Колко хора може да издържи Земята?/на български/

Достатъчно ресурси ли има Земята, за да осигури живота на стремително растящото й население. Днес то е повече от 7 милиарда души.

Какъв е пределният брой земни жители, онзи праг, след който устойчивото развитие на планетата ще бъде вече невъзможно? 

Кореспондент на Би Би Си се залови да провери какво мислят по въпроса изследователите.

Както територията на Земята е ограничена, така и ресурсите за поддържане на живота не са безкрайни. Храната, водата, енергията няма как да стигнат за всички.

Излиза ли, че демографският растеж е реална заплаха за благополучието на нашата планета? Ни най-малко не е задължително.

Потребители и потребление

„Проблемът не е в броя живеещи на планетата хора, а в количеството потребители, и в мащабите и характера на потреблението“, твърди Дейвид Сетъруейт, старши експерт в лондонския Международен институт по екология и развитие.

В подкрепа на своята теза той цитира изказване на прославения индийски лидер Махатма Ганди (1869 – 1948): „на света има достатъчно (ресурси) за потребностите на всеки, но не и за алчността на всеки“.

До не толкова отдавна живеещите на Земята представители на съвременния човек (Homo sapiens) не са били особено много. Само преди 10 хиляди години планетата са обитавали не повече от няколко милиона души.

Чак в началото на XIX век земното население достигна един милиард. А два милиарда – едва през 20-те години на XX век.

В настоящия момент населението на Земята е над 7,3 милиарда души. Според прогнозите на ООН към 2050 г. то може да достигне 9,7 милиарда, а към 2100 година вероятно ще надхвърли 11 милиарда.

Невъзможната прогноза 

Населението расте стремително едва в последните няколко десетилетия, така че засега нямаме исторически примери, с които да си помогнем за прогнозиране на възможните бъдещи последици от този растеж.

Иначе казано, ако е вярно, че към края на века на планетата ще живеят вече над 11 милиарда души, днес знанията не ни достигат, за да предвидим дали ще бъде възможно тогава устойчиво развитие.

Сетъруейт смята, че демографският растеж в следващите две десетилетия ще става предимно в мегаполисите на тези страни, в които доходите на населението днес се оценяват като ниски или средни.

На пръв поглед увеличаването на жителите на такива градове, било то и с с няколко милиарда, не трябва да има сериозни последици в мащабите на цялата планета. Това е свързано с исторически ниското равнище на потребление сред гражданите в страните ниско и средно равнище на доходите.

Емисиите на парникови газове са добър показател за нивото на потребление в един град.

„За градовете в тези страни ние знаем, че емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове представляват не повече от един тон на човек годишно – казва Сетъруейт.– А в страните с високи доходи (и по-голямо потребление) стойностите на този показател се колебаят от 6 до 30 тона.“

Жителите на икономически благополучните страни замърсяват околната среда в значително по-голяма степен, отколкото хората, живеещи в бедните страни. Има и изключения от тази закономерност. 

Но все пак са много градските жители, чието равнище на потребление е толкова ниско, че практически не влияе върху емисиите на парникови газове.

С други думи при общо население на Земята 11 милиарда души, допълнителното натоварване върху нейните ресурси може да се окаже сравнително малко.

Ако всички посегнат към по-богат живот

Обаче светът се променя. И е напълно възможно скоро и в мегаполисите с ниски доходи, емисиите на въглероден диоксид да започнат да растат. 

Същевременно жителите на бедните страни се стремят към начина на живот и потребление, който сега изглежда нормален за държавите с високи доходи (според мнозина това би било възстановяване на социалната справедливост).

Но в такъв случай растежът на градското население би донесъл и по-сериозно натоварване върху екологията.

Австралийският учен проф. Уил Стефен вижда проблема не в растежа на населението, а в още по-стремителния растеж на световното потребление, (което, разбира се, е разпределено неравномерно по света).

Тогава човечеството може да се окаже в още по-затруднително положение.

И само при условие, че по-богатите общества бъдат готови да снижат своето равнище на потребление и позволят на правителствата си да прокарват непопулярни мерки, светът като цяло може да съкрати негативното влияние върху глобалния климат. 

Тогава ще могат по-ефективно да бъдат решавани и задачи като по-икономично използване на ресурсите и преработка на отпадъците.

Изследване, проведено от норвежки екип през 2015 г. показва, че на частни потребители се падат 60% от емисиите на парникови газове, а в използването на земя, вода и други суровинни ресурси, техният дял достига до 80 на сто.

Авторите подчертават извода си, че отговорността за проблема не е само на страните с голямо промишлено производство (като често критикувания Китай). Тя в равна степен тежи и върху самите потребители.

Но дори в масовото потребителско поведение да настанат благоприятни промени, едва ли нашата планета ще може трайно да поддържа население от 11 милиарда души.

Има ли как да станем по-малко?

Проф. Стефен смята, че населението на планетата би трябвало да се стабилизира до около 9 милиарда души, а после постепенно да се намалява чрез мерки за съкращаване на раждаемостта.

Има признаци, че такава тенденция се задава, независимо, че числеността на населението продължава да расте. От 60-те години темповете на този растеж се забавят, статистика на ООН показва, че докато през 1970-1975 г. средно в света една жена е раждала 4,7 бебета, през 2005 – 2010 те са 2,6.

И все пак ще са нужни векове до някакво чувствително намаляване на населението, казва Кори Брадшоу от университета в Аделаида, Австралия.

Той се позовава на заключенията в свое изследване от 2014 г.

Дори два милиарда души изведнъж да умрат утре – и дори всяко правителство да възприеме оспорвания контрол над раждаемостта, който Китай неотдавна прекрати (едно дете на семейство), към 2100 година на Земята ще има толкова хора, колкото и днес, може би дори повече.

Много хора твърдят, че населението и сега е доста повече от онова, което би позволило устойчиво развитие – особено като имаме предвид, че мнозина от нас неохотно биха се разделили с начина си на живот. 

Сред проблемите на Земята – редом с климатичните проблеми, кризата в биоразнообразието и мащабното замърсяване на океаните – е и фактът, че един милиард души гладуват, а още толкова системно се недохранват.

В доклад на ООН, публикуван през 2012 г., са представени 65 различни оценки за такава максимална численост на земното население, при която да е възможно устойчиво развитие на планетата.

Най-разпространеният вариант е 8 милиарда, т.е. малко повече от сегашното равнище. Но диапазонът на оценките започва от много ниската стойност два милиарда души и стига до колосални числа. В едно изследване е посочено зашеметяващото 1024 милиарда (над един трилион!).

Въпрос на избор

Тези оценки зависят от толкова много различни фактори и предположения, че е трудно да се каже коя е най-близо до истината.

В крайна сметка определящото е това как ще изберем да развиваме обществата си. Ако всички или някои от нас изберат да потребяват много ресурси, устойчиво развитие ще е възможно с по-ниско население. Ако намерим идеалния начин всеки да потребява по-малко без да жертва удобствата си, Земята ще може да издържа повече от нас.

Технологичните промени,които често са крайно непредвидими, също допират до въпроса за възможни максимум население.

В издадената през 1928 г. книга „Сянката на бъдещия свят“ Джордж Нибс предполага, че ако населението на Земята достигне 7,8 милиарда души, ще е стане необходима много по-висока ефективност в обработването и използването на земите.

Само три години по-късно Карл Бош спечели Нобелова награда за приноса си в разработването на химически торове. А това е производството, което вероятно повече от всяко друго подтикна стремителния растеж на населението през XX век.

http://dnes.dir.bg