М О Т И В И
от 08.06.2015 г. към Присъда № 219 от 28.05.2015 г.,
постановена по НОХД № 7910/2014 г. ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение против Д.А.З. за това, че на 06.01.2011 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, като длъжностно лице при Община Хисаря – Главен *** на Община Хисаря, в кръга на службата си, е съставил официален документ – Скица-Виза за проектиране от 06.01.2011 г., в който е удостоверил неверни обстоятелства – че съгласно действащ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-06-28/01.02.2000 г. на Кмета на Община Хисаря, в Стопански двор на село Черничево, общ. Хисаря, обл. Пловдив, съществува самостоятелен парцел 25г-1, и в който парцел съществува сграда – Стопанска сграда, без посочена площ, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага съображения, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено наказание, ориентирано около средния размер, предвиден за това престъпление, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, ведно с налагане на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност”.
От своя страна подсъдимият Д.З. оспорва обвинението, не се признава за виновен и излага подробни обяснения, с които оспорва обвинителната теза, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
От своя страна неговият защитник, адв. В.Ш., оспорва фактите, изложени в обвинителния акт, касаещи обективната и субективната страна на вмененото във вина на неговия подзащитен деяние, като сочи, че деянието е несъставомерно, тъй като процесният документ е диспозитивен и съгласно константната съдебна практика същият не може да бъде обект на лъжливо документиране, като отделно от това развива съображения за недоказаност на обвинителната теза и за тенденциозност на образуваното срещу подзащитния му наказателно производство, поради което моли същият да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият, Д.А.З. е роден на *** ***, б., български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 04.04.2005 г. между подс. З. *** бил сключен граждански договор, по силата на който подсъдимият, като Изпълнител, се задължил възмездно да изпълнява всички задължения, свързани с изпълнение на длъжността „Главен ***“, подробно посочени в длъжностната му характеристика, включително тези, посочени в ЗУТ. Съгласно длъжностната му характеристика, подсъдимият, като Главен *** на Община Хисаря, ръководел ***урно-художественото оформление, комплексното и хармонично изграждане на жизнената среда, съхранение на ***урно-историческото и културно наследство и опазване на сградния фонд, синтеза на ***урата и другите изкуства, ръководел оперативно и методически, координирал и контролирал пряко дейността на техническата служба в общината по въпросите, свързани с териториалното устройство на селищната и извънселищната среда. Наред с това, на подсъдимия било вменено и да издава разрешения за стореж на сгради и обекти на техническата инфраструктура, да се произнася по узаконяемостта и да издава актове за незаконни строежи, както и да издава скици /визи/ за проучване и проектиране.
По делото е установено, че през 1996 г. свид. К. С. Ф., действащ в качеството си на ЕТ „К.С.“, закупил с Договор за продажба на недвижим имот от 05.11.1996 г., вписан с 14545/18.11.1996 г., № 159, том X, от Министерство на земеделието и хранителната промишленост, държавна земя с площ от 18 010 дка., включена в девет парцела, върху шест от които с номера 33, 34, 35, 36, 37, 38, имало изградени трайни активи – Стопанска сграда – кравеферма – крави, инв. № 28, представлявала четири броя халета, складова база и ремонтна работилница с РЗП 4 210 кв.м, а останалите три с номера 44, 45, 46 били спомагателни парцели. С договори от същата дата, също сключени с Министерство на земеделието и хранителната промишленост, ЕТ „К.С.“ закупил и парцел № 8, парцел № 15, парцел № 16, парцел № 32, парцел № 40, парцел №41, парцел № 42, парцел № 43. Наред със земята, ЕТ „К.С.“ придобил с посочените договори и изградените в парцелите трайни активи – сгради, както и припадащите се на парцелите площи от обслужващите ги пътища. Със Заповед № РД-06-28/01.02.2000 г. на Кмета на Община Хисаря, бил одобрен застроително-регулационен план на „Стопански двор – кравеферма“ – с. Черничево, общ. Хисаря. Съгласно същия, от парцел 33, п. 34-25, 25-1, 25-2; п. 35-25а, 25а-1; п. 36-25б, 25б-1; п. 37-25в, 25в-1; п. 38 – 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4; п. 44; п. 45; п. 46 се образувал нов парцел – п. 33 – 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25-б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4. По силата на посочения план самостоятелен парцел 25г-1 спрял да съществува, като същия станал част от новобразувания парцел 33 – 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25-б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4.
