Екип на ТРУД
ЧАСТ I
В поредица материали “Труд” ще запознае читателите си с опасностите на една от най-безумните идеи на еколозите от коалицията “За да остане природа в България” – изграждане на 15,4-километров тунел през Кресненското дефиле като част от лот 3.2 на автомагистрала “Струма”. Аргументите на природозащитниците са, че само мегасъоръжението ще гарантира опазването на биоразнообразието в местността, която попада в мрежата “Натура 2000”.
Вече дълги години зелените са слепи и глухи за стотици факти, представени от строителни експерти и учени от Българската академия на науките срещу проекта за 15,4-километровия тунел. Заключенията в десетки писмени становища и доклади по темата са, че проектът е опасен за околната среда, работниците, които ще изграждат тунела, и за местните хора. През миналата година правителството се вслуша в експертните мнения и прие алтернативен проект за преминаването на АМ “Струма” през дефилето. Вариантът включва надземен път с къси тунели и естакади. Но не се хареса на природозащитниците. В тази първа част вестникът ще въведе читателите в проблемите. В поредицата медията ще се позовава единствено на експертни становища и доклади, с които редакцията разполага.
Колкото до въпроса каква е комисионата за лобизма на псевдоеколозите, ако успеят да пробутат безумния проект за дълъг тунел през Кресна, „Труд“ ще потърси отговор чрез съответните служби като техен медиен партньор.
Проектът „Дълъг тунел“ през Кресна – гарантиран риск от радиация, земетресения и наводнения
Радиация, земетресения и наводнения – тези рискове крие проектът за 15,4-километров тунел с 2 тръби през Кресненското дефиле, който е на стойност около 1,2 млрд. евро.
Изводите са записани в докладите на наши и чужди строителни специалисти и учени от Българската академия на науките (БАН).
Въпреки безспорните доказателства, че мегатунелът е опасен, група природозащитници не допуска алтернативно решение на отсечката на автомагистрала “Струма”.
Предисторията
Проектирането на АМ “Струма” започва през 1997 г. Тя е част от трансевропейския коридор №4, който свързва страните от Централна Европа с Егейско море. Отсечката е от ключово значение за целия Европейски съюз.
Проектирането на аутобана минава през десетки перипетии, които през годините са преодолени, но до днес на дневен ред стои изграждането на лот 3.2 “Крупник – Кресна”. Именно това е участъкът през Кресненското дефиле.
Зелените са против прокарването на надземен път през пролома, като настояват за изграждането на 15,4-километров тунел. Аргументите им са, че на базата на извършената оценка за влияние върху околната среда (ОВОС) единствено този вариант гарантира опазването на флората и фауната в Кресненското дефиле, което е част от мрежата от защитени територии “Натура 2000”.
В същото време дефилето продължава да е сред от най-опасните пътни участъци в България, като статистиката на Пътна полиция показва, че това е това е едно от местата с най-много катастрофи и жертви.
Причините
Още през 2001 г. у нас пристигат представители на Постоянния комитет на Бернската конвенция – звеното, което съблюдава дали страните членки на Съвета на Европа спазват екологичните предписания, описани в конвенцията.
Препоръката на Комитета е България да се откаже от маршрут през дефилето и да търси алтернативи. През 2004-та зелените прокарват идеята за 15,4-километровия тунел, който впоследствие е одобрен от комитета.
През следващите години никое правителство не започва изграждането, като чак през 2013 г. е обявена тръжна процедура за изработката на идеен проект на мегасъоръжението. Поръчката е спечелена от консорциума “Виа план – Амберг”, в който има солидно швейцарско участие.
Именно от тази страна зелените получават част от безвъзмездното финансиране, с което реализират проекти из цяла България. Впоследствие договорът с консорциума е развален. На власт идва кабинетът “Борисов 2”, който предлага алтернатива на мегатунела – надземна магистрала с къси тунели и естакади.
