Някогашното Синджирлий, сега квартал Веригово на град Хисаря е записало името си със златни букви в страниците на Априлското въстание. Веригово е известно не само с факта, че Васил Левски е създавал таен революционен комитет, а и с това, че след обесването му е пристигнал Панайот Волов и за втори път основал таен комитет за подготовката на Априлското въстание.
На днешния ден в двора на църквата под тържествените звуци на камбаната се събират хората, които оставят къщи и земя и тръгват към Копривщица, за да участват в Априлското въстание. Те тръгват със зелено копринено знаме, в средата със сърмен лъв, а над него надпис: „Свобода или смърт.” То е ушито от сетрата на Стейо Стеев, който става байрактар.
По време на въстанието Веригово е опожарено и когато се завръщат след погрома, селяните няма къде да се приютят. Тогава лейди Стангфорд дава 100 палатки, дрехи и храна на изпадналите в беда синджирлийци.
Трябва да си спомним за героизма и саможертвата на хора като Антон Билкин – председател на Тайния революционен комитет и десетките негови съселяни, дали живота си в Априлското въстание. Байрактаринът Стейо Стеев е заловен и дава знамето на един овчар от град Бяла.
След освобождението на България, Стеев заминава за Бяла, за да търси знамето. Намира овчарят Димитър Бояджиев, на когото е предал знамето, но се оказва, че овчарят го е занесъл в църквата. Там свещеник Иван го е осветил и го оставил на олтара. Синджирлийското знаме е взето от църквата през 1886 година по нареждане на Министерството на вътрешните работи и се предава за съхранение в Националния исторически музей, а по – късно в Националния етнографски музей.
Но през Втората световна война върху музея пада бомба и знамето е унищожено. През 1976 година е възстановено, осветено и оставено в къщата на Панайот Волов в Шумен. Прави се същото знаме и в град Бяла и се изнася на всички тържествени дати. Днес няма такова знаме, защото с един ревизионен акт знамето е отчислено от инвентарната книга на Националния етнографски музей.
Паметта на патриотичните вериговци е овековечена с паметни плочи и с един голям паметник, наречен „Априлци”. Пред него всяка година става тържественото честване на Априлското въстание.
Тракийски свят
Църква “Св. Димитър” |
Строена е през 1845 – 1850 г. Опожарена по време на Априлското въстание, тя отново е съградена през 1882. През 1856 г. в двора на църквата е построено първото килийно училище в селото. Обявена е за паметник на културата. Храмовият празник се чества на 26 октомври, когато се провежда и местния събор.
Отбелязваме 140 години от Априлското въстание. Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет.
Въстанието избухва предсрочно на 20 април заради предателство. По план е трябвало да започне на 1 май 1876 г. Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти.
От 95 въстанали села и градчета във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край.
https://www.24chasa.bg
