Майкъл Мертес, германски представител за Израел във фондацията „Конрад Аденауер”
Наскоро попаднах на интересен документ (може да се намери тук: kas.de ), който подробно представя конференция, състояла се в Израел на 07.05.2013 г., под наслов „Приносът на евреите в европейския интеграционен проект.”
Той съдържа записи на речите, произнесени от различни еврейски и европейски представители, присъствали на конференцията, спонсорирана от германската фондация „Конрад Аденауер,” речи, които си струва да бъдат прочетени.
Д-р Шарон Пардо (Sharon Pardo) в своите „приветствени бележки” открива конференцията с изобилие от отвратителни хвалби за евреите като за „Избрания народ на Европа” и като за „същността на европейската принадлежност.”
Като пример за причината на тези хвалби се посочва, че „през двадесетото столетие евреите са били главният космополитен, интеграционен елемент в Централна Европа: те са били нейната интелектуална спойка, кондензирана версия на нейния дух, създатели на духовното ѝ единство,” но най-вече заради факта, че те са, и са били, главните популяризатори и подбудители на „мултикултурализирането” на Европа – т.е. на принудителната интеграция и унищожаването на идентичността, културата и традициите на местните бели европейци, които сега, благодарение на този мултикултурализъм, изглежда ще бъдат заменени от ислямски халифат, за който по всяка вероятност ще бъдат характерни квартали, пълни с престъпления, тероризъм, масови изнасилвания и брутална и продължителна кръвопролитна война.
Представете си да организирате международна конференция, на която европейски лектори обявят, че белите са „избраният народ на Израел” и „есенцията на юдаизма” поради водещата им роля в унищожаването на еврейската идентичност и насилствената интеграция на милиони черни и мюсюлмани в Израел, и ще добиете представа колко абсурдно и обидно звучи всичко това.
Израел няма да оцелее без мултикултурализъм. Помогнете да спасим Израел.
Посланието и тонът на документа в основата си са такива, че заради мнимия еврейски Холокост Европа трябва да бъде смесена и размесена с диваци от Третия свят, за да могат белите да изкупят непростимия грях, че са позволили „избраните от Бога” да пострадат.
Това размесване и умишлено унищожаване на европейската идентичност и бялата раса винаги е било целта на ЕС. Ричард Куденхов-Калерги (Richard Coudenhove-Kalergi), чиито идеи са вдъхновили ЕС и европейския „интеграционен проект,” пише в своята книга „Практически идеализъм” (Practical Idealism), че
„Човекът на бъдещето ще бъде от смесена раса. Днешните раси и класи постепенно ще изчезнат поради изчезването на времето, пространството и предразсъдъците. Евразийско-негроидната раса на бъдещето, подобна по своя външен вид на древните египтяни, ще замени разнообразието от народи с разнообразие от индивиди.“
Калерги пише за евреите като за „духовната аристокрация на Европа” и твърди, че еманципацията им от техните гета е подарък от Провидението, който чрез благодатта на Духа ще „даде на Европа нова аристократична раса.”
Бих искал да можеше да се каже, че планът на Калерги за размесването на Европа, управлявана от евреи, е само нещо като параноидна, антисемитска, конспиративна теория, но за съжаление изглежда, че е реалност, на която този документ може само да служи за доказателство. Записите на докладите, представени в него, представляват типичното оплакване от заплахата на антисемитизма, който бихте очаквали след такава конференция, както и от историята на някои знаменити евреи, които са били инструмент за превръщането на „интеграционния проект” на ЕС в релност, като например Валтер Ратенау (Walter Rathenau) и Фриц Бауер (Fritz Bauer).
