Най-важният инструмент в ръцете на един чиновник е внушаването на чувство за вина у гражданина!
Много е важно да пристигнеш в службата минута преди началото на работния ден. Веднага след това трябва да се отвори папка с някоя преписка или проект, а след около 30 минути спокойно може да се отиде за кафе или да се изпуши цигара. Прави лошо впечатление, ако не ходиш на обяд, защото ще си помислят, че се натягаш.
Щом се върнеш от едночасовата почивка, пак е важно да си над папката поне 30 минути. Хубаво, разбира се, е да попиташ някой около себе си нещо по темата. Следобедното кафе може и да е по-дълго, но ако се задържиш на бюрото дори и минута след края на работния ден, ще си навлечеш врагове.
Трябва да се научат жизненоважни изрази като „Нямаме такава практика“, „Не ми влиза във функционалните задължения“, „Има Кодекс на труда, ако ме видят от синдикатите, ще си имам големи неприятности“.
С цялото ми уважение към работещите в държавните структури мнозинството в администрацията работи така. А във външните си прояви е още по-плашещо. Тя е създадена, за да бъде враждебна към гражданите.
Дори и да е добър човекът по природа, попадне ли в държавната или общинската администрация, рано или късно се пречупва и слага маска на отвращение, започва да се държи с клиентите на организацията си като с говеда. Висок тон, изнервеност и безкрайна алчност за документи, изисквания, опашки, чакане.
Чиновниците знаят всичко и е много странно, че ти никога не знаеш къде да се наредиш, какво да носиш и колко време ще погубиш в тесните коридори на което и да е учреждение. А най-важният инструмент в ръцете на един чиновник е внушаването на чувство за вина.
Да, ние сме виновни за всичко, дори когато си търсим правата. Ние сме кухи лейки, както успя да ни определи онзи – от социалното министерство.
Убеден съм, че този чиновник, който нарече организатора на протеста на майките на деца с увреждания „куха лейка“, е подходил с разбиране и дори съчувствие.
Той на своя си административно-битов диалект е казал на родителите: мили мои, как може да не проучите кога трябва да протестирате и кога не, не виждате ли, че тук няма никого?
И съм убеден, че е казал графика на министъра, защото чиновниците мразят повече от гражданите единствено своите си началници и с удоволствие биха помогнали на тълпата да ги премаже, като любезно им предостави маршрута на началника за дома.
Всеки чиновник смята, че разбира от своя ресор повече от министъра дори, а единствената причина лично той да не е министър е, че поради неясни обстоятелства не са му дали шанс. Може би дори има и някаква конспирация.
Отношението на чиновника към гражданите е същото като това на майсторите водопровочици, каналджии, жичкаджии… „Господине, кой ви е слагал инсталацията? Може ли такава некадърност?“ Ами майстори, господине, са ги слагали – майстори като вас! По същия начин чиновниците се отвращават и дразнят от хаоса, който сами са си организирали.
Когато влезете в една администрация, първото, което ще видите, е каса, банков клон или банкомат, а веднага след това на лист А4 ще прочетете: „Тук не е информация!“
След това ще прочетете същото послание на всяка врата. За нещастие в такъв случай ви трябва тъкмо информация. Налепени са безброй препоръки, напътствия, дори график с почивките на чиновниците, но никъде няма да намерите „Информация“. Това са най-важните послания: платете таксата, почиваме по график и не даваме информация.
Да, кухи лейки сме, че не знаем как функционира администрацията. Ако същия онзи Светослав Славчев го спрете учтиво в същия двор на министерството и го попитате: „Така и така, г-н Славчев, знаете ли къде е министърът сега – на заседание на Министерския съвет или на минипарламентарния контрол?“, със сигурност ще ви се изсмее, защото…
Не даваме информация, тук е сериозна институция! Но за наше съжаление тези организации не допускат реформи, които да позволят, когато влезеш в институция, да чуеш: „Как можем да ви помогнем, госпожо/господине?“
И сме кухи лейки, че настояваме за това по време на избори и най-вече след тях.
Бърза реакция!
Социалният министър Ивайло Калфин набързо насмете своя подчинен заради „недопустимото отношение към майките на деца с увреждания“. Светослав Славчев, главен експерт в звено „Сигурност на информацията и подготовка за отбрана“, стана популярен в негативен смисъл, когато в социалните мрежи се завъртя клип, в който нарича организатора на протеста на майките на деца с увреждания „градинска куха лейка”.
Видеото показва грубото отношение на служителя към протестиращите. Той им обяснил, че протест не се прави в сряда заради правителственото заседание и парламентарния блицконтрол.
http://www.trud.bg
