Странно мнозинство гласува 13 вида процедури, спешни доставки и други текстове, които улесняват корупцията и бетонират властта на чиновника.
Юлиана Бончева
 |
| СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВАргументът на Гроздан Караджов от Реформаторския блок, че с облекчението за радиата и телевизиите се създават обръчи от медии, не беше приет от ГЕРБ. |
Пътят към ада е постлан с добри намерения. Оскар Уайлд го е казал в друг век и по друг повод, но крилатата му мисъл идеално пасва на пътуването към нова уредба на обществените поръчки в България. От години у нас тази територия се слави като развъдник на подкупи и връзкарство.
А законът, който парламентът претупа и прие окончателно във вторник, се очертава като истински хранителен бульон за порочните явления. Под прикритието на хубави обещания като електронизация на търговете, въвеждане на типови договори, защита на подизпълнителите и на по-малките фирми се промушиха текстове, които убиват честното състезание и отвързват ръцете на чиновническия произвол и корупцията.
Всичко уж се прави в името на обществения интерес (най-добро качество на най-изгодна за бюджета цена) и защото така повелявали евродирективите. Само че авторите са се увлекли и са добавили в новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) странни членове, алинеи и точки, които няма да открием в нито една евродиректива.
Според мотивите този закон най-сетне ще вкара всички възможни етапи на обществените поръчки в електронната ера. Но това никак не се връзва с изреждането на 13 (да, цели тринайсет!) вида процедури, повечето от които елиминират тръжното начало и бетонират главната роля на “негово всемогъщество чиновника”: договаряне с предварителна покана за участие, договаряне без предварителна покана за участие, договаряне с публикуване на обявление за поръчка, договаряне без публикуване на обявление за поръчка, състезателен диалог, партньорство за иновации, договаряне без предварително обявление, пряко договаряне и т.н.
Това са все процедури, които заобикалят по различни начини прозрачността, съкращават списъка на участниците и подменят точните критерии с оценка, ограничават конкуренцията.
Очевидно е, че компютърът не може да прави “договаряне без обявление”, директно възлагане и прочее. В такива обществени поръчки няма как да се смали участието на “човешкия фактор”, който е дяволът в харченето на публичните пари.
Авторите сигурно биха обяснили, че са искали да дадат максимална гъвкавост на възложителите и че са следвали духа на евродирективите. Само че в българския случай гъвкавост обикновено е благозвучен синоним на корупция.
Дайте на Рогатия да чете Библията и той ще ви обясни, че Каин не е убил Авел, а го е сурвакал за здраве, и че Ева е удушила с голи ръце змията, която искала да й провали диетата с висококалорична ябълка.
Вярно е, че евродирективата прокарва дух на толерантност към по-малките и по-слабите фирми, защото обикновено те първи изпадат от състезанията. Само че толерансът в нашия бъдещ ЗОП придобива уродливи размери.
Той едва ли не насърчава тръжните комисии да се отнасят дружелюбно към проблемни кандидати. В главата, посветена на това кога тръжната комисия задължително отстранява участници в поръчки, е пълно с уговорки, недомлъвки и изключения от правилата.
Следва друга глава, наречена “Условия за незадължително отстраняване”, според която възложителят може да пореже, но може и да допусне и да избере кандидат, който е във фалит, в ликвидация, с просрочени задължения към бюджета, уличен е в опит да “повлияе” на решението на тръжната комисия и т.н.
В закона първо пише, че фирма, която се е провалила в предишна обществена поръчка, не може да получи нова. Но следва допълнение – може и да може, ако докаже, че се е поправила и че вече е надеждна. Само че доказването на (не)надеждност е сложна работа – особено за българския съд, който често се спъва и в най-прости казуси.
Да, в евродирективата пише, че в особени случаи може да се направи компромис и обществената поръчка да бъде възложена на фирма в недобро финансово здраве или с петна от нарушения в досието. Но това е, когато няма кой друг да изпълни задачата, а българският закон не го казва ясно.
