Коментар от Оракула от Делфи!!!
БДС за храните
Има ли стандартът друго успешно приложение, освен в дебатите?
от Стефан Симеонов, четиво за 17 минути
В последно време всички медии, организации и сайтове гърмят за реформата в БДС. Всеки взима отношение по въпроса, създават се публични дебати. Какво обаче наистина се случва? Какво се променя и как ще ни засегне?
Вместо увод
Принципно BB-Team като медия се въздържа от политически дебати. Но стотици наши читатели живо се интересуват от това какво съдържа храната им. Самите ние неведнъж сме давали в лаборатории за изследване съмнителни добавки и храни. Така че, ако има максимално заинтересована от реформите група, ние сме в нея и някак си не стои искрено дори пред аудиторията ни да не вземем отношение по въпроса.
Начало на дебатите по БДС поставиха няколко публикации в медиите, посещението на министър в супермаркетите и изследване на храните – разбира се, разочароващо.
Вследствие на това медиите масово избухнаха по повод промените по БДС. Те трябвало да засегнат киселото мляко, млечните продукти, колбасите и хляба, а впоследствие и други хранителни продукти.
Но да започнем от самото начало.
Що е то стандарт?
Най-точно и подробно определение можем да получим от сайта на БИС (Български институт за стандартизация). Това е организацията, призвана да приема, синхронизира, актуализира и прекратява националните стандарти.
-
“Стандартите са документи, разработени с консенсус на основата на обединяване на резултатите от науката, технологиите и производствения опит.”
Според Закона за национална стандартизация:
-
“Стандартът е документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, насоки и характеристики за дейностите или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства.”
Стандартът трябва да има: номер и документ или референция за такъв. Само номер на стандарта не е достатъчен, за да е стандартизиран продуктът. Планира се продуктите по БДС да имат самостоятелни рафтове в хипермаркетите.
При първи прочит прави впечатление следният факт: сякаш основната потребителна характеристика на стандартите отсъства. Стандартът е представен като документ и описание. Това обаче, което на всеки потребител му се иска, е стандартът да е гаранция за контрол и качество.
Законът казва също:
“Чл. 5. (1) Българските стандарти се прилагат доброволно.”
Нека поясним. В този смисъл въвеждането на БДС за храните не е връщане на БДС при храните. Във варианта преди 90-те години БДС беше задължителен държавен стандарт, Настрана остава дебатът какво е било качеството или асортиментът преди 20 или 30 години.
Ясно е също така, че той е бил държавен стандарт, а производителите също бяха държавни стопанства. При все това да говорим за “връщане” означава просто да злоупотребяваме с представата за това какво е било преди. Било е всеобщо и задължително, а днес е пожелателно и документно.
А как е организирана системата?
Всъщност отговор ни дава прегледът на самият закон. В него има следните три основни типа промени:
-
Разделяне на стандартизацията от сертификацията и надзора на пазара. С него се отделя БИС като самостоятелна единица.
-
Уреждане на авторските права върху стандартите. Изключителното право за производство и продажба на стандарти е на БИС. По този начин се гарантират права и запазени марки.
-
Въвежда се частично самофинансиране на дейността на органа по стандартизация – чрез обслужващите дейности по стандартизацията.
На практика от трите промени първата търпи сериозна критика. Институтът създава стандарти, но не контролира спазването им. Т.е., необходима е вторична администрация и лаборатории, където периодично стандартизираните продукти да се проверяват и да им се утвърждава сертификатът.
Само че законът не предвижда нито тези места, нито периодиката на проверките.
Новият БДС при храните
Както казахме, медийната кампания гръмна с широка група храни. Кисело мляко, кашкавал, сирене, хляб и колбаси са сред най-спряганите претенденти.
Млякото
Актуализираният и действащ към момента стандарт БДС 12:2010 за българското кисело мляко е първият наш национален стандарт за хранителни продукти. В новия стандарт допълнително се разглеждат спрямо стария:
-
технологичният процес
-
оценяване на съответствието
-
входящият контрол на основната суровина и на закваските
-
контролът на технологичния процес
-
изходящият производствен контрол и външният контрол на качеството.
Не се допускат никакви инхибитори, консерванти, странични примеси, както и стабилизиращи и емулгиращи вещества.
