Парите от ЕС
Държавата обезсмисли 100 млн. лв евросубсидии
Павлина Цанева, член на Българската фотоволтаична асоциация, пред БНР
Петстотин български фирми получиха през 2009 г. евросубсидии за слънчеви централи по т.нар. селска програма и са теглили кредити, за да осигурят задължителния собствен капитал от 50 процента. Голяма част от тези централи обаче, включително и моята, бяха присъединени три години по-късно към мрежата.
Така с бизнес план при цена на слънчевия ток от 755 лв. за мегаватчас централите започнаха работа с тарифи от 565 лв. Това обърка разчетите им за приходите и рентабилността на проектите, но по-лошото дойде с решенията от миналата година за драстично поевтиняване на тока от фотоволтаиците до около 100 лв./МВтч и за отчисленията във фонда за сигурност на електроенергийната система.
От тези петстотин фирми 15% вече са обявили несъстоятелност, а други 20% имат блокирани банкови сметки от НОИ и НАП, тъй като нямат възможност да платят осигуровките и ДДС. Още около 60% са с проблемни кредити. Банките влизат на опис, защото кредитите са срещу заложено лично имущество.
Моят проект засега работи благодарение на заеми от близки и приятели. Чакаме решението на Европейската комисия по жалбата ни срещу действията на българското правителство.
Държавата !може да се окаже губеща в резултат на своите решения, тъй като при отпускането на евросубсидиите за слънчевите централи изискването на Брюксел е те да са в експлоатация десет години. А за голяма част от финансираните проекти това няма да се случи.
Ако сега Европейската комисия дойде да провери и направи мониторинг как Държавен фонд “Земеделие” си върши работата, държавата ще бъде санкционирана и не е изключено средствата, които е похарчила за изграждането на фотоволтаични централи – 100 млн. лв., да бъдат върнати. Така е поставена под въпрос и цялата селска програма, по която всъщност влизат най-много европари.
Мнение
Лични карти ли? Момчетата пак са гладни
От коментар на Евгений Дайнов за offnews.bg
Предупрежденията започват да се сбъдват. За сметка на гражданите, както обикновено. В края на миналата година в сериозните медии проблеснаха три: – от икономисти: че тази година еврофондове няма да има, тъй като предходният планов период е свършил, а новият не е започнал
– от политолози: че през тази година властта ще се почувства напълно отвързана и, оставена без евросредства за присвояване, ще започне да гълта порции от републиканския бюджет
– от мен лично: че дебелите орки, които ни управляват, са се приготвили да крадат повече, отколкото има в наличност, и следователно ще ни дерат, както и отомански владетел, пардон, не ни е драл.
И орките по-малко от половин милиард просто не могат да забележат. Половин милиард тук – половин милиард там.
Тия дни всички мои приятели програмисти изпопадаха от изумление. Никой от тях не беше чувал за програма, която: а) да струва половин милиард и б) за която е необходимо да се строи нов сграден фонд. Компютрите наистина едно време живееха в огромни сгради, правени специално за тях. Докъм 1960 г. беше така…
Пробутват ни шменти-капели с нашите пари – а всичко живо обсъжда как в новите лични карти щяло да има биометрични, разбирате ли, данни. Тази песен ни я пееха и преди 6 години, когато същите момчета пак бяха поогладнели. И ние вече шеста година имаме карти с биометрични данни!
http://www.capital.bg