ШУМЕРСКИЯТ Е-МЕ-ГИР ПРОГОВАРЯ НА БЪЛГАРСКИ
(Доклад на ХХ-та Конференция Варна – 21.11.2015г.) [1]
Борис П. Атанасов
(Институт по органична химия при БАН, София)
Що за дума е това ЕМЕГИР (явно ‘чуждица’), че да бъде дори в заглавието? Определението „шумерският” подсказва, че е шумерска дума и я намираме във всеки речник (предимно на английски), че значи ‘език’. В най-големия интернет-достъпен (но труден за ползване от неспециаисти) ePSD /електронен Пенсилвански Шумерски Речник/ е показано как се сричкува тази дума: E-ME-GIR. От същия речник намираме значението на всяка сричка: „Е” – ‘дом, храм’; „МЕ” – ‘свещени правила на живота, правда, етика’ и „ГИР” или „ГАР” – ‘племе, народ’. Бихме казали, че за шумерите тяхния език е „народен храм на правдата”. Удивително, нали? Не знам друг народ да е давал такова определение за езика си. Но всички речници от шумерски са предимно на английски или друг език, но не и на български. В резултат на огромната любознателност на българина, който иска да знае корените на своята древна история, лавинообразно нарастнаха данните за дълбоката ни връзка с народите от Близкия Изток, където повече от две хилядолетия шумерският език е бил ‘международен’, силно вграден в езиците на много народи и наверно … на древните българи. До такъв извод са стигнали много наши ентусиасти, но повечето от тях не са имали достъп и знание на чужди езици, за да преведат коректно важни думи. И нашата ‘аматьорска историография’ е пълна със „свободни преводи” /най-често от незнание, но и от желание да се преведе в съответствие с лично-написания текст/ и се получава „галиматия”. Тя продължава и до сега. Значи има нужда от ‘шумеро-български речник’, който да позволи всеки българин да прави коректни преводи и да разбира смисъла на много думи зарити от забравата за нас самите. Многозначността на повечето шумерски думи (което не е пречка при говор или текст, но е цял проблем, ако е отделна дума) затруднява ползването им от речник и дори правенето на ‘абсолютен’ речник. Затова преведохме английските значения на български от два достъпни в интернет речника на Даниел Фоксвог [2] и Джон Халлоран [3] и ги предоставяме на свободно ползване. Преводите не са формални /машинни/, а при съгласуван избор и предимно употребявани.
За да потвърдя гореказаното за неверни преводи бих привел пример с една редакционна статия в книжка 34 на списанието „Авитохол” на стр. 117: „…шумерското название на Южна Месопотамия – Киенгин (Ки-ен-гин)”. Мисля, че това е грешка. Верното е „калам – ‘Страната” и се отнася до цяла Южна Месопотамия. Или описателно: Nig-a-erem nig-a-zi(g) Kalam-ma mi-ni-in-gar-ra, както го е записал Игор М. Дьяконов [5] в „Истории Мидии” (т.1, с.122, изд. „Нагил Еви”, Баку, 2012). В известните шумерски речници няма сричката „гин”, но има „гир” както в ки-ен-гир, което е самоназвание на шумерите („племето владетели на земята”). Други примери има много, но задачата ни не да ги обсъждаме (нека всеки, който е грешил сам да се поправя), а да ви убедим да ползвате речниците и да ви разкажа накратко какво следва от усиленото им ползване.
Изтеглете речниците и сравнявайте превода от двата, желателно е да знаете текстове /макар и преводни/. където е употребена интересуващата ви дума. Така се надяваме да намерите най-точно нейния смисъл. Как изглеждат първите страници на речниците виж по-долу.
