НА ЖЕНИТЕ С ЛЮБОВ
Ирина Кирилова
Да бъдеш жена е много трудно нещо. Това значи като отвориш очи сутрин да се усмихнеш на съпруга си, да прегърнеш с усмивка децата си и да си пееш, докато приготвяш закуската.
Още по- трудно е да бъдеш жена през деня. Чака те трудов ден, в който трябва да посрещаш хората усмихната, да вършиш работата си с удоволствие, да бъдеш устойчива и търпелива.
Да не говорим за това, че трябва да си хубава, за да радваш очите на колежките си и на мъжете. Защото кой от нас не иска да бъде харесван?
Да бъдеш жена е много трудно. Защото след трудовия ден идва вечерта, в която уморена се завръщаш у дома.
И трябва с усмивка да кажеш : „Добър вечер”, с усмивка да споделиш пролемите си и с усмивка да започнеш да готвиш.
Защото семейството чака теб. И докато мъжът чете вестник или гледа Евроспорт, ти трябва да продължиш да се трудиш, за да спретнеш една трапеза, от която всички в къщи да останат доволни.
Да бъдеш жена е много трудно. Защото трябва да родиш деца. И това божие чудо, което се получава от любовта на жената и мъжа, трябва да расте у теб спокойно, бавно, ден подир ден девет месеца.
За да се роди едно създание, което е толкова обичано от майката, че няма друга такава обич. И трябва да се отдадеш изцяло на него, да переш, чистиш, готвиш, гладиш, докато отгледаш това дете, което не винаги е благодарно в живота.
И дори когато не ти харесва поведението на детето ти, трябва да се усмихваш и да стискаш зъби, за да не заплачеш пред него. Защото едно дете не бива да вижда безсилието на една майка. За него тя е тази, която може да прави всичко, да изтърпява всичко, да се справя с всички проблеми.
Да бъдеш жена е много трудно. Защото твоите ръце трябва да люлеят и внуците. И тогава обичта става двойна и се чудиш какво е това божие създание, което прави щастлива не само теб, но и двамата млади хора, създали този нов живот.
Да бъдеш жена е много трудно. Защото и жените остаряват. Побеляват косите, уморяват се краката, отпускат се ръцете и вниманието към тях става по- малко. Защото останалите в къщи виждат, че я няма онази млада, сръчна жена, която се е справяла с всичко.
И тогава вече не можеш да бъдеш усмихната. Тогава очите ти са тъжни, сърцето наскърбено, а волята – пречупена. И си мислиш за младините и си казваш: „Къде са те? Защо така бързо отлетяха годините?”
Но идва ден, в който синът или дъщерята ти казват: „Бъди спокойна, мамо, нищо че си остаряла, сега ние ще ти се усмихваме, както ти се усмихваше на нас.”
И ти става драго и мило, че животът е една въртележка, че всеки е бил млад и ще бъде стар, но животът е повторим, така, както е повторима природата.
Затова се усмихнете, подарете си щастливи часове и знайте, че животът е най – хубавото нещо, което имаме на този свят!
Тракийски Свят
