Срещали ли сте наскоро щастливи представители на малкия и среден бизнес у нас?
Аз –не. Лесни обяснения на този казус няма. Затова ще си позволя съвсем малко история… Проблемите на малкия и средния бизнес са проблеми на пазарната икономика като генезис.
Тогава, когато те са се формирали, са произлезли от дребни занаятчии и фермери, които с времето бавно и мъчително излизат от кожата си, за да получат един по-завършен модел на предприемачество, познат от наши дни. Преди повече от столетие започва концентрация на капитала и на мощностите.
След Втората световна война и особено след т.нар. бейби бум – високата раждаемост в САЩ, като мощно индустриално ядро на света, стартира прераждане на малкия и среден бизнес. Този процес се засилва особено в Средна и Северна Европа, около специализираните предприятия в Германия.
След 60-те години на миналия век в САЩ, за които дори Барак Обама казва, че „може да имаме калпаво средно образование, обаче висшето ни е много добро”, се заражда една специална прослойка млади, образовани хора, които се впускат смело в частното предприемачество.
Така започва разцветът на малкия и среден бизнес, защото той се понася на крилата на едни много специфични дейности, свързани с високите технологии, комуникациите и други динамични сектори на икономиката.
Когато в България колабира социализма, у нас имаше малък бизнес под формата на кооперативни предприятия и някакви мощности, изграждани в последните години на живковисткия период. Тогава бе моден рефренът, че почти всеки може да стане капиталист, стига да подходи към бизнеса с малко знания и голям мерак.
Не знам дали да вярвам на т.нар. митични куфарчета с пари, раздавани от Луканов, но ако проследим внимателно появата на определени бизнеси, ще се окаже, че не всички новоизлюпени капиталисти са потрошили парите си в лукс и охолство.
Някои от тях демонстрираха качества и умения. Разбира се, не за дълго – на мнозина от тях не бе писано да продължават да успяват. Имаше и други, които си направиха дребни бизнеси от типа на копирни ателиета, малки магазинчета за какво ли не и ремонтни услуги, с които просто се изхранваха.
В първите години на 90-те имаше интерес не толкова към развитие на малкия и среден бизнес, който съществуваше хаотично, колкото към пропагандата на този вид дейност. Имаше тогава, а и сега, една Агенция за малки и средни предприятия, която издаваше дебели томове и ги разпространяваше безплатно с пари от ЕС.
Към 1997-2000 г. се срещнах с една много любопитна информация – към 37% от малките и средни предприятия у нас работят в сферата на обслужването на автомобили, в продажбата на резервни части, поддържане на автомивки, гумаджийници и т.н. Наистина в първите години от прехода преобладаваха търговията и услугите, които не изискваха голям първоначален капитал. Чисто интуитивно българите напипаха тези пазарни ниши, в които рискът е най-малък , а и имаше търсене.
Друг е въпросът, че чак през 1997 г. се основа насърчителната банка, от която този бизнес имаше нужда, но която и сега , както казват някои от опит, не работи пълноценно. Ще отбележа специално – едно от големите препятствия пред МСП е фактът, че те не могат да ползват подходяща за тях инфраструктура, която включва търговски камари и палати, които да ги консултират. Не могат да ползват и специализирана помощ от банковия сектор- малки кредити с ниски лихви, но съпроводена с управленско консултиране. Имаше опити, но неуспешни.
Ще илюстрирам това с един пример от бизнес фолклора. В почти всички банки преди кризата 1997 г., а и след това, посрещаха предприемачите с фразата: „Приятелю, имаш ли апартамент?”, „Имам“, отвръщаха му. – „Ето ти тогава 70% от стойността му и оттам нататък се оправяй!
Вярно, програмата е за малкия и среден бизнес, но ние без гаранции не работим, защото, ако ти не ни върнеш парите, какво ще кажем на нашите спестители?”.
Проблемът днес на малкия и среден бизнес е, че той се сблъсква с една рестриктивна политика от страна на банковия сектор. Среща и вид социално отхвърляне, защото отсрещната страна си мисли, че бизнесменът е хитрец- в някои случаи това е вярно. Но най-вече- нямаме държавна политика в сферата на малкия и среден бизнес.
Агенцията за МСП не провежда никаква активна политика за подбор на подходящи предприемачи за обучение, организиране на безплатни или евтини курсове за старт на дейността, консултиране по време на стартовия период.
Като прибавим и кредитите, които се дават уж на МСП , но ,всъщност, са си стандартни кредити с изключително висок лихвен спред. Какво излиза тогава?
В тази среда правенето на бизнес в България се оказва или някаква приятна авантюра, или дейност на суперинтелигетни и грамотни хора, които напипват ниши в ограничения и малък пазар или е отглас от едни пари наготово, които някои са успели да опазят и умножат.
Нека не звучи учебникарски, но за да има стабилен малък и среден бизнес в България трябва да има специални административни структури, да има ясен закон, а не този, който имаме и който не върши почти никаква работа.
Той е калпав – мога да ви засипя с примери, които са си чист абсурд. Нека напомня отново и за Българската банка за развитие, която в общи линии не кредитира този сектор. Да, ще ми посочите и добрите практики. Има ги. Но масово малките предприемачи в тази среда се превръщат в някакви жонгльори, които треперят при всеки един рутинен акт в отношенията с държавата и партньорите.
Пазят се да не ги сметнат за супербогаташи и да ги рекетират, борят се с алчни администратори, които дебело намекват за подкупи, търсят пласмент често сред целева публика, която няма добри доходи…
В крайна сметка част от тези предприемачи, независимо от големите идеи, с които тръгват, деградират до дребна търговия, която никак, ама никак не ги въодушевява. Това е нашият малък бизнес!
Има съвсем малко на брой успешни фирми, които обикновено са в сферата на IT бизнеса, които в повечето случаи са с чуждестранно участие, а българите са наемници при тях.
Това е така, защото в нашата държава – ще го кажа смело, никога не е имало и няма политика за развитие на предприемачеството и малкия бизнес като гръбнак на пазарната икономика.
Звучи тъжно, но е така. Направете тест, вижте какви искат да станат порасналите деца.
Виждат се като футболисти, полицаи, а тайно в себе си всеки копнее за държавна работа.
Защо?
Ами, защото това са ниско платени, често пъти тежки и неблагодарни професии, лишени от свободата на предприемаческата дейност, имат невисоки, но… стабилни доходи.
В графата екстри си докарват легално или не и някой лев отгоре. Оттам нататък след 25 години пазарна икономика – огледайте се, какво виждате? ———————————
Доц. д-р Пламен Пъчев, преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4439065/