Със същата заповед било одобрено частично строително разрешение на „Стопански двор – кравеферма“ – с. Черничево, общ. Хисаря, като по отношение на новообразувания парцел 33 – 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 25-б, 25б-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4 се запазвало съществуващото застрояване с възможност за надстрояване и пристрояване с Кинт/об,64.
На основание чл. 108 и сл. ЗУТ, одобрения застроително-регулационен план, процедиран по реда на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, се приравнявал на подробен устройствен план /ПУП/.
На неустановена дата в периода след 2000 г. свид. К.Ф. решил да надстрои и преустрои съществуващата в стопанския двор стопанска сграда в жилищна. Същият, действащ като управител на една от фирмите си – „С.” ЕООД, започнал със строителството й, макар да не се бил снабдил с разрешение за строеж и останалите, необходими за извършване и завършване на строителство документи. В периода между 2000 г. и 2011 г. фактическото преустройство на стопанската сграда в двуетажна жилищна такава, било извършено. На 16.11.2011 г. „С.” ЕООД прехвърлил собствеността върху къщата на свид. С.Х. /с когото по онова време Ф. бил в приятелски отношения/, а в началото на 2012 г. Х. прехвърлил собствеността върху същата на сестрата на свид. Ф. – свид. М. С.. На практика, обаче, през цялото време, цялата дейност около преустройството на къщата и свързаните с това процедури и оформяне на документи, се извършвало изцяло от свид. Ф. /който през значителна част от годината обитавал изградената вече къща, формално собственост на неговата сестра/.
Тъй като свид. Ф. имал желание да направи необходимото, за да „узакони” построената вече къща, същият ангажирал съответните специалисти – проектанти и ***и, които да изготвят необходимите проекти и др. документи. За целта било необходимо и снабдяване със скица-виза по реда на чл. 140 и сл. от ЗУТ.
В тази връзка на неустановена по делото дата, в Община Хисаря било депозирано искане за издаване на въпросната скица-виза за проектиране. На практика същата представлявала комплекс от графична основа – скица, отразяваща извадка /копие/ от действащия ПУП с обхват на съответния поземлен имот и съседните му поземлени имоти и нанаесена върху тази основа виза, която се изразявала в поставяне на санкция от главния *** на общината, а именно разрешение за проучване и проектиране на надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска сграда.
Във връзка с така депозираното искане на 06.01.2011 г. подс. Д.З., в качеството си на Главен *** на Община Хисаря, наредил на служителите от Служба „Кадастър регулации и вертикално планиране” при Община Хисаря да изготвят скица за съответната част от стопанския двор на с. Черничево, върху която той саморъчно посочил, че: „На основание чл. 140 ЗУТ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ със заповед РД-06-28/01.02.2000 г. се разрешава проучване и проектиране на надстрояване и промяна на предназначение за жил. нужди на същ. стоп. сграда”.
След като се снабдил със скица-визата, свид. Ф. възложил на проектант изготвянето на проект за „Надстрояване и промяна на предназначението за жилищни нужди на съществуваща стопанска сграда”. След изготвянето на проекта същият направил постъпки пред Община Хисаря да му бъде издадено Разрешение за строеж, което било издадено на 23.02.2011 г. от подс. Д.З., а впоследствие било издадено и Удостоверение № 19/10.06.2013 г. за въвеждане в експлоатация.
