– Какъв е вашият първи прочит на резултата от Брекзит, доцент Христов?
– Това е хроника на една предизвестена смърт. Великобритания влезе на практика насила в Европейския съюз. През цялото време тя имаше и има особен статут в него, за разлика от всички останали. Тя имаше и има особени преференции по отношение на данъчно облагане, по отношение на вноски в общия бюджет на ЕС, по отношение на митническа, миграционна политика, политика по сигурността и т.н. Включително и финансова политика. Така че всъщност Великобритания беше за малко тук и си тръгва.
Само хора, които не са запознати с историята, могат да твърдят колко е ужасяващо напускането на Великобритания на Европейския съюз. Обединеното кралство подписва съюзния договор относително късно и вероятно има защо.
Докато френският президент генерал Дьо Гол беше жив, правеше всичко възможно да не допусне Великобритания в ЕС, защото според него те винаги са били троянският кон на САЩ в Европа. Това е така и сега. Европейският съюз се разклати от икономическа и социална криза и мишките напускат потъващия кораб първи. Това е, което се случва.
– Това ли е по-съществената новина – корабът потъва.
– Британският референдум е като лакмус за процесите, които се случват в съюза. Битка си дадоха две лобита вътре в международния транснационален финансов капитал, които диктуват движението на геополитиката. Това е началото на края на Европейския съюз в този му вид.
– Но Великобритания е един от най-богатите и важни членове на общността.
– Вижте, Великобритания не е онази велика империя, за която мислим. В момента тя е една деиндустриализирана държава благодарение на Европейския съюз. Тя е просто една средноголяма държава, с население около 50-60 милиона, с не кой знае колко добре работеща икономика. Не Брекзит е проблем на Европа. Проблемът е начинът, по който функционира общността, а той е такъв, че отблъсква все повече хора.
– Но все пак Лондон се смята за финансовата столица на света.
– Вероятно и ще си остане такава, докато световният капитал иска. Ситито е доста по-различно от Великобритания. То е с особен статут в държава, която е с особен статут в Европейския съюз. Освен това Ситито в Лондон работи на принципа „въздух – стока – въздух прим”. Това не е реална икономика. И е нормално Ситито да бъде против излизането, защото то играе ролята на диспечер на автономни интереси и няма да може да функционира по същия начин извън рамките на ЕС.
Покрай цялата тази шумотевица и безполезни въпроси от сорта дали е изненада резултатът от референдума, ние пропускаме да си зададем най-съществения въпрос: кой задейства този процес, защо и какво очакват от него?
– Кои са тези сили, без да навлизаме в конспиративните теории?
– Няма някакъв център, който е казал „нека Великобритания напусне”. Можем само да гадаем. Има глобални елити, които към този момент имат общи интереси. Може би това е обяснението. От друга страна, тези сили много добре са запознати със скептицизма към Европейския съюз на болшинството европейци и в частност британците, който е широко разпространен към днешна дата. Определено днешната версия на Европейския съюз не е много долюбвана.
– Какво е днес Европейският съюз?
– Със сигурност не е това, което ни го представят – най-голямото достижение на цивилизацията, най-големият вътрешен пазар с най-мощната икономика. Европейският съюз не е нищо друго освен транснационална организация на международни елити, които нямат нищо общо с така нареченото обединение на нации, държави и народи в рамките на ЕС. Това, което ни представят, е свободна зона.
Да, наистина има свободно движение на капитали и хора, но те са в една посока – от изток на запад. Затова повечето държави на изток се разрушиха отвътре – без индустрия, без човешки ресурс. Същото между другото се случва и в България, държава, която за кратко време остана без индустрия, с постоянно изтичане на човешки капитал, срещу което получава някакво подаяние от Брюксел.
– Звучи като в онзи виц, при който един ром решил да провери дали е вярна приказката, че пари при пари отиват, но после установил, че е така, но по-малкото пари отиват при повечето.
– Това е така и това се случва в Европа. Бедните източни държави се изтичат на запад. И това е големият проблем на Европейския съюз – болестта на икономиката, на обществото, на съюза.
Докато ние се упражняваме в анализи в Ташкент – тези непримирими врагове Индия и Пакистан стават членове едновременно на Шанхайската организация за сътрудничество и този клуб от локална сила се превръща в глобална икономическа сила в рамките на Евразия.
– Вече виждаме, че Испания повдига заговори за връщане на Гибралтар, Шотландия повдига въпроса за нов референдум за независимост, вероятно и други държави ще поискат нещо. Какви ще са последиците от този акт?
– Това е ефектът на доминото. Вижте, Шотландия и Северна Ирландия винаги са били проевропейски и анти Великобритания. Брекзит дава отлични възможности на двете страни от Обединеното кралство да се опитат да се откъснат от прегръдката на Лондон.
Освен това не е сигурно, че сценарият за Лондон е само лош. Британия и в момента има особен статут. И дори реално да напусне, може би няма да се промени нейният статут – пак ще е особен, но ще бъде опредметен в някой вариант, който съществува и в момента, така както направиха навремето Швейцария и Норвегия. В рамките на едно общо хлабаво пространство за свободна търговия. Нещо, което Маргарет Тачър винаги е искала. Тя и елитите, които стояха зад нея, винаги са се отнасяли отрицателно към идеята ЕС да стане една голяма свръхдържава. Великобритания няма такива интереси, всъщност тя е много по-тясно обвързана с държавите от бившата колониална общност и разбира се, със САЩ. Това няма да се промени с резултатите от референдума в петък.
– Докато Европа се лъкатуши между пряката демокрация, либерализма, хуманизма и национализма, виждаме, че на Изток се създава огромен икономически съюз. Възможно ли е в бъдеще дестабилизирана Европа да стане придатък на този пазар?
– В близко бъдеще – не. В по-далечно бъдеще може да стане придатък, но не Изтокът и новите икономически центрове, а на САЩ, при това подчертавам, че само Западна Европа ще има шанс да се влее в общия пазар със САЩ. Колкото до Източна Европа, тя в момента се превръща в погранична зона, буферна зона.
– Какъв ще бъде ефектът на Брекзит върху България?
– В България очевидно не се оценява заплахата от ефекта „Брекзит”. Да, тук има някаква свърхвъзбуда и преекспониране на темата, което за България е нормално, доколкото е подмандатна колониална територия и която се радва от това какво се случва в столицата, въпреки че това е последното нещо, което вълнува туземците. В България нито имаме представа какво се случва там, нито си даваме сметка, че то ни касае много, а още по-малко имаме яснота накъде и как да вървим.
– Ако следим действията на българския политически елит, е твърде възможно да паднем между двата стола.
– Няма такова нещо като политически елит в България. Това, което виждаме на върха на държавата от години насам, е трето поколение на хората от комунистическия елит, който е достигнал нивото на безропотния слугинаж.
Нашият гост
Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с дисертация на тема “Правна регулация и модерност – социологическо изследване на два типологични случая: Западна Европа и България” (2003). Доцент е в катедра “Приложна и институционална социология” във философско-историческия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Преподава “Социология на правото”, “Теория на модернизациите”, “Историческа социология на модерните институции” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000), Московската школа за политически изследвания. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото народно събрание.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5603109