Преди повече от 22 години големият ми внук (тогава съвсем малък) ме запита как се казва бащата на първия български хан. Гимназиалните ми познания позволиха веднага да му отговоря. Но той продължи да пита за дядо му. А аз млъкнах. Дълбоко осъзнах, че знанията ми са далече непълни и почнах да търся, за да му кажа. Разбрах, че тази ‘престъпна непълнота’ на образованието ми е ‘академична непълнота’, че въпросът е под табу и трябва да се чете ‘апокрифна литерарура’. И започнах с П.Добрев, и четях все повече и повече, но отговор не намирах. Това бе нещо много различно от моята молекулна биофизична химия на белтъците и най-вече от хуманитарията – далеч от изградения в мен професионален стериотип. Но аз продължих да търся и това се превърна в хоби. Първо разбрах, че следва да разделя дунавските българи от българите въобще. Второ – че, въпреки много писаното, никой все още не се е ‘добрал’ докорените на дунавските българи. Трето – че ‘лъкатушната линия’ на знанието все повече ни отвежда към Близкия Изток, към Северо-западен Загрос), в който регион шумерският е имал статут на международен език и от който е имало заемки в езиците на всички загроски племена. И ако нашите предци са от племето лулубу („булу-гар”), то скоро беше достоверно-известна само една тяхна дума (която е и еламска), и тя е е КИУР – „бог” (по И.М.Дяконов – по-долу). Това доложих в доклада си на XIX-та Конференция, Варна, 2014): „Популационно-генетични и праисторични КОРЕНИ НА ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ”. За мен е без съмнение, че нашите корени са в племената лулубу/булуи, плътно свързани с месопотамските утии и кутии/гудеи с участие на много други живеещи в региона хора от други племена като касити, каспии, турруки, симури, … еламити. Всички те са ползвали в свойте езици шумерски, хуритски и аморейски думи чак до VI в.ВС (а наверно и след това). За да разберем хората от едно далечно минало един от начините е да се запознаем с тяхния езиков фонд. В него е силно отразено битието на хората.
ШУМЕРСКИЯТ ЕЗИК „Е-МЕ-ГИР”(Еg) – НАЙ-ПОЗНАТИЯТ ВСРЕД ДРЕВНИТЕ (кратко).
Когато говорим за шумерски език веднага го свързваме с клинописното писмо на изпечени глинени плочки. В наносите на реките Тигър (идигна) и Евфрат (буранун) е имало качествена глина, а в крайречните блата и тресавища – най-различни видове тръстики, от които лесно се подострят пръчици с триъгълно сечение, удобни за нанасяне на черта с триъгълниче в началото ѝ. Сигурно са ползвани и други материали, но са останали/запазили предимно плочките с клинопис, наричани gu-šúm (Еg), преведено ‘клиновиден знак, писмо’. Горе вляво е плочка от разкопки до с. Караново, Новозагорско, Сливенски окръг, дарирана 4,600 г.ВС, а под нея е типична шумерска плочка с табличка на променящи се с годините „шрифтове”. От сравнението може да определим от кога е плочката. Ясно е, че карановата е по-стара и не е правена с тръстикови „писалки”. Никой не помисля, че у нас е имало шумери, но може да допуснем, че предпотопният сбор от племена около езерото лал-хар /митично кръгло шумерско и бъдещо Черно море/ са имали клинопис върху глинени плочки! Макар че според някои шумерите заселват южна Месопотамия идвайки по вода от изток през Персийския залив. Но основната версия е, че народът ки-ен-гир се е спуснал на юг след Черноморския Потоп (~5600г. ВС). Следи от древния език на шумерите частично се е ‘капсолирал’ като средство за общуване с боговете, практикувано най-вече от жените. Така се формирал сакралния език наречен „Е-МЕ-САЛ” (Еs) („сал”- ‘жена’ /виж горе вдясно/) – т.н. „женски шумерски диалект”. Без да сме лингвисти е ясно, че това не е пълноправен езиков диалект /виж таблицата по-долу/.
Така например гореказаното на(Eg) kalam– ‘страна’ е в(Es) ka–na-áĝ; а добре известното в(Eg)en – ‘вожд’е било в (Es)u–mu–un. От 6,400 думи в големия Халлоранов речник [4], само 92 са от Емезал!
