МАРТЕНИЦА

                                                                                        Ирина Кирилова

    Отново е първи март. Уж един обикновен ден, а всъщност с особено настроение. Всички хора днес са малко по – красиви, защото са закичени с мартеници.

Бяло и червено греят на реверите на всеки. Макар с различна форма, с различни украски, мартениците днес са основното, което отличава българина от всички останали нации.

Това закичване всеки от нас приема като нещо много сериозно. Всеки от нас е купил мартеница на някой, всеки от нас е купил и за колегите, и за съседските деца , и за членовете на семействата.

    Вървят хората по улицата и мартениците блестят и те карат да ги гледаш. И ти става радостно, че цял един народ  днес е празнично настроен. Цял един народ  днес е станал по- привлекателен и живее с по- весело настроение.

 Бяло и червено пискюлче – светли дни и здраве – това изразява то. Затова го вързват на шийките на агънцата и козлетата, и на дърветата, за да родят плодове и на ръцете, за да са здрави и силни.

    Днес всеки от нас е по- спокоен, защото този червен и бял цвят дават вътрешното усещане, че сме предпазени от лошото, че днешният ден ще бъде щастлив и радостен.

Бяло и червено пискюлче – да ни пази от уроки и зли очи, да ни прави добри и засмени. Има ли някой без мартеница днес? Няма, нали? Това е то традицията българска.

 Живее си векове наред, защото българинът е устойчив и лесно не се разделя с обичая си, та дори да е под робство. Бяло и червено пискюлче – за здраве, за бели дни и за едно очакване.

Очакване, което събужда вътрешното ни чувство за настъпващата след  двадесет дни пролет, която ни кара още днес да усещаме мириса на цъфнали дървета, на зелена трева, на топъл въздух.

Ще запазим ли това очакване до първия ден на пролетта? Да, защото до тогава ще носим мартениците и ще чакаме да видим първия щъркел, за да ги свалим, да ги сложим под камък и по – късно да погледнем какво има под камъка.

Но…до тогава има време. Днес е ден на радостта. Нека се порадваме на красотата на българската мартеница и да направим така, че да я закичват българите още хиляди години на деня – първи март!

                                                                                               ТРАКИЙСКИ СВЯТ