Междувременно, в периода около 2013 г., „Нова Био Енерджи” ООД /дружество, развиващо стопанска дейност в района на с. Черничево, управлявано от свид. Г. и съдружник, в което бил свид. Х./, във връзка с иницииран инвестиционен проект, закупило изнесените на публична продан земи /в резултат на образувано изпълнително дело във връзка със задължения на притежаваната от свид. Ф. фирма към Банка „ДСК”/. На публична продан били изнесени по-голямата част от земите, върху които бил ситуиран стопанският двор на с. Черничево, в това число и земята, върху която се намирала и вече преустроена от стопанска в двуетажна жилищна сграда на сестрата на свид. Ф.. Инвестиционният проект на „Нова Био Енерджи” ООД бил свързан с изграждането на електрическа централа, използваща биомаса от растителни и животински субстанции /Биоцентрала/. Тази централа следвало да бъде разположена в непосредствена близост до къщата, построена от свид. Ф.. Последният от своя страна, след като се информирал по-подробно за същността на тази електрическа централа /и най-вече с обстоятелството, че функционирането й е свързано с отделянето на силни миризми/, намерил за неуместно ситуирането й в близост до населено място, и още повече до имота на сестра му, в който и самият той пребивавал през значителна част от годината. Това довело до инициирането на няколко съдебни производства /граждански и административни/, водени между него и посоченото дружество, което съответно довело до влошаване на отношенията му със съдружниците в дружеството /в това число със свид. Г. и свид. Х., с които до онзи момент свид. Ф. поддържал добри, дори приятелски отношения/, които пък от своя страна решили да оспорят съществуването на преустроената от свид. Ф. жилищна сграда, подавайки сигнал, касаещ законността на издадените документи за преустройството й. По този повод била извършена проверка, в резултат на която било преценено, че издадената от подс. З., в качеството му на гл. *** на Община Хисар, скица-виза за проектиране от 06.01.2011 г., отразявала неверни обстоятелства, което довело до образуването на настоящето производство.
По доказателствата:
В хода на образуваното наказателно производство била назначена и изготвена техническа експертиза, имаща за предмет изследването на графическата част на скица от 26.01.2012 г. Въпреки положените от настоящия съдебен състав усилия в тази насока, същият не успя да прозре относимостта на посочения документ към настоящето производство, поради което по-нататъшното й обсъждане се явява безпредметно.
В тази връзка няма как да не се отбележи, защото прави впечатление, и то не положително, че първо: настоящето производство е внесено в съда без оригинал на инкриминирания документ /при условие, че такъв е бил наличен и при все, че случаят касае разследване на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК/, второ: с изготвена експертиза, имаща за предмет документ, който няма нищо общо в така повдигнатото обвинение и трето: при липса на назначена такава по отношение на инкриминирания, но от друга страна с приложени няколко тома книжа, от които 90 % не допринасят за изясняване на обективната истина, а 50 % от тях нямат нищо общо с предмета на доказване. На практика в съда е внесена една купчина документация, без надлежна подредба, опис и номерация на съответните страници, което доведе до неприятното упражнение „търсене на игла в купа сено” и един обвинителен акт, съдържащ посочване на поредица от факти, приети за установени и доказани, без обаче да е ясно от къде. Всичко това съответно доведе до необходимостта едва в хода на съдебното следствие да бъдат извършвани неизвършените в хода на досъдебното производство действия по разследване.
Така едва в хода на съдебното следствие по инициатива на съда бе изискан оригинал на процесната скица-виза от 06.01.2011 г., тъй като до този момент по кориците на делото е бил наличен само препис от същата, като в тази връзка от Община Хисаря е изпратена пълната преписка в оригинал по внесения инвестиционен проект, в който се съдържа и процесната скица-виза в оригинал. Видно от същата, в нея подс. З. в качеството си на главен *** на Община Хисаря е отразил, че: „На основание чл. 140 ЗУТ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ със заповед РД-06-28/01.02.2000 г. се разрешава проучване и проектиране на надстрояване и промяна на предназначение за жил. нужди на същ. стоп. сграда”.
Тази скица-виза е била обект на изследване на назначена съдебно-техническа експертиза, като в своето заключение вещото лице Б.К. – Х. е дала експертно становище, че: Скицата-виза от 06.01.2011 г. не е копие на влезлия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-06-28/01.02.2000 г., тъй като не е направена върху извадка от действия ПУП и КВС, изобразени на комбинирана скица, а е направена върху извадка от Генерален план /неодобрен/. Като причина за това вещото лице е посочила липсата на постоянна информационна система за методологични указанияор МРРБ и МЗХ до главните ***и и непрекъснато променящата се нормативна база, особено през периода 2010-2012 г., вседствие на което през последните 25 години в архива на общината са натрупани несъответствия в проектните разработки. Вещото лице е изразила също така категорично становище, че в скица-визата, обект на изследването, няма означаване и удостоверяване, че съгласно действащ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед РД-06-2801.02.2000 г. съществува самостоятелен парцел 25г-1, уточнявайки, че такъв парцел по принцип не съществува, че това е сигнатура, с която е означен навесът в имота и че тази скица-виза няма за цел и предмет отразяването съществуването или не на даден парцел, а има за цел даване на разрешение за проучване и проектиране на надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска постройка.
Съдът кредитира това заключение, доколкото същото пълно точно и ясно отговаря на всички поставени въпроси, изготвено е от компетентно лице, в кръга на съответната област /***, вещо лице по инженерно-технически и строително-технически експертизи/, не е оспорено от страните и не поражда съмнения в неговата достоверност. Ето защо същото следва да се кредитира, но като се има предвид следното:
За да обоснове извода си, че генералният план, използван за изготвяне на процесната скица, върху която в последствие подсъдимият З. е положил визата, вещото лице е посочила, че информация в тази насока е почерпила от Община Хисар, от където й заявили, че този план не е одобрен, поради което и процедурата не е финализирана. В тази връзка, обаче, съдът констатира, че по кориците на досъдебното производство е наличен Протокол на АГК при Община Хисаря от 26.07.2000 г., заверен „Вярно с оригинала” от кмета на Община Хисаря – инж. П. Г. /Том 11734/13, л. 87 и л. 103, 104 от ДП/, оригиналът на който бе изискан от настоящия съдебен състав, но понастоящем се оказа безследно изчезнал, видно от който предмет на същия е била молба, подадена от К.С.Ф. за одобряване на Генерален план за парцел 33 от Стопански двор на с. Черничево. В същия протокол е отразено и Решение № 42 на АГК, с което е приет представеният проект, както и отразяване от тогавашния кмет на Община Хисаря – И. Ж, който е отбелязъл „Одобрявам” и се е подписал. Отделно от това на л. 102 от ДП е налично Удостоверение от 29.09.2003 г., издадено от зам. кмет на Община Хисаря – инж. М. П., според което с Решение № 42, взето с Протокол № 6 от 26.07.2000 г. АГК е приела проект на Генерален план за предприятие на хранително-вкусовата промишленост в парцел 33 по кадастралния и регулационния план на Стопански двор, с. Черничево. Пак според това Удостоверение е било взето и друго Решение № 17 с Протокол № 3 от 24.07.2001 г. на Експертен съвет по устройство на територията на Община Хисаря, с което е приет проект за Генерален план за предприятие на хранително-вкусовата промишленост в парцел 33 по кадастралния и регулационния план на Стопански двор, с. Черничево. Видно от това Удостоверение е бил одобрен и проект и издадено разрешение за строеж от главния *** на Община Хисаря за обект „Реконструкция и преустройство на съществуваща административна сграда във ветиринарна лечебница в административна сграда в парцел 33 по плана на Стопански двор с. Черничево”. Последното, очевидно, опровергава поднесената от Община Хисаря на вещото лице информация, че липсва одобрен Генерален план за парцел 33, и по-конкретно този, предмет на Решение № 42, поради същият не бил влязъл в сила, какъвто отговор бе даден от Община Хисаря и на съда във връзка с изискването на оригинала на Протокола и решението. Посоченото от Община Хисаря, че изисканият Генерален план не е действащ, тъй като няма издадена заповед в този смисъл не намира опора в закона, който никъде не изисква наличието на нарочна заповед, която да следва приемането му от АГК и одобряването му от кмета. Ето защо съдът приема, че в тази част заключението на вещото лице не следва да се кредитира, тъй като същото е базирано на очевидно ненадежден /за настоящия съдебен състав/ доказателствен източник, като в тази връзка съдът приема, че Генерален план за парцел 33 от Стопански двор на с. Черничево е бил одобрен.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните в настоящето производство свидетели – Б.Г., С.Х., К.Ф., В.С., Н.Д., К.Г., Т.З., П.М. и А.П., както и тези, приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 НПК – М. С., Д. Ц., т. Т., Д. Д., И. Д., А. П. и Н. Г., доколкото същите се явяват последователни, вътрешно безпротиворечиви и неопровергани от целокупния доказателствен материал. Известни несъответствия и противоречия се констатираха единствено в показанията на свид. Ф. и Х., относно обстоятелството бил ли е пращан свид. Х. от свид. Ф. при подсъдимия в качеството му на главен *** на Община Хисаря във връзка с получаване на определени документи, касаещи процесната къща. Това наложи поставянето им в очна ставка, която обаче не доведе до изчистването на тези противоречия. Така или иначе и за двамата свидетели е налице заинтересованост да твърдят съответните обстоятелства – Ф., за да не се компрометира, а Х. – защото в качеството си на съдружник в „Нова Био Енерджи” ООД, има интерес да даде показания, които да обосноват извод, че построената от Ф. къща е незаконна /тъй като това би лишило Ф. – в случая сестра му, от правен интерес да атакува процедурите, свързани с изграждането на нежеланата биоцентрала/. Ето защо доколкото по делото липсва обективен доказателствен източник, на базата, на който да се извърши съпоствака, с оглед преценката кои показания да се преценят и кои не, се налага изводът, че посочените показания, в съответните части, не следва да се кредитират като противоречиви и изхождащи от заинтересовани доказателствени източници. Така или иначе същите не касаят съществено предмета на доказване, поради което съдът намира за безпредметно по-нататъшното им обсъждане. Явна заинтересованост се констатира и при свид. Г. /по причините, посочени за свид. Х./, но доколкото неговите показания не се намират в пряко противоречие с останалите доказателствени източници, съдът ги кредитира.
