Информационна мъгла. Така може да бъде описана ситуацията, в която живеят няколко десетки хиляди българи във Великобритания в навечерието на вота за излизане на страната от ЕС. Причината е, че няма ясен план какви стъпки ще предприеме Лондон, ако британци гласуват да напуснат. Това ще засегне пряко и косвено българите, живеещи отвъд Ламанша, както и семействата им, разчитащи на парични преводи от тях.
Има например опасност таксите, които българските студенти плащат, да скочат до нивата, които в момента важат за страни извън ЕС. Ограничаването на достъпа до трудовия пазар може да отблъсне част от висококвалифицираните и легално работещите. За това пък тези, които преди са работили нелегално, няма да имат проблем да се “върнат” в ъндърграунда. Но ако има едно споделено чувство не само между българите, а и между много британци, това е страхът от разпад в ЕС.
Много сме, скрити сме
Според проучване на Бойко Боев, председател на Лондонската българска асоциация и популярната във Великобритания платформа за социални групи meetup.com, във Великобритания през 2014 г. официално са пребивавали около 65 хил. българи (по информация от The Annual Population Survey, годишно проучване на населението). Това число обаче не взима предвид студентите в университетите, които според директора на Британския съвет в България Любов Костова към миналата година са официално 6000 души. Нито пък полулегалните българи, добавя Мария Спирова, криминолог и редактор в издателство в Оксфорд, Южна Англия. Тя смята, че огромна част от българската диаспора във Великобритания продължава да не е официално регистрирана от британските власти, някои от хората са буквално “трафикирани” от сънародници, за да работят неофициално във ферми, и никога не са си изкарвали National Insurance Number (NINo) – национално осигурителен номер, необходим за наемане на работа на чужди граждани. Тази теза е подкрепена от данните от 2015 г., събрани от Бойко Боев – осигурителен номер в периода март 2014 – март 2015 г., са имали 44 хил. български граждани. Неофициално се твърди, че до 130 хил. българи живеят във Великобритания постоянно или за дълги периоди от време.
Ще ни гонят, няма да ни гонят
Лондонският адвокат и председател на клуба “Милениум” Румен Чолаков не смята, че ограниченията ще повлияят на студентите. “Ще бъде финансово неизгодно – самите университети искат европейци, чиито такси се финансират (временно, като заеми) от държавата, а издръжката на студентите често е приход за страната от европейски родители”, казва той. Чолаков смята още, че пречките за работа ще бъдат по-скоро досадни и бюрократични, отколкото истински бариери. “Сигурно пак ще трябва да попълваме листчета, но не вярвам, че национализмът ще вземе превес над капитализма”, убеден е той. Студентката от LSE Калина Тодорова се притеснява за ежедневните проблеми, които може да предизвика Brexit, но не само заради битовото им естество, а и заради рисковете за промяна в обществения манталитет относно правата, с които българите в ЕС свикнаха да живеят.
За Мария Спирова особено притеснителен е сценарият, който британският министър на вътрешните работи Тереза Мей подготвя – имигрантите във Великобритания, дошли от държави извън ЕС, да са заплашени от депортация, ако за период от шест години заетост не са постигнали годишна заплата от минимум 35 хил. паунда. “Никой освен заетите във финансовия сектор няма такава заплата”, казва Спирова. Като част от голямата академична европейска диаспора във Великобритания тя се притеснява и за загубата на европейско финансиране за наука, което ще е двоен удар.
Кой ще спечели
Повечето българи, с които разговаряхме, смятат, че кампанията за оставане на страната в ЕС е била много по-добре аргументирана. Но пък тази за напускане е съдържала “много по-силен емоционален и популистки заряд”, казва базираният в Лондон енергиен експерт Юлиан Попов. Изобщо, кампанията резонира сред много хора. “Референдумът преследва всички. Реклами в youtube, листовки, хора на улицата, говорещи за него, известни личности, изказващи мнение”, изброява докторантът по статистика в UCL Александър Колев. Тъй като бакалавърската си степен получава в Шотландия, точно по време на референдума за излизане на страната от Великобритания през 2014 г., той вижда много прилики в двете кампании и риториката, която използват страните. “Агресивните кампании от двете страни, гръмките обещания за промяна, ако спечели едната страна, и плашещи прогнози – от другата”, спомня си за есента на 2014 г. Александър.
Спореддокторанта от Университета в Оксфорд и старши изследовател към Института за европейски политики в СофияИвайло Яйджиев голямото разделение сред гласоподавателите е между “печелившите” и “губещите” от глобализацията, което във Великобритания се проектира върху класови различия. Според него кампаниите са доминирани от “бакалско отношение” към членството в ЕС, в което се калкулират ползи и загуби, защото британците гледат на ЕС по-скоро като на търговски блок, отколкото като “цивилизационен избор”. “С оглед централната роля, която имиграцията има в кампанията, е илюзорно да се смята, че няма да има драстично ограничаване на свободата на движение и работа на българи след потенциален Brexit, въпреки че до голяма степен това едва ли ще засегне тези, които вече са тук”, смята Яйджиев. Според Никола Пенев, който работи във финансовия сектор в Лондон, Brexit би бил пагубен както за Великобритания, така и за Европа, за България и за целия западен свят. И той, както повечето българи, е на страната на статуквото.
Въпреки това изключения не липсват. Някои българи биха предпочели да видят страната вън от ЕС, но по различни причини. Адвокатът Румен Чолаков смята, че излизането на Великобритания би дало “тласък” на интеграцията в остатъка от ЕС. “Вярвам, че евентуалното излизане на Великобритания от ЕС може да се отрази положително на европейската идея в дългосрочен план”, казва той.
Последният, но не и по важност ефект на Brexit за българите във Великобритания и извън нея може да се окаже очакваният срив на паунда. “Британската лира ще падне – лоша новина за човек като мен, който изкарва пари в тази валута, а обича да ги харчи в български левове или евро”, казва Румен Чолаков. Освен това той очаква данъците да се вдигнат, за да запълнят бюджетния дефицит от 30 млрд. лири, който финансовият министър Джордж Озбърн очаква. Докато второто надали плаши полулегалните българи в страната, първото е сериозен риск за потока на пари към България от най-сериозния инвеститор у нас – работещите в чужбина.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika
