Ако вярваме на Даниел Франклин, отговорeн редактор на броя с годишните прогнози на британското сп. The Economist, че инвеститорите обикновено подценяват политическите рискове и икономическото влияние от тях, то ето няколко важни за инвеститорите през 2016 г. политически фактора и дати.

Пет основни фактора ще движат политиката през годината, казва Франклин. На първо място е гневът, особено отразен в отломъците след края на дълбока глобална рецесия. Следват демографските промени, подобно на онези, станали двигател на Арабската пролет преди няколко години. “Сега има сходна тенденция в Африка, където населението ще се удвои през следващите 30 години.” На трето място е отзвукът от Арабската пролет, защото събития като тези в Сирия ще продължават да определят глобалната политика и да оказват многостранни ефекти. Следва технологията, която се развива изключително бързо, като унищожава традиционните работни места. На последно място са развиващите се пазари. “Тези пет фактора ще бъдат фундаменталните двигатели на коренната промяна през следващата година и след това”, предрече Франклин по време на инвестиционна конференция в Будапеща.

Ето и календар на някои планирани политически събития, които вероятно ще окажат влияние върху българската политика и бизнес:

26 февруари – Иран

Страната за пръв път ще проведе едновременно избори за 290-местния меджлис, както се казва парламентът, чието пълно наименование е Ислямско консултативно събрание, както и за съвета на експертите. Съветът на експертите ще назначи следващия върховен лидер. Предвид факта, че здравето на върховния аятолах Али Хаменей е разклатено, тези избори ще бъдат ключови за това дали хардлайнерите или реформаторите ще вземат надмощие в година, когато се очаква пробив в отварянето на иранската икономика към света.

24 април – Македония

Предсрочните парламентарни избори в Македония бяха договорени с помощта на ЕС и спомогнаха за края на антиправителствените протести от май 2015 г. Югозападната ни съседка ще посочи 123 депутати в смесена изборна система. Основният въпрос е дали обвиненията в измами и корупция от предишни избори ще отстъпят място на политическото напрежение и проблеми, породени от мигрантската криза.

май – Сирия

По времето, когато трябва да се проведат парламентарните избори, в Сирия може би ще цари примирие, но страната със сигурност ще се намира в гражданска война от пет години и два месеца. Дотогава ще са загинали най-малко 340 хил. души, а 12 милиона, или приблизително двама от всеки трима сирийци, ще живеят извън дома или родината си. Тези избори трябва да излъчат ново мнозинство в сирийския парламент, с което да започне преходът в ерата след Башар ал Асад. Самият президент ще остане на власт още шест месеца след вота през май. Това поне е планът на Виенската четворка, или САЩ, Русия, Русия и Саудитска Арабия. Дали Сирия ще поеме по този път на умиротворяване зависи от изхода на очакваните първо в Ню Йорк, а после и във Виена преговори.

8 ноември – САЩ

Президентските избори в САЩ несъмнено влияят пряко или непряко на целия свят. На 8 ноември избирателите в страната ще посочат наследника на президента от Демократическата партия Барак Обама, който изкара максималните два мандата. Заедно с това ще бъдат избрани 469 членове на Конгреса – една трета от Сената, или 34 души, и всички 435 членове на Камарата на представителите. Вероятността САЩ да имат за пръв път жена президент, както и нелепите изяви на най-шумния за момента кандидат на опозиционната Републиканска партия Доналд Тръмп вещаят исторически вот. В него освен това републиканците ще пазят мнозинството си в двете камари на Конгреса.

Преди 31 декември – ООН

Организацията на обединените нации трябва да избере нов генерален секретар поне месец преди в края на годината да изтече мандатът на Бан Ки Мун. За България това представлява особен интерес поради очакването, че деветият генерален секретар но ООН може да е от Източна Европа, но и да е жена. Това поражда очакването, че София може да предложи председателя на ЮНЕСКО Ирина Бокова или еврокомисаря Кристалина Георгиева. Страната ни няма краен срок за номинацията си, както и няма строги правила на ООН за избора. Член 97 от хартата на организацията постановява, че “генералният секретар трябва да бъде избран от общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност”. Този път обаче ООН иска това да стане с повече прозрачност. В средата на декември изпрати писма до всички 193 страни в организацията да побързат с номинациите си. Имената и биографиите на всеки кандидат ще бъдат публично обявени, а той ще се яви на интервю, подобно на това за постъпване на работа. Съветът за сигурност се очаква да подготви препоръката си към Общото събрание до юли.

2016-2017 – Великобритания

Референдум за оставане в Европейския съюз или напускането му. Въпреки че британският премиер Дейвид Камерън постави единствено крайна дата за провеждане на референдума – преди 31 декември 2017 г., експерти смятат, че е по-вероятно гласуването да бъде през тази година. Това е така по три причини. На първо място, колкото по-рано се проведе вотът, толкова по-малки са шансовете на британските евроскептици. Освен това за консерваторите на Камерън е по-добре да отметнат въпроса преди следващата партийна конференция, която предстои през октомври. На последно място 2017 г. ще бъде трудна за еврореферендум на Острова. Същата година има избори в Германия и Франция, а през втората половина на годината Великобритания е ротационен председател на ЕС. Независимо кога се проведе вотът той ще бъде от огромно значение не само за страната, но и за целия съюз. Самата идея, че един от основните членове на съюза може да се оттегли, поставя на изпитание концепцията, че ЕС носи прогрес.

http://www.capital.bg/