Съдът кредитира и обясненията на подс. З.. В действителност за същия е налице очевидна заинтересованост да дава обяснения, които да обосноват извод за оневиняването му или поне да облекчат неговото процесулано положение, но доколкото по делото не се събраха доказателства, които пряко да опровергават обясненията на същия и доколкото същите по същество звучат логично, съдът не намира основания да не ги кредитира.
Така или иначе в конкретния случай събраните по делото гласни доказателствени средства /свидетелски показания и обясненията на подсъдимия/ не допринасят съществено за правилното разрешаване на процесния казус, а единствено допринасят за изясняването на фактическата обстановка, при която са се развили процесните събития.
Спорът в случая е изцяло правен – дали в процесната скица-виза е налице твърдяното в обвинителния акт лъжливо документиране, поради което решаването му не е поставено в зависимост от кредитирането на едни или други свидетелски показания. Правилното решаване на този въпрос е поставено изцяло в зависимост от наличните по делото писмени доказателства, за разчитането на които съществено допринася и назначената с тази цел съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира по посочените по-горе съображения.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:
Преди всичко следва да се отбележи, че съдът не споделя застъпената в обвинителния акт теза, че подс. З. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” НК. Последното предполага изпълняване на служба в държавно учреждение. В конкретния слуай по делото няма спор, че подсъдимият е изпълнявал длъжността „главен ***” по силата на сключен между него и Община Хисаря граждански договор. Като оставим на страна въпроса, че принципно е спорно длъжностно лице ли е заемащото длъжността главен *** в община по силата на гражданскоправно правоотношение, няма спор в практиката и теорията, че Общината не е държавно учреждение, а е орган на местно самоуправление. Аргумент в подкрепа на това становище е и гражданскоправната уредба на собствеността и по-конкретно фактът, че при тази уредба е налице разграничение между държавната и общинската собственост /каквото разграничение не би следвало да съществува при положение, че Общината е държавно учреждение/, както и процесуално-правната уредба разграничаваща държавата и общините, съдържаща се в Гражданско-процесуалния кодекс напр. чл. 86 от посочения кодекс, съобразно който държавата и държавните учреждения са разграничени от общините, каквото разграничение е напрaвено и в процесуалното пердставителство на държавата, държавните учреждения и общините. Ето защо ако може да се говори, че подс. З. е имал качеството „длъжностно лице”, то би било подведено под нормата на чл. 93, т. 1, б. „б” НК, а именно като извършващ ръководна работа. Що се касае до това може ли същият да притежава това качество по силата на сключен с общината граждански договор, в практиката и теорията този въпрос не е решен еднозначно. От една страна се приема, че когато едно лице изпълнява функциите си по граждански договор, то не е подчинено на публично правната регламентация на чиновниците и не може да бъде зачислено в служебната йерархия на учреждението. Отделно от това, съгласно Класификатора за заемане на длъжности в администрацията длъжността „главен ***” от ръководно ниво 6Б е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение, като в §1 от Преходните и заключителните разпоредби се допуска възможността длъжността да се заема и по трудово правоотношение. Следователно при сключването на граждански договор с такова лице не е спазен установения в закона ред, т.е. задълженията на това лице не са възложени по реда, установен със съответния закон и по този начин това лице остава външно на тази структура. Убедителни мотиви за невъзпремане на една такава теза, които настоящият съдебен състав изцяло споделя, са развити в Решение № 182 от 26.