Ще стигне ли някоя българска банка до преструктуриране? Това е много важен въпрос, но отговорът ще научим едва след като на 13 август БНБ обяви резултата от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете, проведени на базата на тези резултати.
В конкретния случай преструктуриране на практика ще означава оздравяване. Или иначе казано – ако прегледът на качеството на активите покаже, че някоя банка има недостиг на капитал, спрямо нея ще трябва да бъдат предприети мерки този недостиг да бъде попълнен. Това е същността на оздравяването.
В обществото в момента битува разбирането, че процедурата по това оздравяване съдържа два съществени елемента. Първият е акционерите да попълнят недостига, а ако те не могат – тогава да се намеси държавата, която да влезе в банката като основен акционер.
Така представени мерките изглеждат ясни и безпроблемни. Но често хората забравят, че самото преструктуриране е обвързано с много на брой и сложни по своя характер законови процедури. А те обикновено трябва да се прилагат бързо – в рамките на няколко дни. На всичко отгоре България ще е може би първата държава в Европейския съюз, където банковото преструктуриране ще става по правилата на Европейската директива, въведени в националната ни правна система от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Важно е да се отбележи, че въпросната директива бе приета през май 2014-а и в мотивите за приемането й пише нещо много интересно. Там се казва: “По време на кризата тези предизвикателства (бел. ред.- липсата на адекватни инструменти за преструктуриране) бяха основната причина, която принуди държавите членки да спасяват институциите, като използват парите на данъкоплатците.
Целта на установяването на надеждна рамка за възстановяване и преструктуриране е да се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от такива действия”. Казано накратко, европейските правила въвеждат изискването за минимална намеса на държавата при преструктурирането. На европейците им е лесно да настояват за нови правила на играта, след като наляха стотици милиарди евро държавни средства за спасяването на собствените си банкови системи.
за съжаление няма финансови пазари, които са развити в сегментите, осигуряващи бързо набиране на акционерен капитал или бърза продажба на пакети от активи или на цели бизнеси – два от основните инструменти за преструктуриране на банки.
Но да караме подред. Самият Закон за възстановяване и преструктуриране е изключително обемен и сложен. Но дори бегъл поглед върху него оставя впечатлението, че държавната помощ е свързана с много “ако” и “когато”. В много от членовете на закона се казва, че държавната помощ може да бъде използвана при преструктурирането на една банка едва след като бъдат приложени всички други инструменти. При това самите инструменти са подредени в определен приоритет.
На първо място, недостигът от капитал трябва да бъде попълнен от самите акционери на банката. Тук също има много условности, тъй като според Закона за кредитните институции към отделните акционери и към парите, които те биха били готови да инвестират в капитала на банката, има редица строги изисквания. Например капиталът да е от собствени средства, тези средства да са с доказан произход и акционерът да докаже, че разполага с възможност при необходимост да окаже ликвидна подкрепа на банката.
Ако коректно разгледаме реалните възможности за капиталова подкрепа на банка у нас, която евентуално би влязла в процедура на преструктуриране, ще видим, че такава помощ може да дойде от страна на старите й акционери или от международни финансови институции като например ЕБВР. Привличането на миноритарно участие на външен частен акционер, който да отговаря на всички надзорни стандарти на БНБ, е подходящо вероятно само за голяма банка. По-малките просто трудно ще заинтересуват финансовия бизнес в ЕС.
Наред с ангажимента за акционерно попълване на капитала вървят и инструменти като продажба на пакети от банкови активи – различни видове кредити, ценни книжа, имоти и други или на цели бизнеси. За беля обаче поради неразвитите пазари у нас това са мерки, които могат да осигурят ликвидност, но не да допринесат за изчистване на капиталов недостиг. Защото изчистването на капиталов недостиг с продажбата на пакети активи или на цели бизнеси може да се получи само ако се продават проблемни банкови вземания. И то на цена, която е не по-малка от заделените по тях провизии. А това у нас е доста трудно упражнение, особено когато става дума за сделки в големи размери.
Ако изброените дотук мерки не доведат до попълване на капиталовия недостиг в банката, нуждаеща се от преструктуриране, според закона идва ред на
подстригването на депозити
Ето това вече звучи страшно – и на книга, и в действителност. Веднага трябва да уточним, че става дума за “подстригване” не на всички депозити, а само на онези, чийто размер надхвърля гарантирания по закон размер от 196 хил. лева. Средствата на гражданите и фирмите в гарантирания размер в една банка, подлежаща на преструктуриране, остават недосегаеми. Ще рече, че ако едно лице има депозит от 400 хил. лв. и банката попадне в оздравителна процедура, ще има пълна гаранция за само 196 хил. лева. А именно останалите 204 хил. лв. ще бъдат “подстригани”. Според Закона за възстановяване и преструктуриране най-малко 8% от тези 204 хил. лв., или около 16.3 хил. лв., подлежат на финансовото коафьорство. Не е казано, че вложителят задължително ще загуби тази сума.
