Според Прокопиев и Прокопиевица ПИК е кафява медия.
Разбирай – нещо средно между лай–на, жълта и фашистка. Такава е алюзията.
Не им стига вече да сме жълти, трябва да сме кафеви. По-драматично звучи.
Сред най-големите скандали на 2015-а в „Капитал” са определили „сватбата между ПИК и Блиц”.
За мен пък един от най-големите скандали е, че Прокопиев още не е в затвора. И че прокуратурата се мотае да му повдигне обвинения по сигналите на Комисията по финансов надзор за укриване на данъци и пране на пари.
Страх ги е господа прокурорите. Страх ги е обаче не от стенвестника „Капитал” с 3000 бройки тираж. Страх ги е от гуляите на Прокопиев с френското менте Кабан. От доносите, които бълва до американското посолство срещу конкурентите в бизнеса. И най-вече от милионите, с които го дотира „Америка за България”.
Как така ще му повдигнат обвинение, нали западните легации веднага ще спретнат декларация в негова защита? Ще го изкарат политически репресиран, българския Ходороковски. „Протестна мрежа” ще събере двайсетина грантаджии (мога да ги назова поименно) пред Съдебната палата и ще поиска оставката на Цацаров. А дъщерята на вътрешната министърка ще напише в „Капитал” статия против правителството на майка си.
Перверзията при тези типове е тотална. Разпадът е многопластов – и на ментално, и на физическо, и на сексуално ниво.
Според Прокопиев аз може да съм жълто-кафяв, той пък според мен е отровен. Отвъд всяка тоналност, отвъд обозримото на палитрата, в регистъра на гробовното.
Има ли отровата цвят? Как да нарисуваш мерзостта, перфидната мръсотия, родоотстъпничеството, маскирани като тежка сноберия и либералщина?
Прокопитата са от новата порода отровители, от която тепърва ще патим и която агресивно посяга към малкото съхранени територии на българския дух. Те са Медичите на българската публичност.
Истината е, че не мразят Русия, Путин, комунизма, ГЕРБ, Доган или Пеевски. Мразят страната си, себе си в това пространство, проклинат първодихателния вик, обладани от системни пристъпи на човеконенавистничество.
Проклинат кармата да са родени в България, а не във Франция или Германия, да речем. Проклинат жребия да съжителстват с „прост народ”, който си харесва Бойко Борисов, чете ПИК и слуша Галена, вместо да харесва Радан Кънев, да чете „Медиапул” и да слуша Александрина Пендачанска (ако може в дует с Найо Тицин).
Най-общо, това са патологични мизантропи, комплексирани на тема „род” и „родина”. И много искат да съсипят мястото, което обитават по каприз Божи.
Но това не е саморазрушителна стихия – напротив, Прокопитата имат резервен вариант и когато стане напечено, ще изчезнат в Сингапур, както вече са го правили.
Затова смело сеят зараза, тровят, облъчват. През Фейсбук, Туитър, през медиите, НПО-тата, политическите партии. Проповядват омраза, дамгосват с претенцията на единствени носители на абсолютната истина, прислужват на имагинерните евроатлантически ценности, а всъщност на Сорос и охранената чиновническа каста от Брюксел, която просперира на гърба на нашите данъци.
Да, истинският скандал за мен е фактът, че държавата не ги е подгонила, както подобава. За „Каолин”, за „Дамяница”, за схемите в енергетиката, за участието на Прокопиев в сюжета „Килърите”, за стотиците милиони от Кюлева…
Друг скандал е, че в момента адвокатстват на укриващия се от правосъдието съсипател на КТБ Цветан Василев и на укриващия се в турското посолство Лютви Местан.
Ортаци на дявола станаха, само и само да бутнат неудобния им Бойко Борисов. И да го уличат във връзки с Пеевски.
Не бива да имаме съмнения, че това е голямата им цел.
А защо е толкова важно да ги няма Борисов и Пеевски? Заради голата правда, за идеята, за принципа? Или за голия келепир, за да отърват кожите, да въртят схемите?
Да може, например, Сашо Дончев да продължава да продава газта на народа четири пъти по-скъпо от пазарните цени.
Или Огнян Донев да продава лекарствата си в България три пъти по-скъпо, отколкото в Гърция.
И всички те да притежават медии, позиционирани като „медии на доброто”, либерални, обективни, а всъщност бухалки за корпоративна употреба на олигарха-собственик.
Не ме разбирайте погрешно, няма невинни в тази история.
Медиите на Пеевски често правят същото.
Ето защо олигарсите не бива да имат медии. Медиите трябва да се върнат в ръцете на журналистите, дори това да доведе до фалита им. По-добре икономически фалит пред морален.
Казвам го без притеснение, защото колкото и да им се иска на Прокопитата, ПИК не е на Пеевски. За мен не е проблем да го оплюя, ако греши. Както съм го правил от 2009 г. насам, докато никой не смееше да спомене името му.
Да му кажа, че „Лафките” съсипаха вестниците – примерно.
Не е проблем да пусна статия на Дърева или Сашо Симов против Бойко Борисов и ГЕРБ. Да публикувам великолепните коментари на д-р Тони Филипов срещу коалицията БОСТАН.
Да издавам книгите на Евгений Дайнов, „гуруто” на повечето протестъри.
Хайде в „Капитал” да излезе нещо против Прокопиев, Сашо Дончев или Гриша Ганчев. Или за Румяна Бъчварова и Радан Кънев. А може би препечатка от руската преса за провалите на Обама?
Какво ще стане с грантовете от „Америка за България”…
Свършвам там, откъдето почнах. Според Прокопитата ПИК е жълто-кафява медия. Може и така да е, но такъв е животът ни – кален, шибан. Като изгубя цвета си, значи съм мъртъв.
Четете най-свободния български сайт ПИК и през новата година. Интересното тепърва предстои.
А иначе – да живее Путин! Сериозно.
Да можеше да си го внесем за кратко в София, да изхвърли американските и турските агенти, да разпусне „Америка за България” и „Отворено общество”, да запуши устата на кресливите Кабанчета, да стегне войската и полицията, да затвори границите за бежанската измет…
Звучи като добро начало, нали?
http://nedyalko.bg/