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 935/2006 г., III н. о., докладчик съдията Фиданка Пенева, според което, “… следва да се има предвид, че безкритичното позоваването на постановления и тълкувателни решения, съдържащи указания за прилагане на закона при различни от пазарните обществено-икономически условия, може да доведе до неправилното му приложение и до неоснователно стесняване кръга на наказателно отговорните лица…Поради липса на общозадължителни решения за уеднаквяване на съдебната практика, съдилищата би следвало да се ръководят и от такива на отделните състави, които макар и изолирани, са адекватни на пазарно развиващото се общество. Такова е например становището в Решение № 235/10.12.2003 г. по н. д. № 79/2003 г. на III н. о. ВКС (Бюлетин, бр. 9/2003 г.) относно това, дали синдикът в дружеството е длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. “б” НК. Отговорът е положителен и аргументите са относими към настоящия казус – “За придобиване качеството “длъжностно лице” е ирелевантно обстоятелството дали фигурата на синдика възниква по решение на съда или по друг начин, защото законът се интересува “да му е възложена работа”, без оглед правното основание за възлагането й” (к. м.)…Според настоящия състав, с гражданския договор се е постигнало изграждането на облигационни отношения само във връзка със заплащането на положения труд. Това не се е отразило върху функциите на подсъдимата, в качеството й на главен *** на общината, да изпълнява или да не изпълнява, да нарушава и пр. възложената й работа, като цяло и в аспекта по приложението на чл. 56 от ЗТСУ (отм.).”
Ето защо, споделяйки изцяло съображенията, излoжени в цитираното решение, настоящият съдебен състав приема, че подс. З. е притежавал качеството длъжностно лице, макар и не на посоченото от държавното обвинение основание. Доколко това е ограничило правото му на защита в случая е ирелевантно, предвид крайния изход на делото и постановената оправдателна присъда, което според последователната съдебната практика на върховната инстанция, е най-високата гаранция за реализиране на правото на защита.
Относно съставомерността и доказаността на повдигнатото обвинение:
Всъщност, както беше посочено по-горе, процесната скица-виза от 06.01.2011 год. не е издадена върху комбинирана извадка от ПУП и КВС, както е следвало, съгласно ЗУТ, а върху действащ Генерален план, одобрен от Администрацията на Община Хисаря. В случая, обаче, изследването на въпроса дали е налице идентичност между процесната скица и посоченият Генерален план за парцел 33, приет с Решение № 42 от 26.07.2000 год. на АГК при Община Хисаря е ирелевантно, доколкото липсва такова обвинение. Така или иначе не се изискват специални знания, за да се види, че отразената в процесната скица-виза от 06.01.2011 год. стопанска сграда е налична и в одобрения от Администрацията на Община Хисаря през 2000 год. Генерален план /наличен в том № 15/14909506, липсва номерация/.
Видно от обвинителния акт, със същия на подсъдимия З. е било повдигнато обвинение за това, че на 06.01.2011 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, като длъжностно лице при Община Хисаря – Главен *** на Община Хисаря, в кръга на службата си, е съставил официален документ – Скица-Виза за проектиране от 06.01.2011 г., в който е удостоверил неверни обстоятелства – че съгласно действащ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-06-28/01.02.2000 г. на Кмета на Община Хисаря, в Стопански двор на село Черничево, общ. Хисаря, обл. Пловдив, съществува самостоятелен парцел 25г-1, и в който парцел съществува сграда – Стопанска сграда, без посочена площ, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства.
По делото не се спори, че на 06.01.2011 г. Подсъдимият З., в качеството си на главен *** на Община Хисаря, е отразил, че: „На основание чл. 140 ЗУТ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ със заповед РД-06-28/01.02.2000 г. се разрешава проучване и проектиране на надстрояване и промяна на предназначение за жил. нужди на същ. стоп. сграда”.