От приведените ‘логограми’ /езикът е сричков, а не фонетичен (‘буквен’)/ се виждат всички етапи в еволюцията на една писменност – от рисунки и пиктограми, през иероглифи до абстрактни логограми. Многопластова е и лексиката – едновременно се ползва imin,umin – седем (7), много, всички (огромно в древността!) и šardiš, šargal, което е числото 216,000( за нормално голямо след това!). Не може да не си спомним, че славянското „тьма” – ‘много’ е всичко на всичко 40! Това е показателно за комплексността на обществения живот в Шумер и в разнични гео-популации.
Затова ‘е-ме-гир’(Eg) се отделил от ‘е-ме-сал’(Es) (мъжете е трябвало да се справят със сложни социално-политически проблеми) и се променял силно през своето над 6,500 годишно съществуване. Той остава писмен език при международните отношения в Близкия Изток до 76 г., когато Рим завоювал този регион. Затова една дума е придобила много значения (ХОМОНИМИ) и са се появили и много думи със едно и също значение. Тъй като езикът е аглутинативен (безпадежен и зависи от подредбата на думите), то важно е как се ‘сричкуват’ и как да се четат многосричковите думи. За трисричкова дума „1-2-3” формулите за четене са „3-1-2” или „3-2-1” (‘обратно’). Затова ‘сричковият огледален образ’ на думата може да е истинския или втория ѝ смисъл! Тъй като първичните звуци са предимно гласни, а всред тях, тази която ‘иска да каже нещо’ е „У”, то в шумерския е имало над девет различни „У”-та, формиращи 92 хомонима (!). С еволюцията на езика ‘тъмното’ „У” не става „О”. За да е различно минава в „А”, а тя по-късно /при развита реч/ понякога и в „И”. Пример за това е щумерското ‘ХУ’- ‘голям, велик’ (почти възклицание, междуметие), което става „ХА” и много по-късно и ограничено „ХИ” (защото последното е практически „КИ” и значи ‘земя’). Но затова пък „ХА” се възприема в ХУртския език като ХАЙ, което влиза в езика на арменците, формиращи своя многоплеменен етнос през IX в.ВС, а придошлите от изтока ‘нативни’ персийци го превръщат в КАЙ – ‘велик’ и го правят титул на легендарните си владетели КАЙаниди /’кай-ану-ду’ – ‘древните от великото небе’/.
Друг пример с еднофонемна дума е „А” или „А-А” – ‘вода’. Употребата на ‘аа’, особено като префикс на думи от различни езици, е силно разпространена по целия свят. Това се вижда от приведената карта с взети топоними от базата данни на NIMA “GeoNames”, която още преди 15 години съдържаше над 4.5 милиона названия. С “S” е нанесено положението на южно-месопотамския Шумер. Това че северозападно от него (от р.Хабур на Запад до Ливан) има много такива думи (повече от територията, където някога е бил Шумер), е за очакване. Интересно е ‘разселването’ на такива думи по африканското крайбрежие, за което можем да ‘виним’ финикийците (вижте как ясно се визуализира Картаген и Северо-западна Африка). Юга и под Сомали е наверно дейност на палестинци и Соломонови евреи. Сигурно големия брой Скандинавски топоними са от миграцията на Один от пл. Копедаг до далечния Север и останали непроменени поради изолирността на региона. Една от тези точки е на немския град Аахен (‘водицата’), където Карл Велики в минералния извор е излекувал раните си. Интересно е разпространението на Изток от 90-тия меридиан (LONG/deg/). Но това е друга тема.
Тук за нас са интерсни думи за ‘вода’ от други езици, съчетани с шумерското ‘а’. Т.е. има ли „билингви” със значение ‘вода’? Те са ‘говорим речник’ на контактуващи полулации с различни езици, ‘живи преводи’ като нашето ‘немили-недраги’ /кажи че славянският и Аспаруховият езици не са имали нужда от превод!/. Една от малкото тракийски думи, преведени от акад. Вл.Георгиев, е ‘ид’ – вода. Съчетана с шумерската тя става ‘ид-а’, която би могла в древността да е и ‘уд-а’ /диалектно наша!/. Това че траките/пелазги са кръщавали планини Ида (над Троя и на о.Крит) не е удивително, но планина и град Ида югозападно от ез. Урмия (територия Мазамуа на булуите в района Зикерту на древна Гизилбунда, а през IХв.ВС – царство Никдиара, в което е и крепостта Ида) е повече от удивително. Тази Ида после попада в държавата Манна и последователно в Мидия и Персия – това е прецидент. Къде и кога контактуват шумери или булуи с траки? И въобще това резултат от контакт ли е или опосредствен пренос на думи между племена, говорещи шумерски или тракийски? Нещо повече: ‘ида = вода’ е станала част от самия речников шумерски фонд, което показва, че е ‘приета’ отдавна и можем да хипотезираме, че това е станало когато прото-шумери и прото-пелазги са били на ‘общ водопой’ около Лал-хар/Черноморското езеро. Има много други примери за билингви на ‘вода’, но ще споменем само интересната ни вад-а, която е авестийско-шумерска (не е за очудване широкото ѝ ползване в Пендж-аб /’петте-води’/, в долината на р.Инд – в земята Ме-лу-ха /шум./ – ‘великия правдив човек’. Многото ‘вади’ като десни притоци на Долен Нил са пренесени индуски названия от заваевателите хиксоси.
Не по-малко интересни са двуфонемните шумерски думи (като АБ /a–ab, ‘солена вода’!/, ЕН и мн. др.). В базата данни открихме и нанесохме 1096 ‘шумерски’ топонима с двуфонемни думи от речника на Дж. Халлоран. Разпределението е подобно, но и различно. Картината в Скандинавия е почти същата, но картината в Африка е силно променена – топонимите са предимно в т.н. Западна Африка, много в Нигерия-Камерун и района на Бенин/Слоновата кост. Считаме за особено интересно ‘трасето от точки’ (червената стрелка на другата страница) към Нигерия, където единствено досега е запазено селище Ериду, съименно с първия шумерски град на Персийския залив).
Това е в съгласие с миграцията на хора с генетична хаплогрупа R1b1* датирано отсега преди 15,000 год. (т.е. 13,000г.ВС) – време в началото на ‘неолитната революция’ (виж цветната карта). Данните от популационната генетика на човека (ПГЧ) удивително добре показват главните насоки на миграция на хора имащи хапло-група (Hg) R1, която е възникнала преди около 25,000 год. в района на северен Афганистан-Таджикистан, откъдето след 5,000 г. хората се преселват в Загрос, където в R-хаплогрупата възниква нова мутация R1b – Hg типична за древни загросци (скорост на мутагенез 3-5,000 год.). Всред това население следва да са хора от пра-древните племена на лулуби, кутии, утии, еламити, касити и много други, езикът на които в древността е бил клон от еламската подгрупа на големия дравидски клон (И.М.Дяконов) (D – маркер на картата). На оргиналната карта не е показано, но се знае че има два ‘дравидски клона’ – северен (под Хималаите) и южен (по крайбрежието). Знае се, че еламитите са с по-тъмна кожа; кутиите са били също мургави (от крайбрежния клон). Името утии, ако идва от хора на ‘у-ту’ /шум./ – ‘страна на слънцето’, наверно са по-светлокожи и наверно са от северния клон. Може от тях да са също каситите, лулубите и други племена. След нови 3,000 г. част от загросците мигрират в Сирия и там става нова мутация водеща до три клона: един към Ливан (Levant на картата) даващ мутанта R1b1a; втория мигрира към ез. Урмия, където се появява мутанта R1b1b. Това е районът на „Плодородния полумесец”, където започва сеенето на основни зърнени култури и одомашняването на редица животни. По ПГЧ данни тук нарастналата популация се разселва в две противоположни посоки: едната към Арменското високопланиние и Кападокия, където става мутацията R1b1b2, а друга част – под Каспийско море (долината Мезендеран) отива и се заселва на югоизток от Каспия, към района на Бухара-Самарканд; там се задържа и продуцира мутант R1b1b1. Нарастнала, и тази популация се разселва също в три посоки: на север към Урал, на изток към Тарим и на юг обратно към центъра на Афганистан.
Не знаем дали създателя на тази карта е знаел кога е станал Черноморския потоп, но ако не е знаел времената за обхождане на езерото/бъдещо_море то даните от ПГЧ анализа се синхронизират и пълното обхождане на хора с Hg-и R1b1b2 (по южното крайбрежие) и R1b1b2a (по северното крайбрежие) обяснява възможния контакт на прото-шумери и прото-пелазги с ползване на билингвата ‘ид-а’. Изселването в резултат на Потопа е дадено преди 7200 г. (5200 г.ВС), което също се съгласува с историческата скáла.
Заедно с хората носители на R1b-маркери са били и хора носители на R1a-маркери и тяхната миграционна картина почти повтаря дадената, но и с други детайли, които няма тук да обсъждаме. Ще укажем само, че повечето от векторите стават двупосочни с времето и с това доказват, че най-вероятния път на връщане е този, по който си дошъл.
Трифонемните думи носят повече информация (2024 комбинации, от които шумерите са ползвали като реални думи само около 1/3). Наверно най-всеобхващаща е думата „АМА” – ‘майка’, но намираме екзактни само 22 топонима с ‘АМА’. Точно половината от тях са в близост до ез.Викто-
рия, Африка („родината на човека”), един в Шумер и три в Япония (два от тях на о.Хокайдо, със следи от айните – виж фигурата вляво). Дори в Полинезия откриваме три топонима „АМА”. Ако потърсим думи с префикс „АМА” намираме 3011 селища, повече от половината разпръснати из цяла Африка. Другите са предимно в юга на Евразия (Перинеите, Южна Франция, Балканите, Закавказието, Пакестан, Бирма, Индокитай и Япония – фигура вдясно). Осбено много те са в северен Пакистан и това сигурно е свързано с голямата миграция от района на Загрос в Кашмир и Джаму в края на III-то хил.ВС (виж по-долу).
Е-МЕ-ГИР – МЕЖДУНАРОДЕН ЕЗИК В ДРЕВНА ПРЕДНА АЗИЯ (от Закавказие и Мала Азия до Персийския залив, и от Аншан до Ливан). След II-то хил.ВС на него не се пише, но дълго се говори. Изрази и думи и до днес може да открием вградени в много езици далеч от Предна Азия. Искаме да полажем, че ги има и в нашия език (виж по-долу).
Няма археологичен обект в Месопотамия, от който да не са намерени клинописни плочки. Но засега рекорда е на Библиотеката на асирийския владетел Набопаласар в Ниневия, от която са взети над 150,000 таблета/клинописни плочки. Такива са намерени с хиляди в Хатуса /столицата на хетите, р.Галис/КазълЕрмак, Турция/, в Ебла/Ирбил, Сирия/, в Мари, Ур, Урук /Ирак/ и мн.др. места. Най- старите плочки са със записи в колони, а по-новите – в редове, четящи се отляво надясно. Това огромно богатство е породило много науки. А много ‘класически’ се попълнили със знания заринати в древността. И все повече тържествува историческата правда и справедливостта. Особено в преценката за ‘първенството’:
– Първата писмена „международна нота” – писмо от владетеля на Унук/УрукЕнмеркар до владе теля на Аррата Енсу-куш-сир-ана, ултимативно и със заплахи (около средата на IV хил.ВС).
– Първите математични таблици от квадрати и кубове на цялочислени числа, на площи и обеми, на няколко изчислителни системи (шестична и десетична) – преди Египет и далеч преди Елада.