Светецът-патрон на императива за вината на белите за Холокоста – Фриц Бауер
Бауер е възхваляван заради ролята му като обвинител във втория процес за Аушвиц от 1963-65 г., в който той успешно прехвърля вината за мнимия геноцид над евреите от ръководството на Национал-Социалистическата партия не само върху германците, но и колективно върху всички европейци. Това, разбира се, е много по-благоприятен изход за евреите, тъй като им дава възможност да са безупречни и в същото време морално да обезоръжат своите европейски съперници и затова Бауер е толкова почитан, по-специално заради това, че престъплението срещу човечеството, извършено от германците, става съществена част от германската и европейска историческа памет в голяма степен благодарение на усилията на Фриц Бауер. Без него германското общество щеше да продължи да живее в неведение относно престъпленията на нацистите още дълго време.
Най-шокиращата част от документа е докладът на Майкъл Мертес (Michael Mertes), който не е евреин, а по-скоро мразещ себе си германец. Мертес очевидно е толкова съсипан от расова вина и омраза към собствения си германски народ, че твърди, че изпитва „дълбоко неудобство от символите на национална гордост като националния флаг, националния химн и националните празници.”
Мертес описва водещата сила зад европейския интеграционен проект с неговите филосемитски и антинационалистични черти по следния начин:„Национализмът (във всеки случай неговата етноцентрична версия) идентифицира евреите като враждебно малцинство и ги изключва от Volksgemeinschaft – националната общност, като в крайна сметка ги третира като врагове, които нямат право на живот. В този смисъл борбата срещу национализма и антисемитизма винаги са били двете страни на една и съща монета.“
Така проектът за унищожаване на европейските граници и превръщането на белите в малцинство в техните собствени страни, за да се осигури перманентна сигурност за евреите, е необходимост, която измества всякакви възможни негативни последствия, които могат да са резултат него и затова Мертес ентусиазирано и енергично работи в тази посока.
За да видим нещата в перспектива, това е германец, намиращ се в изключително националистичната и хипер расистка държава Израел, който съвсем буквално е в заговор за изтреблението на собствения си народ като възмездие за Холокоста – събитие, което уж се е случило преди 70 годни на хора, извършено от хора, които вече отдавна не са живи. Трябва да се има предвид също и факта, че Израел е етнически хомогенна държава, която редовно експулсира неевреи и изисква ДНК тест за получаване на израелско гражданство.
Мертес стига дори дотам, че да обещава, че ако ръководената от евреите насилствена интеграция/геноцид върху европейците причини големи брожения, въвеждането на спешен закон, който ще забрани на националистите да гласуват, което той определя като „ядрена опция,” би могло да даде много добри резултати:
„В случай че европейската криза значително засили десните екстремистки партии, които открито защитават антимигрантска политика и антисемитски настроения, Член 7 може да стане сериозна опция:“
Член 7 е цитиран както следва:
„Съветът, действайки с мнозинство от четири пети от членовете си, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да реши, че има явен риск от сериозно нарушение на ценностите, посочени в Член 2, от страна-членка на съюза … (Съветът) може да реши да ограничи определени права, произтичащи от прилагането на договорите спрямо страната-членка под въпрос, включително и правата за гласуване на представителите на правителството на тази страна в Съвета.”
Че те ще бомбардират страната, в случай че стане националистична, като използват мнимия Холокост като претекст, е нещо, което Мертес ясно загатва, като дава пример със Сърбия:
„Може да се създаде ситуация, в която императивите „Никога повече война!” и „Никога повече геноцид!” да бъдат взаимно несъвместими и тогава на императива „Никога повече геноцид!” трябва да се даде морално предимство, в случай че има някакви съмнения. Когато „червено-зеленото” германско правителство на канцлера Герхард Шрьодер (социал-демократ) взе решение в началото на 1999 г. да участва във военната кампания на НАТО срещу Сърбия, за да защити етническите албанци от Косово, външният министър Йожка Фишер (един от основателите на пацифистката Зелена партия) оправда тази стъпка, цитирайки императива „Никога повече Аушвиц!”.