За да бъде осъществен престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК е необходимо да се установи първо: отразяване на неистински факти и обстоятелства, т. нар. „лъжливо документиране” и второ: наличието на специалната цел – документът да бъде използван като доказателство за тези факти. Необходимо е следователно документирането да касае удостоверителен документ, тъй като, както правилно бе отбелязано и от защитата, обект на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, могат да бъдат само удостоверителни документи, доколкото /съгласно константната съдебна практика/ диспозитивните документи не могат да бъдат обект на лъжливо документиране, тъй като същите не отразяват факти, събития или обстоятелства извън самото изявление.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая инкриминираният документ е именно диспозитивен, доколкото неговата цел е не да удостовери съществуването или на един парцел и съществуваща в него сграда, а да даде разрешение за проучване и проектиране на надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска постройка. Всъщност, стриктно погледнато, би могло да се каже, че в случая се касае до комплекс от два документа – скицата като удостоверителен и поставената върху нея виза – като диспозитивен документ, доколкото несъмнено, съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ, на скицата-виза са означени съществуващите сгради и постройки в поземления имот и в съседните му имоти и са нанесени линиите на застрояване и допустимите височини. Следва, обаче да се има предвид, че това означаване, макар да отразява съществуващите имоти, то няма удостоверителна функция /сила/ за същите. Тя ги отразява по необходимост, за целите на издадената виза, с оглед спазване на съответните технико-икономическите показатели, плътност и интензивност на застрояване, минимално озеленяване и височина на сградата и пр. при едно предстоящо надстрояване. Ето защо, в конкретния случай скицата, като част от един комлексен документ – скица-виза, няма удостоверителна функция за посочените в нея обстоятелства, а още по-малко пък удостоверява, че съгласно действащ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-06-28/01.02.2000 г. на Кмета на Община Хисаря, в Стопански двор на село Черничево, общ. Хисаря, обл. Пловдив, съществува самостоятелен парцел 25г-1, и в който парцел съществува сграда – Стопанска сграда. Ето защо дори и да се приеме, че процесната скица, разгледана самостоятелно от визата, е удостоверителен документ и в този смисъл е годен обект на лъжливо документиране, същата по никакъв начин не съдържа посоченото в обвинителния акт твърдение. Този извод се извежда от самата скица, която очевидно никъде не съдържа удостоверяване на такова обстоятелство – извод, потвърден и от категоричното заключение на вещото лице в този смисъл.
Очевидно е следователно, с оглед всичко гореизложено, че няма как с поставянето на визата, изразяващо се в изписване на ръкописния текст върху съставената скица, подсъдимият да е извършил вмененото му във вина деяние, тъй като същото по съществото си не съдържа отразяване на факти, събития или обстоятелства извън самото документиране.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че в случая по делото не се установи нито едно от визираните в чл. 311, ал. 1 НК условия за ангажиране на наказателната отговорност на подс. З.. Напротив – установи се, че инкриминираният документ е диспозитивен по своя характер, което обуслови и извод за липса на съставомерност по така повдигнатото обвинение. Установи се също така, че така или иначе в процесната скица-виза,няма означаване и удостоверяване на визираните в обвинителния акт обстоятелства, както и че скицата-виза няма за цел и предметудостоверяване съществуването или не на даден парцел – изводи, категорично подкрепен и от назначената в хода на съдебното следствие експертиза. Последното от своя страна обосновава и извода, че в случая не е налице и специалната цел, визира в чл. 311, ал. 1 НК, доколкото щом предназначението й не е да отрази съществуването или не на един имот, същата няма обвързваща сила по отношение на тези обстоятелства, съотв. няма как да послужи за доказването им. В случая не бе доказан нито един елемент от визираните такива във фактичеслия състав на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, още по-малко бе доказана субективната страна – подс. З. да е действал с умисъл за извършване на твърдяното престъпление, доколкото по делото бе установено, че фактически скиците се съставят от служителите в Служба „Кадастър регулации и вертикално планиране” при Община Хисаря.
Ето защо и подс. Д.А.З. бе признат за невинен в това на 06.01.2011 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, като длъжностно лице при Община Хисаря – Главен *** на Община Хисаря, в кръга на службата си, да е съставил официален документ – Скица-Виза за проектиране от 06.01.2011 г., в който да е удостоверил неверни обстоятелства – че съгласно действащ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-06-28/01.02.2000 г. на Кмета на Община Хисаря, в Стопански двор на село Черничево, общ. Хисаря, обл. Пловдив, съществува самостоятелен парцел 25г-1, и в който парцел съществува сграда – Стопанска сграда, без посочена площ, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НК съдът го оправда по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът постанови разноските, направени по делото в размер на 370.00 лева, от които 90.00 лева – за съдебно-почеркова експертиза, извършена в хода на ДП и 280.00 лева за съдебно строително-техническа експертиза – назначена в хода на съдебното производство, да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК
