Как Доналд Тръмп стои по-близо до Путин?

Автор: Няма коментари Сподели:

С оглед на наложените стандарти на американската вътрешна и външна политика, кандидатът за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп е необичаен претендент за Белия дом. Критикуван от свои и чужди, в процеса на своята изборна кампания бизнесменът обаче получи изненадваща симпатия от неочаквано място – от президента на Руската федерация Владимир Путин.

Държавният глава на Русия нарече Тръмп „наистина брилянтна и талантлива личност”, а последният заяви, че за него е „страхотна чест” да получи такава оценка от човек, „който поне е лидер, какъвто нямаме в тази страна” (бел. р., визира се Обама). Въпреки някои следващи нюанси, двамата оставиха впечатлението, че между тях има определено ниво на разбирателство.

Примерът с топлите чувства между Тръмп и Путин обаче бе поредният случай, в който елитът на Републиканската партия трябваше да констатира с горчивина огромните различия, съществуващи между нейния ценностен порядък и този на кандидата й за президент. Един от основните фундаменти на Републиканската партия бе визията й за активна външна политика, която често се отнася с критично внимание спрямо ролята на Русия в международната политика. Този прочит е характерен за неоконсерваторите в партията, които, от Роналд Рейгън до Джордж Буш-син, имаха доминантна роля в създаването на нейния идеологически облик.

Какво ли щеше да каже Рейгън, ако бе станал свидетел на това как кандидатът на партията му получава доверието на Александър Дугин? Руският стратег и основател на концепцията на евразийството призова по-рано тази година американските граждани да подкрепят Тръмп.

Затова, когато се стигна до споменатата публична обмяна на комплименти между Тръмп и Путин, знакови лица от Републиканската партия отново призоваха бизнесмена да положи повече старание спрямо разбирането на ценностната хронология на партията, от името на която ще се явява като кандидат за президент.

Въпреки че бизнесменът си взе бележка, то това не отменя равносметката, че той вече се бе ангажирал с достатъчно тези и послания, които ревизираха републиканската концепция за външната политика на САЩ. При това, по такъв начин, че подобна ревизия срещна откликваща симпатия в кремълските среди. За какво става въпрос?

Доналд Тръмп вече се обяви за ревизия на участието на САЩ в НАТО. Според бизнесмена, страната трябва да намали своя финансов и кадрови ангажимент към Алианса. Какъв ефект би имало това за НАТО – особено в условията на нарастващи геостратегически рискове, е ясно за прогнозиране, имайки предвид, че именно САЩ осигуряват почти три четвърти от бюджета на Алианса.

Заедно с това, Тръмп разкритикува своя опонент от Демократическата партия Хилари Клинтън за това, че е подкрепила с гласа си (като бивш сенатор от Ню Йорк) войната в Ирак, както и международната акция срещу Либия (като бивш държавен секретар).

А по отношение на един от актуалните конфликти в Близкия изток – този в Сирия, Тръмп направи редица изказвания, които по-скоро могат да се тълкуват като подкрепящи сирийския президент (и руската перспектива по казуса с Башар ал-Асад), отколкото обратното. Тръмп демонстрира и доста избирателна представа за обхвата и целевите действия на руските бойни действия в Сирия, разбирайки ги като насочени единствено срещу ДАЕШ.

В същото време кандидат-президентът атакува сключеното ядрено споразумение с Иран, чието евентуално денонсиране би възпрепятствало обуславянето на Иран като един от конкурентите на Русия като доставчик на енергийни ресурси към Европа. И по-натам: въпреки че Тръмп критикува Хилари Клинтън за отказа й от компромиси с държавите, които притежават или развиват ядрен потенциал, бизнесменът демонстрира далеч по-голяма диалогичност спрямо Северна Корея. По думите му, той щял да се разбере с Ким Чен Ун, за което, най-вероятно, ще допринесе и идеята му да изтегли американските военни от Южна Корея.

На този фон, макар че многократно се афишира като приятел на Израел и порица действащия президент Обама за пасивността му в Близкия Изток, Тръмп заяви, че би бил неутрален в израелско-палестинския конфликт. За сметка на това, той не е неутрален спрямо Brexit. Евентуалното напускане на ЕС от Великобритания е свързано с редица рискове за сигурността и икономиката на съюза, които ще бонифицират алтернативни регионални интереси. Но не и според Тръмп.

Икономическите измерения на външната активност на САЩ също имат своя революционен прочит от бизнесмена. Доналд Тръмп се обяви последователно срещу редица търговски споразумения – Северно-американското споразумение за свободна търговия (НАФТА), Трансатлантическото търговско споразумение (ТТИП) и Транс-тихоокеанско партньорство (ТПП). Имайки предвид това, че насърчаването на търговията и икономическите възможности са сред постулатите на американската външна политика, включително спрямо региони като европейския и азиатския, е лесно да разберем противоречието, което Доналд Тръмп внася посредством дефанзивната си визия за протекционизъм в икономиката.

Възможно е за подобен прочит на нещата да допринасят и хората от неговия непосредствен екип. А в кръга от топ съветниците му има и някои любопитни имена. Такова, например, е това на Картър Пейдж, бивш консултант и инвеститор в руската „Газпром”. Същият е и един от най-експлицитните привърженици на руската акция в Украйна. Пол Манафорт пък, който е главният стратег на кампанията на Тръмп, има вече натрупан стаж в бранша, консултирайки включително и проруския бивш президент на Украйна Виктор Янукович.

Разбира се, не би било отговорно онова мнение, чийто критерий за аналитичност се изчерпва само с публичната декларативност на Тръмп. Тъй като последната демонстрира, че е особено гъвкава и способна на диагонални позиции. Не трябва да се подценява и ресурсът на утвърдените демокрации, които имат институционалните механизми за смекчаване на анти-системните настроения.

Но на този етап Доналд Тръмп печели както анти-системните нагласи в САЩ, така и про-системните в Русия.

https://news.bg

Предишна статия

Отново дъжд и застудяване!

Следваща статия

Да се покланяме ли на Тодор Живков?

Други интересни