Въведена е норма на енергийна стойност в kcal/100 g продукт, съгласно Наредба № 23 на Министерство на здравеопазването от 19 май 2001 г. за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните, обн ДВ, бр. 53 от 12 юни 2001, ДВ, бр. 41 от 2005 г.
Разрешено е използването на козе кисело мляко.
Входящият контрол на закваските се осъществява чрез регистрирането им в специален дневник. От производителите на закваски се изисква да представят в одобреното от контролните органи преработвателно предприятие две декларации: декларация за произход на симбиотичната култура и декларация, че симбиотичните култури на Lactobacillus delbrueckii ssp. Bulgaricus и Streptococcus thermophilus са били изолирани в България и същите не са били подлагани на никаква генна модификация.
При входящия, технологичния, производствения, изходящия и микробиологичния контрол на суровото мляко и на готовия продукт трябва да е спазен Регламент (ЕО) № 1441/2007 от 5 декември 2007 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 2073/2005 от 15 ноември 2005 за микробиологичните критерии за храни.
Относно хигиенните изисквания са задължителни критериите на европейското и българското законодателство.
Указан е нов срок на съхранение: българското кисело мляко трябва да се съхранява при температура от 2 °С до 6 °С и при спазени всички микробиологични критерии и хигиенни изисквания на ЕС, цитирани в стандарта и има срок на трайност до 20 дни от датата на неговото производство.
Указан e броят на живите микроорганизми в един грам продукт: оригиналното българско кисело мляко като готов продукт трябва да има живи: термофилен стрептокок Streptococcusthermophilus (единствената безвредна за човека стрептококова бактерия) от 100 милиона до 1 милиард/1,0.10 7-8 (1.100 000 000 – 1.1 000 000 000) в един грам продукт и българската пръчица Lactobacillusbulgaricus – от 10 милиона до 100 милиона/1.106 -7 , от 1.10 000 000 – 1.100 000 000/в грам продукт.
Актуализирането на този стандарт има за цел да осигури по-висококачествен продукт на българския пазар. Само че в самия стандарт след получаването му контролът прилича на автофункция на производителя – да води книга за произхода и да попълва декларации, вместо инспекция и отчети.
Увеличената трайност на продукта трябвало да стане за сметка на закваската; дали обаче това реално ще се случи, при условие че всички закваски са добре познати и трайността до момента се поддържаше по съвсем други начини? Какво ще се случи – все пак БДС ще се наруши или разваленото мляко по магазините ще се увеличи?
Сиренето
Стандартът все още не е публичен, а е в дебат, но се очаква да се въведе до 1-ви септември 2010. За сиренето се следи по стандарт, последно реновиран през 2009 г:
-
Наличието и видът на мазнините (БДС EN ISO 1854:2009);
-
Наличието и видът на твърдите вещества и примесите (БДС EN ISO 5534:2005);
-
Общото съдържание на хлориди (БДС EN ISO 5943:2006).
Вероятно контролът му ще подобен на този на киселото мляко, като отново ще се търси увеличената трайност, както и да се заложат норми за хранителните вещества, соленост, млечно съдържание и прочие.
Кашкавалът
Същото положение и същото обещание, до 01.09.2010г. Имаме основания да вярваме, че това ще се случи. За кашкавала действат няколко стари стандарта, частично обновени, включително разделянето им на кашкавал «Балкан» и «Витоша» – по вида на използваното мляко и спецификите за всеки от тях, за използваните закваски и бутирометри. Стандартите съдържат уточнения за количеството вода, мазнини и прочие на всеки от видовете кашкавал.
Колбасите
Това, което реално се случва тук, всъщност е имитация. Не се въвежда БДС, а браншовите организации въвеждат стандарт с държавна гаранция, заобикаляйки БДС. Стандартът ще бъде приложен със санкция на националната ветеринаромедицинска служба – НВМС, за да се избегне процедурата по БДС. Продуктите, които са произведени по тези стандарти, ще носят името “Стара планина”. В тези продукти не може да има вложена соя, картофено нишесте, фибри или механично обезкостено месо. В каймата, в наденицата и карначетата ще може да има 2% сол, във варените и пушените малотрайни колбаси не трябва да съдържат повече от 2,2% сол, а свинското и говеждото – не повече от 3,5%. След появата на стандартите няма да може да се влагат консерванти и ще се промени температурата на съхранение на продуктите. Например сега каймата се съхранява на +1 градус, а след това температурата ще бъде -1 градус.
Регистрацията по стандарта ще става със заявление в ДВСК, след което се прави проверка за готовността за производство на тези продукти и се произвеждат етикетите.
Хлябът
Има проект за БДС и при хляба. Той е разработен от браншовите организации и на този етап е внесен за разглеждане. Не знаем какво точно съдържа и кога и дали ще бъде одобрен. Проектите са за бял, “Добруджа” и типов хляб. Според тях е забранено слагането на избелители, оцветители и консерванти, но се допуска използването на подобрители “при технологична необходимост”. Трайността на неопакования хляб е до 36 часа, а на опакования – 72 часа.
Гаранция за стандартите
Такава гаранция не се предвижда. Налице е само процедура по оценяване на съответствието. Оценяването на съответствието е специфична систематична контролна процедура, с която се цели да се докаже, че даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган отговарят на определени изисквания.
Оценяването на съответствието може бъде задължително и доброволно. Целта е потребителите да са сигурни, че продуктите, процесите, услугите или системите са в съответствие с определени изисквания, което ги прави по-добре приети на пазара.
По принцип за посочените случаи все още няма яснота за нормативно наложена периодика за оценяване на съответствието. Което повдига най-важния въпрос:
Как ще се упражнява контролът?
Това е истинският въпрос, който притеснява нас като потребители. Не толкова дали ще има БДС, колко показатели ще има вътре и как ще изглежда етикетът, а как ще се проверява съдържанието и кой ще го гарантира.
Нагледали сме се на продукти с много красиви етикети и отлично описано съдържание върху тях, за които в лабораториите излиза нещо друго. По принцип тоз факт компрометира и самата система за контрол на храните. Но важният въпрос е – какво ще се промени сега? След като се създават стандарти, то кой ще ги контролира и гарантира?
Верният отговор е – засега никой…
Планира се до края на годината да имаме агенция по контрол на храните. На този етап нямаме, нямаме и проект за такава. Това е силно смущаващо, при условие, че вече имаме въведени стандарти и ясни идеи и срокове за още такива.
Самият факт, че се въвеждат нови, всеобщи стандарти и то за масови стоки, води до очакванията за доста работа по контрола им, а една новосъздадена агенция няма веднага да заработи ефективно. Явно дотогава контролът ще е по старата система.
Цитирам думи на министъра по земеделието и храните, по повод работата на бъдещата агенция и действащите лаборатории за контрол на храните:
“Имаме над 100 лаборатории, от тях ще останат само шест, които заедно с лабораториите на Министерство на здравеопазването ще извършват изследванията.”
Това означава, че при въвеждането на масов стандарт и умножаване на работата, министерството планира над 95% съкращения, и ако не на мощности и хора, то поне териториални съкращения на структурата. А лабораториите на МЗ –те принципно са призвани да ни пазят от епидемии, не от фалшификатори на кисели млека.
И все пак: лично на мен никак не ми е ясен механизмът, по който ще се покрият по-ефективно по този начин стотиците национални производители, с бази, изтеглени в периферията на страната. Даже и с увеличение на структурата, а камо ли с намаление. Знаете много такива – самите кисели млека носят имена често и на различни местности. Не бих могъл да си представя по-ефективния контрол по места с намалена, свита и претоварена структура. А вие?
Административно-обществени недосмислици в системата
Поне отстрани погледнато, такива има много.
-
Първо, създаденото творение не прилича на държавно гарантиран стандарт, а по скоро е новият държавен частен стандарт. На практика стандартът е пожелателен – който иска, си го взема, и всъщност държавата продава на производителя не своя гаранция, а нещо като стандартите на многото частни фирми, издаващи уверения – герб и документи с несигурен, платен и безконтролен характер.
-
Второ, всъщност този стандарт се позовава и преписва до голяма степен стандартите на ЕС по въпроса, т.е. дори няма специфичен принос, освен нотката на по–качественото българско кисело мляко.
-
Трето, пълната липса на контрол. Дори и тя да бъде въведена някога, е ясно, че големите производители няма да се изплашат от няколкостотин лева за закупуване на стандартите и няколко хиляди за сертифицирането им. Но ще се ползват от голямата обществена реклама и на база на високото качество ще вдигнат цената.
-
Четвърто, многото различни институции. Не е ясно как разделянето на контрола от сертификацията помага за борбата с корупцията. Две различни, дори три различни институции – с лабораториите на МЗ – се занимават с едно и също нещо.
-
Пето – свитата структура на една стартираща организация несъмнено ще я забави и ще я направи по-малко ефективна, отделно голямата част от структурата й ще е от министерство на здравеопазването, което тепърва ще трябва да навлиза в “бизнеса с храните”.
-
Шесто, в целия процес на дебатиране и въвеждане игнорирани останаха именно потребителите. А би следвало този стандарт да е от тяхно име и в тяхна полза. Обсъжданията на съдържанието на стандартите минаха предимно между държавните органи и браншовите организации. Създава се впечатлението, че именно те, а не потребителите, са заинтересовани от стандарта.
-
Седмо, стандартът игнорира много от сериозните обществени дебати за генномодифицираните храни, съдържанието на хормони, антибиотици и отрови.
Опасностите
Голяма част от дребните производители считат, че стандартът е направен, за да ги притисне и изтласка от пазара. В някаква степен те са прави. Още преди Портър да създаде теорията на петте сили на пазара, стандартите служеха за бариери за навлизане в отрасъла, така че това реално ще им се отрази.
Реално много от проблемите на обществото – растежните хормони, резистентността към антибиотици, както и генномодифицираните организми – няма да бъдат решени. Отделно остава съмнението, че тази стъпка се предприема с цел да се вдигне цената. Защо е този небивал интерес от страна на браншовиците?
Това е средство за контрол върху тях и увеличаване на разходите. Те в момента няма от какво да се защитават – кризата унищожи много малки и средни фирми (и то предимно производители), спряха се и субсидии в земеделието, както и проекти и програми, кредити и прочие. Абсурд да се говори, че те са застрашени от някаква буйна средна и малка конкуренция и че така се пазят.
Опасността обаче да имаме гербова марка без реален контрол и без стойност за потребителя е най–голяма. Повечето от нас знаят, че и досегашното състояние на системата за контрол на храните далеч не беше безпроблемно и тя не е работила ефективно. Какво ли ще бъде сега, когато контролът трябва да се засили в пъти, а размерът й да се съкрати?
Мнението на автора
Личното мнение на автора е, че в стандартите няма нищо лошо и те дори следва да са задължителни за определени категории основни хранителни продукти. Разбира се, това не бива, а и не може да унищожи домашната наденица и ръчно замесения хляб, но за продуктите с етикет, марка и представител стандарт трябва да има.
Но в този стандарт отговорност следва да поемат две страни: производителят и държавата. Потребителят и потребителските организации следва да могат да потърсят отговорност – финансова и каквато и да е – и от държавата, в случаите, когато стандартите се нарушават.
Защото държавата не продава просто хартийка и етикетче на производителя, а името и гаранцията си. И ако го прави, ако поема и ангажимента да го следи, ако получава пари от производителя за това и ДДС от потребителя за продукта, трябва солидарно да носи отговорност, ако потребителят бъде излъган от нейно съучастие или небрежност, и това да е дефинирано в закона.
Задължително е да има ясно равнище на отговорност и на държавата при нарушение на гарантирания от нея стандарт, още повече пък при вреди върху потребителя.
Само така стандартът ще стане наистина действащ, държавата ще го следи, а производителят ще има респект от институциите. А не да нарича гаранцията документ, а характера му – пожелателен, и да изхожда от концепцията, че тя е висш орган, не носещ отговорност, а само събиращ такси и данъци. И да превръща издаването на стандарти в продажба на стандарти.
Заключение
И така, постарахме се да представим обширно текущия дебат, с различни за и против, нелишени и от лично мнение. Няма нищо лошо, лично мнение всеки си има.
Формирайте си и вие мнение за това, което се случва: дали е добро за потребителя; дали е антикризисна мярка за вдигане на цените и увеличаване на държавните приходи, или бутафорна медийна пропаганда на незначителен проект и симулация на работа.
Вече имате достатъчно база, за да заключите сами.
Прочети повече:http://www.bb-team.org/articles/3883_bds-za-hranite#ixzz3vB1DYttW