През есента на м.г. еколозите изпратиха поредния сигнал до Комитета на Бернската конвенция, защото България нарушавала договорката пътят през Кресненското дефиле да е под земята. Звеното заседава от 1 до 4 декември в Страсбург, а по казуса решението беше да няма наказание за страната ни, а случаят ще бъде разгледан отново през т.г.
Експертите
Докато еколозите се противят на новия вариант, който е и по-евтин – вместо 1,2 милиарда евро, цената е около 250 млн. евро, учени и строителни експерти подеха инициативата да обяснят на обществото опасностите, които крие изграждането и експлоатацията на 15,4-киометровия тунел.
Против съоръжението се обявяват членове на БАН, Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Камарата на строителите в България (КСБ), Българската браншова камара “Пътища” (ББКП), Българската браншова асоциация “Пътна безопасност”, Сдружението на пътните инженери и консултанти (СПИК), Българската асоциация “Интелигентни транспортни системи” (БАИТС). Редакцията на “Труд” разполага с редица експертни становища, които доказват колко безсмислен, скъп и рисков е планът за мегатунел.
В писмо до Постоянния комитет на Бернската конвенция изброените организации съобщават, че за да не бъдат обвинени в пристрастност като представители на българския бизнес, са потърсили и експертни мнения от чужбина.
“КСБ възлага изготвянето на екологична оценка на гръцката фирма ЕНВЕКО. Извършат се допълнителни геоложки, хидрогеоложки, сеизмични, тектонични проучвания, анализ и оценка на естествените радиоактивни елементи в района на Кресненското дефиле от високо признати учени като проф. д-р Рикардо Оливера от Нов университет на Лисабон, бивш президент на Международната асоциация по инженерна геология, проф. д-р Пол Маринус от Националния технически университет в Атина и бивш президент на Международната асоциация по инженерна геология, д-р Харалампос Сароглоу от Националния технически университет в Атина и гостуващ лектор в Империал колидж, Лондон”, пишат организациите.
Заключенията на чуждите експерти съвпадат със становищата на учените от БАН (проф. д-р Стефан Шанов, доц. д-р Николай Добрев, проф. д-р Алексей Бендерев, доц. д-р Стефчо Стойнев) и от Минно-геоложкия университет (доц. д-р Кирил Ангелов, доц. д-р Илия Божков) и др.
А именно, “че вземането на решение за строителство на “Дълъг тунел” се базирало на недобре и непълно проучени условия и не са отчетени всички фактори, влияещи както на техническите, така и на екологичните условия”. На базата на изводите си строителният бранш категорично препоръчва алтернативния вариант, избран от правителството – къси тунели, естакади и надземен път”.
Експертите и учените предупреждават и за рисковете – налице е завишено радиоактивно лъчение, което поставя под риск хората, които ще прокопават тунела. Причина за радиацията е намиращото се в близост ураново находище, а отделно подземните скални масиви са естествен източник на лъчение. Данните са от доклад от 2015 г., озаглавен “Анализ и оценка на естествените радиоактивни елементи на терена на АМ “Струма” лот 3.2”.
Радиационите скали и почва, които ще бъдат изкопани, са 8 млн. куб. м – такова огромно количество ще заема умопомрачителна площ, на всичкото отгоре ще има лъчение. Депа за тези кубици няма и на практика те ще се трупат в Кресненското дефиле, което ще е пагубно за защитените растителни и животински видове, както и голям риск за местните хора.
Отделно Кресненското дефиле е в една от най-сеизмично активните области от тази част на Балканския полуостров. Мегатунелът пресича “основните активни структури, които са генерирали едно от най-силните в този район земетресения”. Данните са от експертна оценка на сеизмичната опасност, изготвена от проф. Стефан Шанов. В нея е описано, че Крупнишкият разлом пресича трасето на АМ “Струма” “точно пред северния вход на тунелите при един от вариантите на магистралата”. Според оценката има много доказателства, че при земетресението от 7,8 по Рихтер през 1904 г. се е активирал именно той. Друга опасност е Яворовският разлом, който също пресича трасето.