„Шоа (Холокост на иврит – б.пр.) има силно, и дори нарастващо, влияние в европейската интеграция,” казва Мертес, уверявайки отново евреите, че „борбата срещу антисемитизма е приоритет номер едно в дневния ред на европейските елити и институции.”
Изводите от тези твърдения са наистина доста зловещи.
Това, което правят Мартес и останалите европейски лидери като него, които поставят интересите на чужди народи над тези на собстевение си, е извършване на сериозно престъпление по всякакви рационални определения, а също така е и геноцид според официалното определение на ООН.
„Член II: Според настоящата Конвенция, геноцид означава което и да е от следните действия, извършени с цел унищожаване, изцяло или отчасти, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група:
(а) Убиване членове на групата;
(б) Причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членове на групата;
(в) Умишлено създаване сред групата на условия за живот, така изчислени, че да доведат до физическото ѝ унищожение изцяло или частично;
(г) Налагане на средства, предназначени да предотвратят раждаемостта сред групата;
(д) Насилствено прехвърляне на деца от групата в друга група.“
Представител от Испания, Алваро Албачете (Alvaro Albacete), държи подобна реч, като използва по-специално историята на Инквизицията като морален претекст за допускането на масова имиграция в Испания и т.нар. Холокост за Европа в по-общ план.
Тези теми са много показателни по отношение характера на конференцията. Европейските представители не само обясняват колко хубаво нещо е интеграцията и колко прекрасно е това, че Европа е на път да се превърне в голяма прелестна мултикултурна утопия, но и освен това благодарят на евреите за централната им роля в извършването на това, като правят твърдения като следното:
„Това е инциатива от особено значение за испанското правителство … да насочи реформата в наказателното право по отношение на публичното подбуждане към насилие или омраза, насочени към определена група, формирана на основа на религия, произход, или етнически произход (антисемитизъм в тесния смисъл на думата), а също така публично омаловажаване, отричане или тривиализиране на престъпления на геноцид (отричането на Холокоста).”
И това: „Испания не е антисемитска страна. Но в Испания има известни антисемитски настроениея. Говоренето с език на омразата е разрушително и заразително, а моралното падение, което го съпровожда, лесно се превръща в демагогия. По тази причина трябва да сме толкова ясни, колкото ни го позволява езикът: антисемитизмът и всеки друг вид дискриминация нямат място в света на двадесет и първия век, в който живеем. Това е, което искаме за Испания и за целия европейски континент.”
Не е необходимо да си гений, за да прочетеш между редовете какво означават цитираните по-горе твърдения и да разбереш каква е всъщност целта на принудителната интеграция: не защото „разнообразието” е реална сила, нито защото раждаемостта сред европейците е ниска, нито алтруистичното помагане на „бежанци” в нужда. Целта е да се унищожи Европа и европейците като отмъщение за Холокоста, т.е. наказание, а също и да се предотврати завинаги способността им да се организират и да се надигнат, за да изтръгнат политическия контрол от евреите и да го върнат отново обратно в ръцете на собствените си народи, както направиха германците през 1930-те.
Това е, бих отбелязал, единственото нещо, което има смисъл. Разнообразието със сигурност не е сила, а слабост, както доказват всички данни и както всеки може да види. Ниската раждаемост може да бъде регулирана просто чрез правителствени програми за насърчаването ѝ. По-голямата част от т. нар. „бежанци” първо, изобщо не идват от действително засегнати от война страни и второ, млади мъже във военна възраст – в случай че страната им наистина е във война – би трябвало да са вкъщи и по-скоро да се борят, отколкото да нахлуват в Европа и да искат да получат всичко без пари.
Евреите искат европейците никога повече отново да нямат способността да гласуват за антиеврейско правителство, a от друга страна това е и перфектият смисъл – досега те свършиха много добра работа по осъществяването на тази цел.
Въпреки това играта все още не е напълно завършена.
Източник: theendofzion.com