– Първата империя в света, създадена от лулубея лугал Загизи, „владетелят на четирите посоки”към края на III-то хил.ВС. Той е вероломно снет от коняра си акадеца/семит Шуру-кин, който се самонарекъл Сар-гон „Велики” (а и до сега предимно семитите го величаят).
– Първото всенародно антиробско въстание срещу акадския гнет на Нарам Син /внук на Саргон/: 17 племена, водени от лулуба Анубанини освобождават своите от киликийска Пурушканда, заливат с 150,000 цял Шумер, унищожават напълно Акад и столицата му Агаде /и до сега не могат да я намерят къде е била!/ и големи маси се изселват към Ме-лу-ха/днешен Пакистан/.
– Първият анализ-поука от грешно управление на държава (клинопис от Хатуса, на хетски, съставен в началото на II-то хил.ВС) – виж „Как да избегнем провала на Нарам Син” (по Х.Бекман)[8].
– Първото ръководство за отглеждане на ездитни коне – клинопис от митаниеца Кули (на хурит ски „приятел”), също от началото на II-то хил.ВС, хранени със селекционирана люцерна.
И много-много първи приноси в ранната култура на човечеството. Но и това е друга тема.
КАКВО МИ РАЗКАЗАХА ДВАТА ДРЕВНИ Е-МЕ-ГИРа? Или какво научих предимно за нас?
Първо, нека припомним ‘едиствената’ лулубска/булуйска дума, както е писал И.Дяконов преди 55 години, за ‘БОГ’ (логограмата ѝ е показана вляво), която е ки-ур/ки-урум. В ‘превод’ на шумерски: ki е ‘земя’, а urum е ‘мъж’ (силен, мъжествен) т.е. можем да ‘преведем’ „(силният) мъж на земята”. Сроден на лулубийския е еламския – тук дословно е ki–ur, което е различно отакадското iluи шумерското an/anu. ‘Развиващият се Пантеон’ не е измислен от елините – преди 3000 г.ВС шумерите са наричали своя ‘централен бог’ dingir (в Eg), а преди още две хилядолетия е звучал dimer (в Еs). Това ‘mе-er’ позволява да преведем името Ен-мер-кар – ‘вожд-владетел на карите’, а в ‘di’ да видим критското ‘диу’ – ‘бог’ и т.н. В Таблица 1 даваме възможност да се сравнят
——————————————————————————————————————————–
Таблица 1 ПРИМЕРНО СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ EME–GIR и EME–SAL (*)
|
|
значение |
EME-SAL (Es) |
EME-GIR (Еg) |
значение |
EME-SAL (Es) |
|
|
вожд, владетел |
У ** |
ен, лугал |
вожд, владетел |
у-му-ун |
|
нгиш,нгеш |
дърво, дънер |
У5 |
ур-дун |
падам, моля се |
ур-зе |
|
дингир |
БОГ, бог на гърма |
диммеер |
нин |
богиня, царица |
гашан |
|
Калам |
Страната! |
кана-анг |
нгу-гал |
чисто сребро |
ку-ма-ал |
|
саг |
сърце |
ша-аб |
изи |
огън |
ше, ти |
|
дуг, ду |
горчиво |
зе, зи |
нга |
къща |
ба |
|
уду |
овца |
езе |
тур |
млад мъж |
ги |
|
нингир-си |
главен полицай |
ли-би-ир |
нга-е |
къде?, как? |
ма-а |
|
иги |
очи, гледам |
иби |
ме |
съм |
нге |
|
мунус |
въже |
папшеер |
дунгу |
дрехи |
зе-еб |
|
заг…таг |
избирам |
заг…зе-енг |
дугуд |
тежко, важно |
зе-бе-да |
|
нгиш |
име ,казвам |
му |
нгештин |
вино |
мутин |
|
ен-гар |
селянин |
му-ун-гар |
ки-сикил |
млада жена |
мутин |
|
ен-ку |
риболов |
му-ун-ку |
мушен |
птица |
мутин |
|
диш, деш |
едно (1) |
диид |
мин |
Две (2) |
ним |
|
еш |
три (3) |
ам-му-уш |
мин |
Две (2) |
умма*** |
* – В големия речник на J.A.Halloran [5] от 6,400 думи само 92 думи са от диалекта Емезал
** – Тук от тези 92 са показани само 32
*** – Виж последното от Таблица 2
———————————————————————————————————————————————-
двата ‘диалекта’. Още с първото ‘ен’ или ‘лугал’ виждаме ползване едно от древните ’У’ и различното, но старо, ‘УМУН’. Друго ‘У5’ значи нещо много различно – дърво или дънер. Опитайте се по 9 различни начини да произнесете простата фонема ‘У’ и ще разберете колко ни е трудно да направим това и колко немузикално е станало нащето ухо! Ако в Es кажа ‘мутин’, как ще разбера дали става дума за вино, млада жена или птица без думата да е вградена в пълно изречение? Иди че прави речник; намирай верни преводи на изолирани шумерски думи!
От по-горния текст знаем превода на двете двуфонемни срички ЕН и КИ. Заедно Ен-Ки е името на бог dЕН-КИ – (‘Владетелят на Земята’) – бог на водата, мъдростта и магията, най-голям приятел на хората. (Малкото ‘d’ пред думата е определител, който показва, че става дума за бог, dingir). Негов патрон е град Ериду (ири-ду – ‘най-древният’) – от тях наречен „Първи град на ‘КАЛАМ’ (Отечеството)”. Преди 6,000 г.ВС този град е бил построен от убаидите на брега на Персийския залив, до вливането на р.Евфрат. Поради огромните наноси от реката, сега той е на 117 км. навътре в сушата. Шумерите считали, че Енки е владетел на АБЗУ – ‘подземният сладководен океан’ – до който се достига, когато копаеш дълбок кладенец. Затова символ на Енки е рибата шаран (gu4ku6) /ku – ‘риба’, но има много други значения/. Един „пишещ българин” беше заявил, че „Енки е от нашите земи, защото в Месопотамия няма шарани”. Че у нас има „пишещи шарани J” и че нашите чукчи не са читатели, а писатели JJ – това знаем и затова им казваме, че шумерите са имали много видове шарани: един eštubku6, който аккадите наричали arsuppu; друг вид е наричан suhurku6 и мн.др. Човеколюбието на Енки е фиксирано във всички шумерски митове. Като връх на неговото ‘богоотстъпо човеколюбие’ е предаване тайната от Съвета на боговете на лугал Зиусудра /шумерския Ной/ за готвещия се Потоп. Да не помислите, че пряко му е казал – не, помежду им имало рехава тръстикова стена (!), а Енки си говорел на глас сам на себе си. Не подменяйте оргиналния Зиусудра с вавилинския Утнапиштим. Това се прави масово и прилича на Херодотовото: „Не ползвам имената на скитските богове, а тяхните гръцки съответствия, защото елините няма да разберат кой кой е.” И елините добре разбрали, че скитите имат … гръцки богове. Така „невинно” се присвоява култура и история!
Не без значение е названието на Ери-ду. В превод „ери = ири” е ‘най-’ (превъзходна степен), а „ду” – ‘стар, древен’; т.е. „най-старият”. Това не е без значение, защото подкрепя хипотезата, че шумерите са дошли в Месопотамия от юг по море, през Персийския закив и покрай Дилмун (Бахрейн). Да, но се оказва, че г.Ериду е имало и на север, до изворите на р. Евфрат, следите от който са силно заличени. При търсене в 5-6 милионната NIMA“GeoNamesDatabase” къде по света има други Ериду, както писахме по-горе бе намерен само един и той се оказа в … Нигерия, близо до земята на ‘белите’ догони! Може би от тях, като ‘обратни мигранти’, са догоните-кюрди?