Хидроложкото становище на проф. д-р Алексей Бендерев, ръководител секция “Хидрогеология” в Геологическия институт на БАН, също показва, че има опасност “при преминаване на тунела на малка дълбочина под някои реки (дерета) притоци на р. Струма. Възможно е обрушване и допълнително напукване на масива над тунела в резултат на евентуалните взривни работи. Такива могат да бъдат участъците под реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Габровското дере и др.”, пише проф. Бендерев.
На преден план са изтъкнати изключително скъпото строителство и последващата поддръжка на мегасъоръжението.
Строителство и поддръжка
1 925 000 щатски долара за осветление, 5 770 000 долара за поддръжка на вентилацията, 2 310 000 долара за заплати на персонала и 7 700 000 долара за обща експлоатация – толкова са годишните разходи за 15,4-километровия тунел. Данните са от становище на инж. Павел Диковски, който прави следните изводи: 1. Не съществува ясна визия как ще бъде осигурен финансов ресурс за нормална “европейска” експлоатация на тунел с мегадължина от 15,4 км. 2. Ако такъв ресурс бъде осигурен, как ще се отрази той на бюджета за текущ ремонт и поддържане на Републиканската пътна мрежа. 3. Отчитат ли се реално редица разходи, които ще бъдат непредвидени, вкл. рехабилитацията на съществуващия Е-79 след изграждането на тунела. 4. Разходите на превозвачите при ограничителния режим на движение по време на строителство с такъв дълъг срок на изпълнение.
“Смятам, че това са достатъчно сериозни въпроси, които следва да намерят своето реално решение, преди да се вземе окончателното решение за съдбата на лот 3.2 на АМ “Струма”, пише експертът и допълва: “Тук съвсем съзнателно няма да се спирам на предложението на авторите на проекта на тунела за евакуация на всички 37 вида защитени птици, змии усойници и костенурки, които следва да бъдат “хванати” и евакуирани извън зоната на строителните площадки, може би в спа център в Банско. Същото важи и за решението тунелът да бъде прокаран по безвзривен способ. Но това са други теми, които няма да засягам.”
Годишни разходи за мегатунела :
през Кресненското дефиле
Консуматив Пари
Осветление $1 925 000
Вентилация $5 770 000
Заплати за персонала $2 310 000
Експлоатация и поддържане $7 700 000
Общо $17 705 000′
Обективни факти
От МОСВ също не са съгласни
Съгласие, че мегатунелът е опасен и нерентабилен, изразиха и от МОСВ. Още през декември м.г. “Труд” писа, че е получил отговор от ведомството на въпросите, свързани със сигналите на еколозите до Постоянния комитет на Бернската конвенция.
От МОСВ тогава отговориха, че са имали представители на заседанието на комитета в Страсбург, провело се от 1 до 4 декември. Те бяха там, за да се възпротивят на отварянето на досието (един вид наказателна процедура) за строежа на АМ “Струма”.
В отговора на ведомството пишеше, че “българската делегация е заявила категорична позиция, че затвореното през 2010 г. досие за Кресненското дефиле не следва да бъде отваряно”.
В подкрепа на тази позиция били представени мотиви, доказващи необходимостта от друг вариант за строителството на лот 3.2 на автомагистрала “Струма”, различен от одобрения през 2008 г. дълъг тунел в дефилето. От МОСВ разясняват:
“Необходимостта от разглеждане на нови варианти за изграждане на този участък е продиктувана от множество научно обосновани фактори като: високосеизмичната зона, в която попада дефилето, предполага риск от разрушаване на дългия тунел, което представлява заплаха за живота и здравето на хората. Има два разлома, пресичащи тунела, а именно Крупнишкият и Яворовският разлом. Налице е по-висока радиоактивност на района, което може да застраши здравето на хората в етапа на строителството. Тунелът трябва да бъде отводняван, което ще засегне биологичното разнообразие. Ще бъдат нарушени допълнителни територии заради депониране на големи количества скална и земна маса от тунела, която е с повишена радиоактивност.”
Четете в следващата втора част за опасността от земетресения в Кресненското дефиле и какви са рисковете от трусове при строежа на мегатунел.
http://www.trud.bg
