, която ни натрапват звездите, че трябва да имаш определени килограми или форми. Манекените с това си изкарват хляба, те тренират по 2-3 пъти дневно, на тежки диети са. Не може жена, която има работа, семейство, деца и ред ангажименти да постигне подобно нещо. Най-важното е, че не е нужно. Моят треньор ме научи да харесвам себе си, да работя върху тялото и духа си, да приемам своята красота без да искам да изглеждам като някой друг. На това уча и моите момичета. Имаме си затворена група, в която обсъждаме тренировките, диетите и другите неща. Същественото е, че не бива да има принуда. Да се чувстваш виновен, че днес си пропуснал фитнеса или си изял парче торта. Този принцип отнася и към другите неща в живота”, споделя своя опит Поли. Тя планира да се подготви за конкурс, на който да покаже, че можеш да изваеш тялото си без добавки и препарати, изнурителни тренировки и зверски режими. Иска да докаже, че можеш да си красив и успешен, без това да е фиксидея и маниашки начин на живот.
И защото за нея животът е движение, сега поема към София, където се мести семейството й. Няма да изостави групите си, ще тренират, контактувайки по интернет. „Утре може и извън България да замина. Не е определящо мястото, където си, а какъв си ти. Не харесвам непрекъснатите оплаквания. Не обичам да коментирам и политиката”, лаконична е тя.
Когато имала проблем по време на бременността, не искали да я вземат в болница, защото била чужда гражданка. За раждането трябвало да плаща, пак по тази причина. Тези неща обаче не били важни, защото обичала България. Най-много й харесвали София и Пловдив. В този ред на обичани български неща изрежда кухнята, планината и морето, климата, механите, които са достъпни за всички, малките разстояния в страната. Сравнява нещата с Русия и най-вече с родния Сибир, където всичко е отдалечено и студено.
За Поли България е пролет, която можеш да откриеш, ако гледаш с отворени очи и сърце. Сигурно усещането идва и от малкия директор, както нарича сина си Владимир. Малчуганът има предимството да учи три езика едновременно. У дома говорели на английски, български и руски. Предизвикателството с научаването на нашия, е свързано с много комични моменти за младата рускиня, които тя споделя с удоволствие. Разбира й се всичко, но тя разказва, че имала сладки куриози.
„Когато се женихме, ми повтаряха, че съм страхотна булка. Аз се чудех защо ми викат, че съм страшен хляб, какъвто е преводът от руски. В един магазин поисках обувки на високи топки, пък то било токчета. Мъжът ми още се шегува с израза ми – кога връщаш къщата”, смее се Поли и допълва, че човек не трябва да се приема твърде на сериозно, трябва да умее да гледа на нещата и с чувство за хумор. Заменя понятията трудно – с интересно, трябва – с искам. И й се удава.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5617868
Антоанета Марчева