Веднага се сещаме за ‘необяснимия’ вектор R1b1* на хаплогрупа R1b (виж вляво-горе). От слайда виждаме как доста по-късно от Северно-Месопотамската група тръгват хора далече на югозапад, ‘по диагонал’ пресичащи Африка (през р.Нил към плато Кебир (Кубер?) и плато Еннеди (Ен-не-ду?) и достигат до пл. Мандара (смес на Мандра с Мадара! J) с днешен нигерийски град Май-ду-гури (да, съвсем ‘по шумерски’). Тук се появява R1b* към преди 12,000 г., след което тези хора се разселват отново в 3 посоки. И затова в Нигерия намираме ЕРИДУ, който е много по-древен отколкото го свързваме с Шумер. И много-много български топоними в това число и ‘Балгаре’, ‘Балгари’, ‘Булгар’ и др. (виж карта на Африка от Rand McNally&Co, дадена от д-р П.Голийски на Д.Ил. Димитров, който с редакционен коментар я публикува в „Авитохол” кн.35, стр. 17, 2016).
Защо бе този дълъг екскурз с името на Енки? Защото той е „дошъл” и на Балканите. Близо до с. Гърло, Брезнишко има култов кладенец на Енки! Това е широка наклонена шахта със стъпала водещи до малък водоем. Датировката на този необичаен обект е IX в.ВС, но може да е и много по-стара. Интересно е, че е открит кладенец-близнак (точно същата конструкция) до стария Херсон на Кримския полуостров. Тук датировката е V-IV в.ВС и разликата от 4 века все пак може да се синхронизира. Това е възможно само, ако едни и същи хора от района на Междуречието са посещавали както Пернишко в IXв.ВС, така и КримвV в.ВС! Кои са те? Единствено възможно, от това което знаем е, че това са ранните и късните кимири/кимирийци (‘ки-мир ‘северна земя’,”северняците”). Археологично са доказани миграционни вълни от Месопотамия към Балканите. Такива „вълни” е имало и в обратна посока (Д.Митова-Джонова, Светлозар Попов). Асирийците, които воювали с кимирите ги наричали „уман-манда” (‘маннийска войска’ т.е от лулубийската страна Манна). Мисля, че неслучайно източната страна на Керченския /Кимерийски/ Боспор отдавна се нарича Тамански п-ов (Та-ман е сигурно ‘ту-ман’ – т.е ‘манийска страна’). На приведената средновековна карта на Източното Черноморие се вижда, че там са били племената СИНТИ (‘Син-ду’, ‘древният /бог/ Син’), а на срещуположния бряг е известния град-пристанище Синоп. Убедено гърците са сменили АБ на ОП, за да го ‘погърчат’ и невинно да се скрие шумерското ‘аб’ – ‘солена вода’ и са внушили, че ‘ASSYRII CHALYBES’ /виж под Синоп/ са ‘железари’. Халибите са ‘асирийски’ преди IX в. ВС, защото произлизат от Замуа на р. Долен Заб. Там където е клисурата наречена Базеан (бу-зи-ан). Век след това освободени те имат столица Халибиа (ха-либи е ха-лубу –‘великите лубу”). В древността селището се казвало Лулубина. Там е земята, където е зарит нашия корен.
На картата над р. Фазис е показано названието на областта КОЛ.Това е много важна информация, защото в еPSD намираме, че KOL произлиза през KAL от KUL, а на шумерски kul значи ‘ЗАСЕЛВАМ, ОСНОВАВАМ’. Тъй като КОЛ/КУЛ е до морето то по горепоказаната логика следва да е имало ‘заселване до солената вода’ т.е. КУЛ-АБ. Но това е название на древния квартал на гр.Унук/ Урук /акад./! Той е пак до море (Персийския залив), но много далече от показания на картата КОЛ/ КУЛ. И още – жителите на унукския Кулаб са пришълци от планинския север. Те са пренесли оттам името на селището. И са нарекли най-високият връх на Загрос КУЛ-ЛАР (‘лар’/булу./ – ‘планина’). Тази дума е втората булуйска дума, разбрана в края на миналия век.
Тракийски Свят