Новият ЗОП ще въведе т.нар. “спешни поръчки”. Това означава, че всяка община, агенция, министерство, държавна или общинска фирма ще може да си измисля неотложни нужди и да прави експресни договорки. “Спешеният” възложител обикновено няма време и подбира за изпълнител “наша фирма”, а бързането предполага по-висока цена и компромиси с качеството.
Каквито и жалби да пишат фирмите, отрязани от състезанието, на КЗК и на съда ще им е безкрайно трудно да преценяват наистина ли е била толкова спешна нуждата и дали договорът е бил сключен с оптимални условия.
Парламентът легитимира анексите, които променят цената по договора – ако корекцията е до 10% за доставки и до 15% за строителство. И сега оскъпяването е възможно – например по “форсмажорни” причини. Е, занапред всеки изпълнител ще има шанс да поиска и получи повече пари заради всякакви “нововъзникнали” разходи.
Законът – уж нов, утвърждава и най-критикуваните досегашни практики. Така остава правото на държавните и общинските органи да възлагат разни поръчки на телевизии и радиа без търгове и конкурси.
Приемането на ЗОП “на пожар” също се оправдава с Брюксел. До средата на април България трябва да е възприела евродирективите, иначе ЕК има право да затвори чучура на европарите – докато се пооправим. И мнозинството се спеши да спази срока.
Депутатите от ГЕРБ неубедително и мъчително отбраняваха спорните текстове, като основният им коз бе “така нарежда Брюксел”. Представител на правителството – вицепремиерът Томислав Дончев, се яви едва в последния ден на гласуването, за да обясни и той, че новият ни ЗОП бил едва ли не българският превод на евродирективите.
Остава загадка обаче кой е “дописвал” по нашенски европравилата. Формално законът е на МС, който е вносител, но това не изяснява въпроса за бащинството и порочното зачатие.
При гласуването се очерта следният политически пейзаж. ГЕРБ гласуваха послушно и безропотно. ДПС отсъстваше и духом, и телом. БСП участва в силно намален състав и с малцина критични оратори. Атака пасуваше.
Парадоксално не опозицията, а Реформаторският блок и Патриотичният фронт най-вещо и горещо обстрелваха недъзите на закона. Особено странна бе липсата на депутатите от ДПС, които избягаха от гласуването на ЗОП като шейтан от тамян.
Едва ли е защото са заети с партийно укрепване, понеже за други закони и изяви намират време. Да не би славни юристи и икономисти от ДПС да са участвали активно в писането на проекта, който Гроздан Караджов оприличи на “корупционен сериал”?
Новият ЗОП вече пътува към “Държавен вестник” въпреки опасенията, че ще отвори още по-широко портите за корупцията. За тези, които милеят за обществените пари, остава надеждата ЕК да види, че законът е порочен, и да скастри България, както умее.
ПАРАЛЕЛИ
Досегашният ЗОП е един от най-поправяните в държавата. Приет е през 2004 г. и оттогава е изтърпял 36 ремонта – което означава по три ревизии средно годишно.
Състои от 184 страници (250, ако добавим и приложенията). Новият ЗОП е двоен по обем, което означава, че усложнява материята, а корупцията вирее най-добре в сложните и неясни правила, които позволяват “тълкуване” и различно прилагане според целта на възложителя.
ЗАБЕЛЕЖКИТЕ НА БОРКОР
Центърът за борба с корупцията, който свикнахме да наричаме БОРКОР, е поставил ясна диагноза за проблемите в новия ЗОП в становището си по закона.
Ето само няколко от многото забележки: “недостатъчност” на правила за планиране на обществените поръчки; създаване на възможности за “излишество при разходването на бюджетни средства”, като е възможно възложителят да си измисля и провежда поръчка, без изобщо да се налага; “неефективност при разходването на бюджетни средства” чрез завишаване на ориентировъчната стойност; възможност за субективно определяне на вида на процедурата; възможност за избор на изпълнител без провеждане на процедура – чрез разделяне на поръчката, и т.н.
 |
| Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВВицепремиерът Томислав Дончев се засегна от критиките към ЗОП, нарече ги “емоционална истерия” и разясни, че “корупция не се бори с идеологически клишета и заклинания, а с добро законодателство и с работещи институции”. Принципно е прав, но въпросът е къде са ни добрите закони и институции. |