Но така или иначе тази част от депозита ще бъде преоформена по такъв начин (например в облигации на банката), че лицето няма да може да получи веднага въпросните пари на каса. В такъв случай то или ще трябва да търси купувач на облигации, който да му ги осребри, като ги купи по някаква цена, която най-вероятно ще е под номинала им. Или ще трябва да чака падежа на тези ценни книги, който ще е след няколко години. Да не говорим, че съществува и вероятност, ако облигациите са конвертируеми, в опциите по тях да е вкаран вариант, в който при определени условия те задължително да се преобразуват в акции на банката. Целият този инструментариум е доста труднообясним, трудно е и да бъде продаден на широката публика и може да предизвика доста негативни коментари по отношение и на банковия сектор, и на БНБ.
Мостовата банка
е следващият поред финансов инструмент, който според закона и директивата може да се използва при преструктуриране на кредитни институции. Изрично е постановено да се търси възможност това да стане първо с частен капитал. Казано по друг начин – да бъде намерен инвеститор, който да е банка или да е институция, получила условен банков лиценз от БНБ. И който да придобие всички добри активи от подлежащата на преструктуриране кредитна институция заедно с всичките й задължения. А разликата между добрите и лошите активи се попълва от Фонда за преструктуриране на банки или от Фонда за гарантиране на влогове. В този случай лошата част от активите на подлежащата на преструктуриране банка подлежи на процедура по несъстоятелност. В случай че не бъде намерен частен инвеститор,
идва ред на държавата да се намеси
Тогава тя създава мостова банка, а БНБ й издава лиценз по бързата процедура и без да спазва правилата на Закона за кредитните институции. Тя поема добрите активи и всички пасиви на преструктуриращата се банка, а това, което им остане, се осребрява по процедурите за несъстоятелност. Държавата може да се намеси и директно в попълване на капитала на преструктуриращите се банки. Но само след като всички останали инструменти се окажат недостатъчни, за да се осъществи оздравяването.
В тези случаи на практика старите акционери на банката губят всякакви възможности за контрол върху нея. Управлението й се поема от извънреден управител. А когато държавата даде средства за преструктурирането на една банка, тя трябва да бъде продадена на частен инвеститор в рамките на две години. Този срок може да бъде удължаван с една година, но при извънредни обстоятелства това удължаване може да става неколкократно.
Цялата описана дотук схема с мерките за преструктуриране изглежда като едно доста сложно за изпълнение упражнение заради подреждането на отделните мерки по приоритети, заради кратките срокове, в които те трябва да бъдат приложени, и заради правните спорове, които те най-вероятно ще породят. А при ситуация, когато се налага преструктуриране, практиката е доказала, че
трябва да се действа в рамките на няколко дни
Иначе започва хаос, набъбват страховете и се подреждат опашки от разгневени вложители. Ще прибавим тук и безотговорното публично говорене на българските политици.
В този ред на мисли трябва да се молим прегледът на качеството на активите да не покаже, че някоя банка се нуждае от такова преструктуриране, което не може да стане само със силите на акционерите й и с привличането на нови инвеститори.
Ще е добре, ако се възприеме политика мерките да се прилагат комплексно. В смисъл – ако се окаже, че капиталовият недостиг не може да бъде попълнен от акционерите или с привличането на инвеститори, БНБ, която е органът по преструктуриране на банките, заедно с Министерството на финансите, да решат нуждаещата се банка да получи държавна подкрепа и едновременно с това – да започне процедурата по прилагането на останалите инструменти: подстригване на депозити и сметки, продажба на пакети от активи и т.н.
Ако тези инструменти се прилагат един след друг и едва след като покажат, че не са достатъчни да се търси държавна подкрепа, ще отнеме време. А и крие опасност да се създаде несигурност сред бизнеса и гражданите. Разбира се, има и друг начин държавата да се присъедини към процедурата по преструктуриране на една банка.
Тя може да предостави нужните за това пари на Фонда за преструктуриране, който с тези средства да се включи в попълването на капиталовия недостиг на дадена банка преди подстригването на депозитите и създаването на разни мостови банки. Такава схема обаче е изправена пред опасността подобно финансиране да бъде възприето като индиректна държавна помощ и е въпрос на тълкувание на Европейската комисия дали може да бъде дадена, или не.
