Лъжите около “Нефтохим” ЕАД и неговата приватизация са много и все дебели и мазни – точно както самият Иван Костов умее да ги дипли. Гарнирани са с достатъчна доза двуличие и безсрамие – точно както само драгалевският лаборант може да го направи, твърди политологът Антон Тодоров пред “Телеграф”.
Той застава зад думите си по-горе, като излага доказателства в тяхна полза.
“Всеки път когато Иван Костов бива запитан защо дружеството “Нефтохим” е продадено на “Лукойл”, той отговаря по един и същи начин: “Да, той е продаден на “Лукойл”, защото е изцяло с руска технология и преработва руски нефт. Това е отговорът му вече 16 години.
“На 4 август 1963 година е приета първата партида съветски нефт, а на 2 септември е получен и първият български бензин. През същата тази година страната започва да търси варианти за доставка на по-евтин нефт, защото доставеният от Съветския съюз е по-скъп от този на международния пазар. Да, знам, че това звучи фантастично, знам, че лъжливи сирени и до днес пръскат опашати лъжи как сме печелили милиарди от реекспорт на съветски нефт”, каза още Тодоров.
“Страната ни е изпитвала глад за нефт. Съветите не са изпълнявали дори договореното с междуправителствени спогодби, камо ли да реекспортираме. Помислете, изпитвате дефицит от нещо, купувате го на цени по-високи от международните и след това опитвате да го реекспортирате. А липсата на суровина в “Нефтохим” Бургас е била токова осезаема, че комунистическата диктатура е била готова дори да купува либийски нефт по завишени почти с 12% от договореното цени. И така до 7 юни 1999 г., когато се появяват четири оферти за закупуването на завода. Иван Костов е знаел подробности за сделката от самото и начало. Най-силният кандидат – “Лукойл Петрол” АД – София, е 100% дъщерно дружество на ОАП “Лукойл”. “Лукойл Петрол” АД е основана в края на 1998 г. с цел участие в приватизацията на 51% от акционерния капитална “Нефтохим” АД”, коментира политологът.
И така до финала на този сценарий..
“Според договора “Лукойл Петрол” АД купува 7 856 531 броя безналични поименни акции с номинална стойност 1000 (хиляда) стари лева всяка от тях, представляващи към деня на подписване на договора 58% от капитала на дружеството. Покупната цена на продаваемите акции е 101 000 000 щатски долара. В договора е описан и начин на плащане, където е пише, че “задълженията на купувача за плащане влизат в сила след датата на отписване на задълженията на Нефтохимик” АД, съществущи по реда на ЗУНК (Закона за уреждане на несъбираемите кредити), които към 31.08.1999 г. възлизат на обща стойност 172 453 439, 53 щ. долара. В едно предаване по БНР Костича твърдеше: “Лукойл” е един от най-големите данъкоплатци, ако не и най-големият,той успя да погаси всички огромни задължения на “Нефтохимик” – Бургас, държи изключително коректно към правителството”.
И пак излъга, изтъкна Тодоров, като допълни: “Този човек очевидно има сериозен проблем с казването на истината. С решение номер 658/21.10.1999 г. на МС са отписани задълженията на “Нефтохимик” ЕАД към държавата.
Вижте документи от сделката за “Нефтохимик”:
http://pik.bg
